31 януари 2010

От местопрестъплението: Котарак в хладилника




29 януари 2010

Румънски войници в София?!

Много често на българските емигранти в Испания,а може би и другаде по света, им се налага да разясняват, че България и Румъния са две различни държави. И че столицата на България е София. Но на кого да вярва чужденецът – на емигрантите или на прочетеното в известен ежедневник?
Статия в Ел Паис от 03/01/2008.
http://www.elpais.com/articulo/internacional/Sofia/capital/europea/corrupcion/elpepuint/20080103elpepiint_11/Tes
Не става въпрос за съдържанието –това е друга тема.Ако решите да разгледате снимката, натискайки бутона за увеличаване, ще разберете, че „Румънски войници държат знамето на ЕС” на тържествена церемония в София.



25 януари 2010

Произход на някои поговорки

Казват, че опознаваш един народ, когато започнеш да разбираш хуморът му. Испанците обичат да се шегуват и също като нас използват много пословици и поговорки. Пристигнах в Испания без да знам и една думичка, но когато започнах да разбирам езика, а в последствие – и мен да ме разбират, установих, че ние и испанците осмиваме едни и същи пороци, характери или житейски ситуации. Понякога с подобни думи, понякога с различни фрази. Например ние казваме „На обущаря децата ходят боси” , а те - „В дома на ножаря ножовете са тъпи”. „Излиза ти през носа” се използва еднакво и на двата езика. „Фалшив си като банкнота от пет монети” казват директно и открито, когато усещат, че не си искрен или играеш игрички - какво по-голямо доказателство от явното несъответствие!
Преди време в Интернет попаднах на една страница, която описва произхода на някои поговорки и често използвани изрази. Ето част от тях:

„Изхвърля къщата през прозореца”-се казва, когато някой започне да прави разходи, по-големи от досегашните си. Произходът на тази фраза се корени в традицията, която е съществувала през XIX век – да се изхвърлят,буквално,през прозореца вехториите от къщата, в която някой е спечелил от националната лотария.

„Връзва кучетата с наденица”-историята на тази поговорка ни пренася в началото на XIX век, в едно село в района на Саламанка – Канделарио, известно с качествените колбаси, в което е живял прочутият производител на наденици Константино Рико, с прякор Колбасаря. Този добър човек имал няколко работнички, а фабриката се помещавала в партерния етаж на собствената му къща. Един ден на една от работничките ѝ хрумва необичайната идея да завърже за крака на пейката малко кученце, използвайки вместо въже връзка наденички. В този момент влязъл синът на друга работничка за да съобщи нещо на майка си и изумен от гледката,побързал да разгласи в селото новината, че в дома на Чичо Рико връзват кучетата с наденици.Оттогава този израз е синоним на преувеличена демонстрация на разкош и разточителство.

„Да обуеш ботуши”-се казва за прекрасна храна или работа. В античността бедните са ходели боси или с еспадрили , докато ботатите са били обути с ботуши, най-вече за езда.Оттук „обуваш ботушите” се свързва с нещо хубаво или вкусно.

„(Тук) има затворена котка”- се казва, за да се подчертае, че има покрит случай или скрита причина, има нещо съмнително. През испанския Златен век парите се пазели в кесии от котешка кожа или на разговорен език –„котки”.”Котки”, които затваряли богатства с неизвестен произход.

„Като Педро у дома си”се казва за човек,който се държи непринудено на чуждо място. Често се използва в негативен план – за някой натрапник с безочливо, нахално, арогантно държание

„На стари години - едра шарка /вариола/” Едрата шарка /Вариола/ е заразна болест, която засяга предимно децата, рядко – възрастните.Това заглавие носи и една комедия от 1817, в която се разказва за промените у двама влюбени - старец и старица. Изразът се отнася към тези, които се влюбват късно или се забавляват по начин, присъщ на по-младите.

А ето и няколко познати изрази:

„Слагаш ръката си в огъня” отразява безрезевната подръжка и подрепа на нещо или някой. Произлиза от времето, когато се е практикувал така нареченият Божи съд – една съдебна институция, която осъждала обвинените в нарушение на установените норми или в извършване на грях, уповавайки се на своите измислени божествени послания. Този езически ритуал се изпълнявал под различни форми, но почти всички подсъдими били подлагани изпитания с огън –да държат нажежено желязо, да вкарат ръцете си в пламъка. Ако след изпитанието подсъдимият имал малко изгарания, означавало, че Бог го обявява за невинен, в резултат на което не трябва да получи наказание.

