17 юни 2010

1 годинка

Преди една година и един ден беше началото. От любопитство натиснах бутона „Създай блог” и продължих неуверено, разчитайки, че във всеки един момент мога да използвам бутона „изтриване”.

Изборът на име беше труден. Харесвам истинското си име, но тъй като не бях сигурна в бъдещето на блога си, реших, че първоначално ще се появя „анонимно”. „Тибурон” ме наричаше само един човек, който приемаше и успехите и провалите ми по един и същ начин - с потупване по рамото.

И така... Зпочнах да пиша с хъса на амбициозна гимназистка по време на матура. Имах нужда да изпиша хиляди думи към приятелите си, към близките си, а най-напред ги споделих с непознати. Тези непознати постепенно станаха мои виртуални приятели. Благодаря ви!

В началото внимателно премервах всяка изписана дума, докато започнах да се чувствам толкова уютно, че изпитвах нужда да споделям дребните и незначителни неща, моментните си настроения и дори глупавите мисли.

За една година могат да се случат толкова много неща! Сега, точно в този момент, се чувствам изчерпана. Три-четири теми стоят започнати и недовършени - не намирам думите. Надявам се това да не е краят, а някакво моментно отпускане-мързелуване.
Не бързайте да си отдъхвате, имам толкава неща за споделяне! Животът ни продължава да се случва всеки ден. И с кого другиго да споделиш, ако не с „колегите-блогъри”.
До скоро!


13 юни 2010

Да се съберем пред блока

Заподозрях, че предстои поредното шумно квартално събиране по натрупаните жълти оградни съоръжения в четирите ъгъла на улицата в петък вечер. Разбрах, че не греша, когато в съботната утрин се появиха табелите за временна забрана за паркиране и зелените контейнери за боклук. А когато, излизайки от вкъщи, възрастната съседка ми предаде навързо основните новини от клюкарския бюлетин за последните събития в квартала, вече знаех - предстои годишното съседско събиране. Празник на квартала –“Fiesta Del Barrio".



Този празник ме впечатли още през първата година, когато се нанесохме тук. Затваря се улицата, нареждат се дълги маси. Организира се малък бар и сцена – с музика на живо. Мезета, салати, вечеря – всеки приготвил и донесъл по нещичко от вкъщи. Събират се млади, стари, пенсионери, бебета, а за танците след полунощ пристигат гости от целия град.

За съжаление същата вечер бяхме поканени на гости на друго място, но все пак хванахме края... Дългите маси ми напомниха една реклама, която ни подканяше "да поканим света на своята маса". Ако това ще ни помогне да сме по-добри, по-лъчезарни, по-усмихнати -защо не!

video

01 юни 2010

1 юни : Съвет за родители

Моите момичета вече са пораснали. Отдавна не връзваме опашки и не използваме розови панделки. Барбитата отдавна са раздадени, детските книжки са изместени на по-високите рафтовe. Шарените роклички са заменени от нацепени дънки, а лачените „принцесени” обувки – от удобни маратонки. Моята загриженост е досадно любопитство, а съветите ми – старомодна отживелица. Ех, какво да се прави, пораснали са, но...все още са деца. Поне за мен.
Честит празник на всички малчугани!


И един поздрав за техните родители.


СЪВЕТ ЗА РОДИТЕЛИ


Не съдете децата сурово!
Не натрапвайте своите цели!
Те не искат от Вас наготово
мъдростта на косите Ви бели!
Оставете ги! - Нека се учат
сам-сами по земята да ходят!
Не ги спирайте в никакъв случай!
Днес, покорството не е на мода!
Не ги гледайте с немия укор,
който някога мразехте много!
Не ги стреляйте гневно, от упор,
със родителска, сляпа тревога!
И дискретно, без думи излишни,
ги подкрепяйте с нежното рамо...
Тя, тревогата, нека е скришна!
Любовта си показвайте само!


Румяна Симова