„И стените имат уши”- произлиза от Франция, в епохата на преследване на хугенотите, чиято кулминация е Вартоломеевата нощ -кървав епизод от Религиозните войни през втората половина на XVI век.Според някои историци в онези времена Катерина Медичи е заповядала да построят в стените на двореца тайни акустични тръби, което й позволявало да чува какво се говори в различни стаи, за да може да контролира за евентуална конспирация. Фразата и „И стените чуват” с времето е започнала да се използва като сигнал за внимание какво се казва в определен момент или на определено място.

„И кучетата го познават”- изразът се свързва с личността Дон Франсиско де Чинчиля, кмет на Мадрид в края на XVIII век. Той имал навика да се появява по пазарите, придружен от своите съдебни пристави и стражи, дори при малки свади и само с присъствието си е успявал да укроти спорещите. Говори се също, че Дон Чинчиля в желанието си да подобри санитарните условия на мадричани, е наредил избиване на бездомните кучета. Скоро след това по улиците на Мадрид се извършвали многобройни избивания на кучета с камъни. Хората започнали да коментират, че животните познават своя палач, защото при появявата на Дон Чинчиля кучетата започвали да вият и да бягат. Днес този израз се използва за да се подчертае, че някой е популярен, известен.

„Да се разминеш на косъм”- в далечни времена не се е изисквало моряците от морската флота да могат да плуват. Затова , когато била издадена заповед всички моряци да се подстрижат късо /може би от хигиенична гледна точка/, те започнали да протестират и обявили неподчинение. Обявили, че тази заповед застрашава живота им - в случай на корабокрушение, много от тях били спасявани от сигурна смърт, защото ги измъквали от водата, хващайки дългите им коси. През 1809 година с кралска заповед се отменя изискването за късата коса на моряците. Днес тази фраза означава, че някой се спасил в последния момент.

„Струва колкота тежи”- поговорка със скандинавски произход, но на практика е обща за много народи в Античността. Съществувал е обичай, когато един мъж убие друг,да заплати на неговите роднини теглото на жертвата в злато или сребро. По-късно се превръща в религиозен ритуал – близките на болен принасяли неговото тегло в сребро, восък, жито и др. Днес изразът се използва като оценка на моралните, интелектуалните, артистичните стойности на даден човек .

Източник http://www.solidaridad.net/articulo513_enesp.htm
http://archivosdelarosada.galeon.com/cvitae1071387.html

21 януари 2010

Опит...

... за визуализация и аудилизация на
"Живеейки пеейки" или един обикновен ден в текст и музика.

Сутрин...
video

На път,сама със себе си...
video

Малко носталгия...
video

...и разговор със старите приятели...
video

...вечерта, отново вкъщи.
video

06 януари 2010

Ивановден


Днес е Ивановден.Да са живи и здрави всички, които празнуват именния си ден!

С риск да бъда обвинена в пристрастност, днес ще обърна особено внимание на една многобройна част от представителите на мъжкия пол, а именно мъжете, носещи титлата „Иван”. Не, не няма грешка – не е име, а титла!
Неслучайно още от невръстни хлапета, играейки на жмичка, започваме броенките с „...ой, гиди Ванчо, наш капитанчо”. Скоро след това започваме да сричаме в букварчета и читанки:

„ВАНКО ЗАБРАВАНКО
Ех бре, че е Ванко
страшен забраванко!
Прави той, що прави,
нещо ще забрави!
Вижте го - по друма
връща се за гума,
после пък се мръщи:
моливът е вкъщи!... „

и още:
„ЧУДНА СУРВАЧКА
Сурва, сурва! Днес сурвачка
си направи сам Иван.
Колко търси тази ячка
клонка от напъпил дрян!
....
Как ще има да сурвака
Ваньо всичките наред:
мама, тати, бати, кака –
за късмет и берекет!”


Младият Иванчо е неопитен младеж,който ни размива с вицовете си, но вече зрелият, помъдрял и „изпечен” от живота Иван е основен лирически герой в произведенията на известни наши творци-„БАЙ ИВАН”

„Иван” дори е символ на тактично измъкване от сложна и деликатна житейска ситуация: „Ало,Иване...”

Произаичното на пръв поглед любовно явление „Иван” оставя трайни и противоречиви чувства в женските сърца и неговото титанично разрушително-обвързващо въздействие намира ярко отражение в женската поезия.

„Толкова нищо и празно е,
та чак не ми се умира, Иване!
И се спихна на живота ми
пяната.
И потекоха кални сълзи
по лицето ми.
...
И все потъвах на душата ти
в пясъка,
после пак те сглобявах някак.
Не плачи, де! Спри въртележката!
Вече свят ми се вие от шарено!
Смирена, покаяна грешница –
твоя съм – тук и понякога.
Хайде, заспивай. Вече разсъмва.
Пуша последна цигара. Не кашлям.
Знам – ти ще допиеш болката.
А аз кротко ще яхна метлата...”


„Ти какво? Май ти стана студено?
Май попадна във вълчи капан?
Никой мъж няма право над мене,
Та дори да се казва Иван!”

„Иване, Иване!
Спасение няма,
Щом си с пръстен към прикован!
...
И какво ми остава-
Да тръшна вратата,
Да избягам от този панелен капан...
Но така ли си бяга
Човек от съдбата
И от своя единствен Иван!”


Възрасттните хора казват, че не е лесно „да отчуваш Иван”. Аз лично не мога да изразя мнение от гледната точка на Ивановата майка, но като Иванова съпруга...Ох, не ме питайте! От мнооого,мнооого време Иван за мен не е просто мъжко име. Иван е мъжки характер. И то какъв!
Ох, Иване, мой Иване, понеже хич ме няма в спрягането на рими, ще те поздравя със съвсем обикновени думички. Знам, че ще ме разбереш по твоя си странен, „ивановски”начин...
ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН,ИВАНЕ!

*Стихове на Маргарита Петкова,Славянка Милушева, Борко Бърборко

Лос Рейес Магос

Лос Рейес Магос /Тримата Царе-Магьосници/ Гаспар, Мелчор и Балтазар пристигнаха снощи в Гандия.Както всяка година,бяха приветствани сърдечно на шумно шествие, което премина през целия град.Въодушевлението на възрастните не отстъпваше на това на децата.

Още за Los Reyes Magos,написано миналата година по същото време Приятно четене, а аз отивам да проверя какво са ми донесли "Рейесите"-подарък или торбичка с въглен.






video

03 януари 2010

ЧНГ 2010


Наскоро се похвалих, че отиващата си година беше добра и спокойна за мен.Е, оказа се, че съм поизбързала, защото през пред-пред-последният й ден ми се струпаха толкова неприятности, че се замислих дали някой не си прави лоша шега с мен.

Мраморен къс от перваза на прозорец от съседна сграда падна върху колата на съпруга ми.Час по-късно позвъня съседът и с мил и сърдечен глас ме уведоми, че в момента го наводняваме.Една мигаща червена лампичка на арматурното табло в моята кола ме предупреждаваше за неприятна повреда, изискваща незабавна намеса на механик, а междувременно бях установила, че скромна сума от текущата ни семейна сметка е блокирана. Възможно ли е всичко това да ми се случи в един ден, в интервал от няколко часа?! Не съм била чак толкова непослушна!

За кратко време имах чувството, че ще експлодирам. Ще избухна със свистене и искри, подобно на преждевременен новогодишен фойерверк. Ама нямах много време между разговорите с полицаи, пожарникари, застрахователни компании и банкови служители, та отложих гърмежите за по-късно.Добре, че мраморният къс е паднал върху колата,а не върху някой минувач...Ламарини се опъват.Водопроводчиците разбиха стената на съседа, не моята...Течът беше отстранен... И...котката събори елхата...

Краят все пак не беше никак,ама никак лош. Посрещах гости.Много гости.Къщата ми беше пълна с приятели.Искрени и добри приятели. Дойде и Новата 2010! И въпреки, че няма да е лека за мен, аз я посрещнах усмихната, спокойна и щастлива, заедно с най-близките си хора. ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА!