tag:blogger.com,1999:blog-52745642715486256442012-01-04T19:35:03.564+01:00По-добре приятел верен, а не камък безцененtiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.comBlogger1221100tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-63501251535648610922011-12-25T17:12:00.000+01:002011-12-25T17:12:05.467+01:00

Весела Коледа на всички приятели, познати и непознати!

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-29037062841101578642011-12-21T00:26:00.000+01:002011-12-21T00:26:31.939+01:00

От известно време е на мода с кафето да се поднася листче с късметче или върху пликчето със захар да се мъдри нечия умна мисъл. Понякога прочитам написаното, усмихвам се, смачквам хартийката и я изхвърлям. А понякога прочитам написаното, усмихвам се, изсипвам захарта в кафето си, а празното пликче пускам в чантата си. И като вземете предвид, че пия кафето си с две „захарчета”,

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-20846990535397432422011-11-23T13:14:00.002+01:002011-11-23T13:22:19.663+01:00

„Град без гара не е град!”- казваше прабаба ми, когато се оплаквахме от денонощния трясък на маневриращи вагони. А нейният град започваше от гарата. Показваше ни избелели снимки на кална улица успоредна на железопътната линия. И първите къщи, и първите дюкяни. Разказвяше ни как прането се покривало със сажди, когато минавал парен локомотив.  Въпреки че никой от рода ни не е бил пряко свързан с

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-62376016058211527352011-11-22T20:05:00.001+01:002011-11-23T13:20:19.854+01:00

Купихме си билети. В края на лятото. Два месеца предварително. Този път щях да приготвям багажа си спокойно, щях да избирам подаръци по списък ... Този път всичко беше планирано!В началото на есента куфарите чакаха насред хола. Все още празни. Спъвах се в тях , но не ги забелязвах. Мислех си за съдбата,  за житейските изпитания, за безсмислената суета, за крехкостта на живота и инфарктните  

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-53781580656973584842011-06-24T12:56:00.000+02:002011-06-24T12:56:32.643+02:00

Захарта отдавна се беше разтопила, но аз продължавах да разбърквам енергично кафето си. Мислите в главата ми се въртяха подобно на водовъртежа на тъмната течност в малката чаша. Усетих, че някой ме наблюдава. Вдигнах беззизразното си лице. Помислих си, че се усмихва на някого зад мен, но той, без да забавя крачка търсеше настоятелно погледа ми. Махна ми с ръка за поздрав. Усмихнах се възпитано.

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-84455727369662760462011-06-15T01:25:00.000+02:002011-06-15T01:25:18.276+02:00

Своенравни , но подчиняващи се на правилата. Облечени в черно, но създаващи настроение. Големи мъже, забавляващи се по детски. Влюбени в „конете”, които са яхнали. Картината не е добра, но затова пък шумът е внушителен (за неделна утрин). .

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-9278830025823308872011-06-07T00:55:00.000+02:002011-06-07T00:55:55.343+02:00

1. Мечтаеш : а) за тихо пристанище ( доволен от богатия улов) б) да се отдалечиш от брега (неспокойно взирайки се в хоризонта) 2. Предпочиташ: а) да си обичан (като къдрав пудел с цветно шалче и каишка на врата) б) да си свободен (като улично куче) 3. Чувстваш се: а) ослепителен ( като слънчев лъч, отразен във ветропоказател при безветрие ) б) не на място (като глухарче върху

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-8016846395835322322011-05-23T10:26:00.001+02:002011-05-23T10:32:25.117+02:00

Младите в Испания се събудиха. Поколението, за което казвахме, че е разглезено, че очаква всичко наготово, поколението, което нарекохме „ generación botellón*” , поколението, което критикувахме, че ограничава социалния живот само до контактите си в социалните мрежи, ясно и недвусмислено ни опроверга.Същото това поколението, което се самонарече „ la generación NI-NI**” - „НИТО (работа) – НИТО

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-67845510120965787042011-05-11T02:08:00.003+02:002011-05-11T02:18:19.823+02:00

Пред мен вървят момиченце и момченце, хванати за ръка. Едното носи червен балон, другото – син. Встрани от мен една майка бута количка, на която са завързани два балона – червен и син, а до нея върви по-голямо детенце, размахващо два лилави балона. На кръстовището две момчета, докато изчакват зеления сигнал „се дуелират” настървено с оранжеви балони. Толкова настървено, че балоните се пукат, а

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-68459399972111166712011-04-29T00:15:00.009+02:002011-04-29T11:27:25.872+02:00

Преди три и половина години си дадох едно обещание, което не изпълних. Повече от месец очаквах обаждането и въпреки това не бях подготвена за тъжната вест. Баба ми си отиде от този свят. Тихичко и достойно, на достолепна възраст. „ Дори раждането не е по-сигурно от смъртта.” – тези нейни думи кънтяха в съзнанието ми, докато се подготвях за пътуването. Поредното закъсняло пътуване!И понеже „

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com6tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-91294265325516451672011-04-03T00:42:00.003+02:002011-04-03T00:59:28.562+02:00

Преди няколко дни се зашумя за мащабна и първа по рода си кампания за преброяване на българите в чужбина. Първа не е, а колко е мащабна, ще разберем след приключването й. Идеята да научим колко българи живеят и работят за граница ми допада. Не ми харесва обаче, че инициативата е подета от партия. Често съм се запитвала дали някой някъде води статистика колко и къде сме. Но не просто някой и

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com6tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-36372096639924617852011-03-20T01:03:00.006+01:002011-03-20T01:19:28.239+01:00

Три дни яли, пили и се веселили...... и накрая изгорили.Снимка-бонус Не е от картон, не е играчка. Съвсем истински е:

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-4488964821185699072011-03-16T19:52:00.003+01:002011-03-16T20:28:26.911+01:00

Въпреки че времето е влажно, ветровито и необичайно студено за сезона, подготовката на Las Fallas 2011 кипи трескаво.Повечето улици вече са затворени, задръсванията са факт, а намиране на място за паркиране е въпрос на късмет. Ето и част от хората, които ще се грижат за нашата безопасност - организирани с подвижен координационен пункт, добре екипирани и моторизирани не само с линейки, но и с

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-69525376364683008822011-03-12T02:58:00.002+01:002011-03-12T03:04:25.407+01:00

Трудно ни е да си спомним къде сме били и какво сме правили в определен ден преди няколко години, миналия месец или дори през изминалата седмица, защото този ден е бил просто един от многото обикновени дни в живота ни. Има дати, които всеки от нас помни, защото му се е случило нещо хубаво или нещо лошо, нещо лично. Но има и дати, които всички си спомняме...Всички си спомняме къде сме били на 11

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-73888241962225845242011-03-09T00:32:00.002+01:002011-03-09T00:39:27.824+01:00

Поради технически причини се включвам с поздравленията почти в края на деня. Не съм забравила празника, но цял ден бях ангажирана с едни все женски неща. Като, например, реформи в ел.инсталацията на дома ни. До обяд се опитвах да асимилирам невидимите понятия фаза, нула, заземяване, напрежение, ампери и видимите реглети, клеми, кабели с различно сечение и цветове. Кимах толкова убедително

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-6871917995985720582011-03-04T20:53:00.004+01:002011-03-04T20:58:26.130+01:00

Днес е типичен мартенски ден -сутринта валеше, на обяд изгря слънце, което облаците побързаха да скрият. Но напук на променливото метеорологично настроение десетки калинки, пеперудки, пъстри цветя и пъргави зайчета превзеха асфалтовата площ в нашия квартал.Участници са децата от близкото началното училище. Не съм наясно какъв е поводът за този пъстър карнавал, но шумоленето на детските гласчета,

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-58386003488684501612011-02-28T23:20:00.004+01:002011-03-01T00:09:18.913+01:00

"На зелената мораваБаба Марта днес раздавамартенички, мартеничкиза големи и мънички."За малките...За големите...За домашните любимци...И за всички, които сме "някъде далеч"."Мартеница пращам надалеченишка от живота във дома,бяла като вишната на двораи червена – сила на кръвта.Да те топли даже и далече,да те връща нощем у дома,за да имаш сили във крилетекато следваш своята мечта.Да ти дава дързост

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com6tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-9097711936935881112011-02-27T02:02:00.002+01:002011-02-27T02:08:59.238+01:00

Седя си аз пред компютъра, правейки списък с неотложните продоволствени запаси за седмичното изхранване на моите вечно гладни гарджета. Същевременно съм в „он-лайн” връзка с моята банка и делегирам скромния семеен бюджет към ненаситната паст на различни видове диви зверове като енерго- и водоснабдяване, ипотека и съпровождащите ги паразити. Но ... докато си „он-лайн”-вам със справката за

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-79746592267161169102011-02-15T13:47:00.001+01:002011-02-15T13:51:45.893+01:00

(продължение на 1)Извадки от моето възражение до Генералния Консул във Генералното консулство на РБългария във Валенсия с копие до посланика на РБългария в посолството ни в Мадрид:„УВАЖАЕМИ Г-Н КОНСУЛ, Личната ми карта е изтекла на 02.08.2010, а паспортът ми е валиден до 17.08.2011г. След предварително записване по телефона на 03.01.2011 се явих в Консулството на Р.България във

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-81484816647916327392011-02-15T13:45:00.003+01:002011-02-15T13:53:53.474+01:00

Отново става дума за издаването на новите документи на българите, живеещи в чужбина. Мислех, че по тази тема вече съм изписала достатъчно, но се се оказа, че проблемите и нередностите не свършват само с даването на часове за след 3-4 месеца, а нещата са далеч по-сериозни. Оказа се, че държавните институции се възползват от нашата наивност и доверието ни към тях и съзнателно допускат сериозни

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-69351443429906428962011-01-06T15:43:00.016+01:002011-01-06T17:17:50.584+01:00

Празничните дни преминаха толкова стремглаво за мен, че дори пропуснах да ги споделя с вас. Но никога не е късно да си припомним хубавите моменти, така че днес ви ги представям на промоция „3 в 1” – Бъдни вечер, Коледа и Лос Рейес Магос.23 декември : Дядо Коледа, който от години се бори за своето място в празничната еуфория в Испания, тази година беше посрещнат с подобаващо шествие, подобно на

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-6724516153627054772010-12-25T16:35:00.002+01:002010-12-25T16:39:28.293+01:00

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com5tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-29527648384451814572010-12-20T04:00:00.005+01:002010-12-20T04:26:29.097+01:00

Моето Чувство за хумор напоследък ми изневерява. Изчезва без предупреждение и ме поставя в некомфортни ситуации, а пък когато се завърне ... не е същото. Едно такова разсеяно, раздразнително, уморено и отегчено. Даа, дааа, Моето Чувство за Хумор напоследък хич не е забавно. Тази вечер пак ми скрои номер. Споделих сама със себе си, че не съм виждала сняг от зимата на 2001-2002 година. Дотъжа ми е

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-62501682368065678032010-12-14T13:11:00.003+01:002010-12-14T13:24:36.466+01:00

През месец август писах за проблемите около издаването на нови документи. Редовете, написани по-долу отлежават цяла седмица в компютъра ми. Доста мислих дали ги публикувам, но все пак реших да ги споделя.Истерията около безумната акция „Невалидните” /привидно/ поотшумя. Проблемите – съвсем не. През четирите месеца на изчакване се ядосвахме, спорехме, задавахме въпроси без да получаваме отговори

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-25830701765306776462010-12-01T22:53:00.001+01:002010-12-01T22:58:40.117+01:00

Търкулна се и тази година. Сякаш вчера я посрещнахме, а днес вече се оттегля – остаряла и уморена. Измъква се тихичко, за да отстъпи място на Новата – шумна, весела и изпълнена с надежди. Е, поне в началото...И Коледата е зад ъгъла. Ей сегичка, докато се обърнем и ще е при нас. Нейният Коледен дух вече се навърта по витрини, площади и улични стълбове и ни намига чрез светещи дрънкулки и лампички.

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-30273285863928135372010-11-20T11:57:00.004+01:002010-11-20T12:43:53.269+01:00

Днес равносметката на живота ми е тази: Утре може и да е различно..."Моята изповед" - изп. и муз. Богдана Карадочева, текст Маргарита Петкова

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-51169534511098118012010-11-16T02:20:00.003+01:002010-11-16T02:31:48.954+01:00

Какво си представяте когато чуете думичката „мол”?В моето съзнание веднага изплуват епруветки и колби, гимназиалната ми учителка по химия, трудноразбираеми химични уравнения и мерната единица за количество вещество -„мол”. Големи проблеми имах с моловете.По тази причина сигурно не е трудно да си представите комичната ситуация, в която попаднах преди няколко години, когато след

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-68047990210089865072010-11-14T01:24:00.006+01:002010-11-14T01:35:33.134+01:00

Напоследък често се стряскам от нещата, които вълнуват 17-годишната ми дъщеря. Или по-скоро от нещата, които не могат да я развълнуват. Промените на възрастта й настъпват бързо и все съм нащрек. Плановете и идеите й за бъдещето се променят почти ежедневно. Домашно упражнение е трудно, задачата е „тъпа”, а пък да не говорим за „гадния” латински и „скапания”старогръцки. Въпреки че продължава да

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-44650028660757312042010-10-29T13:40:00.003+02:002010-10-29T13:45:14.623+02:00

Снощи за пореден път бях на родителска среща. По моите предвиждания – предпоследната в живота ми. И поради този факт очаквах, че нищо не може да ме изненада. Все същите познати лица – директор, зам.директори, малко промени в учителския състав и нови попълнения в родителските редици. Същите общи указания, норми и правила. Едно от тези правила забранява поименното обсъждане на учениците на обща

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-63801863048216912172010-09-15T17:39:00.003+02:002010-09-15T17:43:27.547+02:00

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-72747875920064610972010-09-08T23:29:00.003+02:002010-09-08T23:32:51.895+02:00

Това е миниатюрна част от следите, които оставяме от присъствието си на тази планета. Тъжна картинка! Купища ламарини – ръждиви паметници на нашето благополучие в гробището на консуматорските ни потребности и капризи.

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-29222555655317697482010-08-25T11:47:00.005+02:002010-08-25T11:57:56.167+02:00

Тази сутрин ме събуди дежурен полицай. За да си преместя колата. Не ми се спореше дали е имало табели за строителни работи, а и исках да си спестя издирването й по съседните улици. Беше 8,00 часа. Но не това ме разстрои...В 8,15 симпатичната къща отсреща вече не съществуваше. За 15 минути един дом, строен и подреждан с години, се превърна в пепел и натрошени тухли. Харесвах тази къща. Беше

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-62800072538463845112010-08-17T20:44:00.004+02:002010-08-18T00:06:15.326+02:00

Като дете винаги страдах от това, че рождения ми е ден е през лятната ваканция. Всички съученици се разпръсваха по бабините къщи и села. Никога не съм имала истински ДЕТСКИ рожден ден - маса, отрупана с малки франзелени кръгчета, намазани с пастет и лютеница, чашки, пълни с лимонада и швепс, музика от моно-грамофон, срамежливи танци и на финала – стандартната торта с шоколадова глазура и

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com9tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-29057132382396696452010-08-15T06:32:00.006+02:002010-08-15T06:44:41.869+02:00

Този надпис прочетох близо до бензиностанцията в едно испанско село. „Кризата също е екологична” - думи, изписани с черен спрей върху бетонната стена срещу контейнерите за разделно изхвъляне на боклука. Думи, които първо ме накараха да се усмихна, защото ми се сториха забавни, но минута по-късно ме накараха да се замисля, защото в тях има голяма доза истина.Заради кризата отлагаме 1000-

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-54534690233939346792010-08-12T17:24:00.012+02:002010-08-12T20:02:03.761+02:00

Колкото и добре да живеем, в един момент валидността на документите ни изтича. И колкото и да сме спокойни и уравновесени,в която и точка на света да се намираме, ни се налага да отделим няколко дни от живота си, запасени с вода, суха храна и с една торба нерви.Българите, живеещи в чужбина имат две възможности – да яхнат първият самолет и да се наредят пред съответното РПУ в родното си място или

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-34307664618217233062010-08-10T22:28:00.005+02:002010-08-10T22:41:52.323+02:00

Не съм предполагала, че едно поле, засято с ориз, може да бъде красиво.

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-17947061524496497882010-08-03T00:13:00.003+02:002010-08-03T00:41:04.918+02:00

Онзи ден без да искам подслушах един разговор между голямата ми дъщеря и нейна приятелка. Момичето попита: „ На твоя татко как му се отразява кризата на 50-те...? Моят тати... обичам си го много, но напоследък е непоносим. Дали наистина е някаква криза на възрастта или го мъчи нещо друго - не знам. Затова те питам твоят променил ли се, нали и той е почти на 50?...”Дъщеря ми, която ама хич не

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-17094246006207448912010-07-26T23:27:00.007+02:002010-07-26T23:40:30.821+02:00

Знаете вече, че това лято няма да мърдам от града. Само че, градът е до моретооо! Затова обещавам повече да не мрънкам. На всичкото отгоре имам право на избор – сенчестото спокойствие на градския парк или парещата лудница на морския плаж.Изборът е според настроението и местоположението ми..

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-89581064136183871062010-07-25T22:28:00.003+02:002010-07-25T22:38:20.552+02:00

Крадци, мразя ви! Ненавиждам ви! Какво е удовлетворението да отнемеш чужда вещ, за да припечелиш жълти стотинки?! Разбиха „фургонетата”/буса/ на съпруга ми. Естествено, липсва радио-СD-то и „свободните ръце”. Не е болка за умиране! Но наглите крадци са откраднали част от инструментите, с които си изкарва хляба. Уреди и приспособления, които е купувал с пари, изкарани с труд, за да може да

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-80514217751276277582010-07-19T16:00:00.003+02:002010-07-19T16:04:54.215+02:00

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-6811673352010920552010-07-08T11:28:00.007+02:002010-07-14T00:17:12.893+02:00

Сезонът на отпуските започна. За някои... Всички приятели и познати се юрнаха на ваканция в България. Примъчняло им, а пък и нови паспорти трябва да се вадят. /То ще е една почивка, ама нейсе!/ Сигурна съм обаче, че приятните моменти от срещите с близки и приятели ще са чудодейният лек срещу главоболието, предизвикано от бюрокрацията и неуредиците. Пожелавам им приятно изкарване!Аз, за съжаление

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-60344658787777358612010-07-01T01:30:00.002+02:002010-07-01T01:40:23.294+02:00

Вече цял час настъпвах педала и летях по широката магистрала. Всички летяха - пред мен, зад мен, покрай мен. И аз, и шофьорите от другите коли хвърляхме по едно око на километража само когато на пътя се изпречваше огромната предупредителна табела с черна точка и три вълни - „За Вашата сигурност...”, т.е. внимание –статичен радар. Почти се гордеехме, че за последните стотина километра групово

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-69311100417629195762010-06-17T10:53:00.005+02:002010-06-18T11:09:11.937+02:00

Преди една година и един ден беше началото. От любопитство натиснах бутона „Създай блог” и продължих неуверено, разчитайки, че във всеки един момент мога да използвам бутона „изтриване”. Изборът на име беше труден. Харесвам истинското си име, но тъй като не бях сигурна в бъдещето на блога си, реших, че първоначално ще се появя „анонимно”. „Тибурон” ме наричаше само един човек, който приемаше и

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com11tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-36320088062089551292010-06-13T01:44:00.009+02:002010-06-13T15:51:27.347+02:00

Заподозрях, че предстои поредното шумно квартално събиране по натрупаните жълти оградни съоръжения в четирите ъгъла на улицата в петък вечер. Разбрах, че не греша, когато в съботната утрин се появиха табелите за временна забрана за паркиране и зелените контейнери за боклук. А когато, излизайки от вкъщи, възрастната съседка ми предаде навързо основните новини от клюкарския бюлетин за

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-34539485786437623942010-06-01T14:09:00.005+02:002010-06-01T14:20:26.349+02:00

Моите момичета вече са пораснали. Отдавна не връзваме опашки и не използваме розови панделки. Барбитата отдавна са раздадени, детските книжки са изместени на по-високите рафтовe. Шарените роклички са заменени от нацепени дънки, а лачените „принцесени” обувки – от удобни маратонки. Моята загриженост е досадно любопитство, а съветите ми – старомодна отживелица. Ех, какво да се прави, пораснали са,

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com9tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-91000195405013623322010-05-27T00:38:00.004+02:002010-07-10T03:12:45.285+02:00

Запъхтени, изморени, изплезили езици цял живот вървим напред. Или поне така си мислим. Усещаме болката във всяко мускулче, но не спираме. Един миг почивка изпива силите и всяка следваща стъпка е по-трудна...Не са страшни стълбите, страшното идва когато погледнем назад, за да сверим посоката. Възможностите са две - вървели сме напред и нагоре или сме вървели пак напред, но надолу. Е, понякога

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-22442457312636469132010-05-22T12:39:00.006+02:002010-05-22T13:02:49.450+02:00

Диана ми подхвърли едно предизвикателство, на което ще отговоря от уважение към нея. Моите 10 страхотни тайни?! Ди, това си е жив тормоз! Около мен няма нищо нито тайнствено, нито загадъчно. Толкова съм скучна откъм пикантни истории, че понякога се чудя какво пък толкова забавно намират у мен приятелите ми и откъде изсмускват клюки неприятелите ми. Не обичам тайните, особено между близки хора.

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com5tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-21989051065886180142010-05-14T11:21:00.007+02:002010-05-14T11:49:53.108+02:00

Късно вечер. Улиците са пусти, хората отдавна са по домовете си, а ние търсим място за паркиране. След третата неуспешна обиколка, под изнервящият съпровод на моето мрънкане по наболели семейни проблеми, съпругът ми рязко смени посоката. Към изхода на града, към плажа. Опитах се да протестирам, но не бях много настоятелна. Паркирахме на първа линия и тръгнахме мълчаливо. Този път не поехме по

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-32728823150895370892010-05-09T15:26:00.003+02:002010-05-09T15:34:57.163+02:00

/със съкращения/- Ха, наздраве!- Да сме живи и здрави!- Ей, братче, кога сме най-зле, така да сме!- Ха, наздраве, мъжки!/Повтаря се няколко пъти/След около час:- Ти мен ни мъ учи как съ вари ракия!- Абе кво ти разбира главата, ти пил ли си истинска водка бе, момче?! - Ей, братче, казвам ти, ти ми неверваш! Изпил съм толкова концентрат, братче, една товарна композиция с цистерни, казвам ти...!

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-69421977824509751582010-05-04T21:17:00.004+02:002010-05-04T21:25:29.883+02:00

Днес настроението ми е в унисон с морето - привидно спокойно и разрушително шумно при сблъсъка с препятствията-скали.

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-70994750666768011952010-04-29T03:56:00.010+02:002010-04-29T04:54:34.855+02:00

Паейята е типично валенсианско ястие. Валенсианците са доста критични и ревниви към приготвянето й . Критични , защото знаят истинският й вкус, и ревниниви, защото всяка лоша интерпретация на това ястие накърнява гордостта им. Паейята е традиционното ястие както на неделните фамилни обяди, така и повод за събиране около масата на близки и приятели. Казват, че не всеки може да я приготви. Също

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com7tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-66613224221085670642010-04-26T12:52:00.006+02:002010-04-30T01:29:53.332+02:00

... на спокойствие... ...за размисъл... ... да прочетем днешния вестник... ... или интересна книга... ...за да похапнем... ... насред полето... ... в центъра на града... ...на сянка... ...да се скрием... ...под маслиновото дърво... ...да си завържем връзките на обувките. И един стол би свършил добра работа.

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-6014507415909513832010-04-18T23:48:00.002+02:002010-04-18T23:54:37.354+02:00

Навън все още ръми. На ситни и леки капчици.Толкова леки, като снежинки - сякаш не достигат до земята, а само образуват водна мъгла. И въпреки това тротоарът е мокър, асфалтът е мокър, колите са мокри. Светът е сив и мокър. Кафенето е полупразно, а металният кош до вратата е пълен с чадъри. Забравени чадъри. Закъде ли са бързали тези хора, забравили за дъжда?Седя на малката масичка до огромния

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-36307396536822573202010-04-10T04:12:00.005+02:002010-04-10T04:29:55.054+02:00

продължение на...В 9 часа портата на посолството се отвори и започна „преброяването на агнетата”. Ако си мислите, че е имало поздрави от рода на „Добро утро!” или „Добър ден!”, явно сте фантазьори. Започна се извикване по групички на хората от списъка. Който е без час – ще чака.Ако има шанс, може и да успее днес да свърши работата, за която е дошъл. На вътрешната врата ни посрещна млада

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-5599718806588102512010-04-10T04:02:00.007+02:002010-04-10T04:27:55.522+02:00

При новината за новите документи с биометрични данни се опитах да запазя хладнокръвие, проверявайки датата на валидност на настоящия ми паспорт – лятото на 2011. Попритесних се от датата в паспорта на съпруга ми – есента на 2010. Спокойно, казах си, има време.Но през последните два дни, гледайки жалката ситуация, на която са подложени много наши съграждани, нервността започна да ме обзема. Четох

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-53779632090197181252010-04-06T20:35:00.003+02:002010-04-06T20:46:23.286+02:00

Тези дни думите ме избягват. Или може би аз не мога да ги събера. Повече от две седмици не съм написала две свързани изречения. Но, слава богу, фотоапарата ми работи безотказно и мълчаливо запечатва моите настроения...А пък аз ще ви разказвам по-късно, когато успея да събера думите.

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-7839255947900515272010-03-20T12:18:00.008+01:002010-08-19T01:10:31.104+02:00

Още за Oгненият празник Las Fallas de Valencia.

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-38275106985051800292010-03-14T22:19:00.002+01:002010-03-14T22:31:53.291+01:00

Започва се...!

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-57118331820674535142010-03-08T00:11:00.002+01:002010-03-08T00:14:18.729+01:00

Ако се разровите в старите албуми, сигурна съм че ще откриете поне една снимка от детската градина , на която до усмихнатото ви детско лице се мъдри надпис :„Честит празник, мамо!”. И ще си спомните с какъв трепет очаквахме 8 Март.Какво е 8 Март? Международен ден на жената, Международен ден на работничката, Ден на майката? Ден на борбата за равноправие на жените? Социалистически празник,

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com5tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-13644174387092315402010-03-07T00:50:00.003+01:002010-03-07T00:56:35.098+01:00

От няколко дена една мисъл не ми дава мира...Ще започна по-отдалеко. За мен, както и за повечето емигранти, 3 Март беше обикновен работен. Споменавала съм и друг път за разминаването на празниците и делниците на емигрантите. Тази година отбелязахме Националният празник на България няколко дена по-рано, в края на февруари, с премиерната прожекция на документалния филм”Имигранти”. И за това вече

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-88087975519430197872010-03-03T02:53:00.008+01:002010-03-03T03:08:04.911+01:00

Създадох този блог силно неуверена в себе си. В началото, копирайки в Google някое и друго написано от мен изрeчение, проверявах дали някой някъде не е казал нещичко за моите писания.Скоро след това се появиха първите последователи на блога, на които съм много благодарна, защото те ми вдъхнаха увереност. И продължих. Създадох втория си блог , в които първоначално прехвърлих неща, писани по -рано

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com9tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-61628351653358199242010-03-01T23:06:00.004+01:002010-03-01T23:21:38.198+01:00

Честита Баба Марта!Тази година моите мартенички закъсняват. Днес три пъти проверявах в пощенската кутия, но явно все още пътуват. Имам обаче достатъчно запаси от миналата година...Избрах си гривничка с малки нежни цветя. Като тези, на които се радвах през почивните дни...

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com5tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-28063370499732436032010-02-26T09:49:00.005+01:002010-02-26T10:14:38.884+01:00

На 24 февруари в Театър”Серрано” в Гандия (Област Валенсия, Испания) се състоя премиерата на „Имигранти”/2009г./ – пълнометражен документален филм на режисьора Андрей Алтъпармаков. Присъстваха официални представители на общинската и областната управа, българският консул във Валенсия и режисьорът на филма. Според брошурата „мястото за дебютното представяне на филма е избрано да бъде тук, защото в

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-21250606778180539292010-02-19T12:10:00.004+01:002010-02-19T12:17:30.432+01:00

Това е моята пътека в момента...Кофти,а! Не се случва за пръв път, така че...ще продължа напред. Ако не успея да разбия стената, поне ще се подпра на нея.

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-32101358051438645062010-02-13T01:37:00.003+01:002010-02-13T01:43:37.803+01:00

Миналата година на 14 февруари очаквахме гости. Решихме, че ще празнуваме . Дали Трифон Зарезан, дали Св.Валентин , дали просто, че е събота... Ако има повод, причина не ни е нужна.Идеята дойде спонтанно и се наложиха приготовления в последния момент. На мен ми се падна честта да се оправям в кухнята, а мъжът ми се втурна да напазарува преди да затворят супермаркета. Гостите започнаха да

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-66395670429174360642010-02-03T14:35:00.003+01:002010-02-03T14:44:01.044+01:00

Винаги закъснява. Влиза с плавна походка по средата на часа, прекъсвайки урока.Придвижва се бавно, със свенливо-съблазнителна усмивка, придържайки пластмасова чашка с димящо кафе от автомата, въпреки изричната забрана според правилника за вътрешния ред да се внасят храни и напитки в аулите. Принудени сме да изслушаме флегматичното й десетминутното излияние колко е изморена, каква жега е навън

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-79675114267133715512010-01-31T13:20:00.002+01:002010-01-31T13:39:21.280+01:00

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-84248206751723658382010-01-29T21:16:00.004+01:002010-01-29T21:33:17.658+01:00

Много често на българските емигранти в Испания,а може би и другаде по света, им се налага да разясняват, че България и Румъния са две различни държави. И че столицата на България е София. Но на кого да вярва чужденецът – на емигрантите или на прочетеното в известен ежедневник?Статия в Ел Паис от 03/01/2008.http://www.elpais.com/articulo/internacional/Sofia/capital/europea/corrupcion/elpepuint/

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-22259175926326681522010-01-25T02:04:00.004+01:002010-01-25T12:38:06.518+01:00

Казват, че опознаваш един народ, когато започнеш да разбираш хуморът му. Испанците обичат да се шегуват и също като нас използват много пословици и поговорки. Пристигнах в Испания без да знам и една думичка, но когато започнах да разбирам езика, а в последствие – и мен да ме разбират, установих, че ние и испанците осмиваме едни и същи пороци, характери или житейски ситуации. Понякога с подобни

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com6tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-9961204958033432382010-01-21T02:51:00.015+01:002010-06-06T12:33:19.171+02:00

... за визуализация и аудилизация на"Живеейки пеейки" или един обикновен ден в текст и музика.Сутрин... На път,сама със себе си... Малко носталгия... ...и разговор със старите приятели... ...вечерта, отново вкъщи.

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-18251802788844549882010-01-06T20:04:00.011+01:002010-01-07T01:21:09.928+01:00

Днес е Ивановден.Да са живи и здрави всички, които празнуват именния си ден!С риск да бъда обвинена в пристрастност, днес ще обърна особено внимание на една многобройна част от представителите на мъжкия пол, а именно мъжете, носещи титлата „Иван”. Не, не няма грешка – не е име, а титла! Неслучайно още от невръстни хлапета, играейки на жмичка, започваме броенките с „...ой, гиди Ванчо, наш

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-9654387472729079362010-01-06T12:48:00.009+01:002010-01-06T13:25:24.014+01:00

Лос Рейес Магос /Тримата Царе-Магьосници/ Гаспар, Мелчор и Балтазар пристигнаха снощи в Гандия.Както всяка година,бяха приветствани сърдечно на шумно шествие, което премина през целия град.Въодушевлението на възрастните не отстъпваше на това на децата.Още за Los Reyes Magos,написано миналата година по същото време Приятно четене, а аз отивам да проверя какво са ми донесли "Рейесите"-подарък или

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-45521515294267354702010-01-03T00:30:00.002+01:002010-01-03T00:34:48.681+01:00

Наскоро се похвалих, че отиващата си година беше добра и спокойна за мен.Е, оказа се, че съм поизбързала, защото през пред-пред-последният й ден ми се струпаха толкова неприятности, че се замислих дали някой не си прави лоша шега с мен.Мраморен къс от перваза на прозорец от съседна сграда падна върху колата на съпруга ми.Час по-късно позвъня съседът и с мил и сърдечен глас ме уведоми, че в

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-22493874718508307872009-12-24T14:25:00.005+01:002009-12-25T19:15:51.467+01:00

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com5tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-53372393580712304792009-12-12T02:04:00.005+01:002009-12-12T03:01:00.159+01:00

Скъпи Дядо Коледа, Пиша ти за пръв път, въпреки че те познавам тоооолкова отдавна. Помня те от времето, когато използваше псевдоним Дядо Мраз. Обичала съм те винаги.Обичам те и днес. Не спрях да те обичам дори тогава, когато трябваше самата аз да оставям подаръците под елхата. За моите деца. Не се притеснявай, знаех, че си зает. И че неизбежно идва моментът, в които ние, родителите, трябва да

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-87484932862979497362009-12-11T14:19:00.004+01:002009-12-11T14:35:16.845+01:00

Днес изобщо не мислех да ви занимавам с моята особа, най-малкото да ви оттегчавам с дребните ми ежедневни проблемчета, но за сетен път се убедих, че една усмивка и един дребен жест могат да променят деня ни. И ми се прииска да го споделя с вас.Събудих се с неприятната мисъл, че тази сутрин ми предстои досадно висене на опашки. Първо - в една държавна администрация. И то не коя да е, ами

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-39761430713131310672009-12-08T17:41:00.003+01:002009-12-08T18:03:17.934+01:00

Тези дни животът ми просто се случваше, а аз съществувах като монотонна приставка в него. По навик. Часовете си изнизваха незабелязано, сменяха се датите, настъпваше утрото, после се свечеряваше... Нищо ново, нищо впечатляващо, никакви сътресения, та дори и никакви проблеми ... Духът и тялото ми бяха изпаднали в едно отпуснато и спокойно положение, граничещо с ... мързелуването.От летаргичното

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-52307361276002200062009-12-01T19:32:00.006+01:002009-12-01T19:37:27.508+01:00

Вчера бях „на плажа”. Не, не на пясъка. Бях на трета линия.Спокойствието се усещаше още при влизането в комплекса. Градският шум и задръстванията оставаха зад гърба ми. Карах бавно между стотиците обезлюдени блокове от бетон и стъкло. Не се сдържах и се отклоних от маршрута си. Реших да мина по дългата първа линия и да спра там, за да погледам морските вълни. Не, не бях тъжна. Напротив. Обичам

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-1671330235414173972009-11-23T12:13:00.007+01:002009-11-23T12:29:22.124+01:00

Един ден в края на ноември...

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-30628758398123150312009-11-16T21:43:00.009+01:002010-06-06T12:29:44.467+02:00

Не, не, не този кмет. Ама вие какво си помислихте! То кметове има из цяла Европа. И хем са различни, хем си и приличат.Всеки кмет мечтае съгражданите му да са щастливи и доволни,а улиците – чисти и подредени. Всеки кмет копае „първи копки” и реже ленти. А пък има ли пари за усвояване – проектира, планува, разрива, зарива, копае. С една дума – гради благинки за народа. А пък същия този народ –

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-78530067563719462182009-11-10T00:31:00.005+01:002009-11-10T01:08:19.092+01:00

Преди 20... бях на 20 години. Преди 20 години на днешния ден седях пред екрана и гледах Първа програма.. Не мисля, че в този момент осъзнавах ясно какво точно се случва. Спомням си Тодор Живков - дребен ,сякаш безвъзвратно остарял само за един ден . Бай Тошо – онзи смешен образ, който баба ми „чумосваше”, когато се появаше на синия екран,образът от вицовете, които се разказваха тайничко и

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-1196087858761807542009-11-05T14:01:00.003+01:002009-11-05T14:09:25.229+01:00

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-30632014899020131142009-11-01T23:37:00.004+01:002009-11-04T20:23:27.169+01:00

Онзи ден намерих в пощенската си кутия дебеличко писмо, което разтворих с досада. Непрекъснато получавам предложения - от участие в различни благотворителни начинания (то не бяха „лекари без граници”, пожарникари и учители, Червен кръст, Уницеф) до кредитни карти от неизвестни банки с (не)изгодни условия... Всичко това е не защото съм някаква важна особа, а просто защото името ми се мъдри в

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-90493999014444041312009-10-29T21:46:00.004+01:002009-11-04T20:24:09.207+01:00

Помня рождените дати на приятелите и близките си. Но пропускам дните. Сещам се рано, а по-късно забравям и ... денят отминава.Този път се сетих навреме. Днес е рождения ден на „най-старата” ми приятелка. Тази дата си я спомням от първи клас. Спомням си и едно русо малко момиче с трапчинки на бузите. Амбициозно, с тежък характер и трудна усмивка. Това момиче вече е зряла жена. Със същата трудна

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-74604142872389425292009-10-21T11:23:00.002+02:002009-10-21T11:28:11.153+02:00

Току-що се прибирам от родителска среща. Учебната година започна преди месец, така че проблеми – все още никакви. Освен нормалните за едно държавно училище с 1500 ученика на възраст между 12 и 18 години. И тази година ни бяха припомнени правилата за „съжителство” в учебното заведение – задължения, права, отговорности. Новост тази година е уеб-страницата на училището, където родителите всеки ден

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-4130501831643851222009-10-20T02:25:00.004+02:002010-06-06T12:33:44.986+02:00

Стихове Петя Дубарова, "С дъжда", 1978 г."Лунната соната" на Бетховен, изп. Ричард Клайдерман

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-77634004084607734402009-10-15T00:33:00.008+02:002009-10-15T01:18:17.351+02:00

Какво ще кажете за един урок по „Опазване на околната среда”. Уффф, че това е за децата в детската градина! Ако пък урокът е и задължителен, досадата е още по-голяма. Та ние сме възрастни, знаем всичко, чували сме, чели сме ... за замърсяването на въздуха и водата, за озоновата дупка, за киселинните дъждове, за глобалното затопляне...Знаем всичко и въпреки това толкова ни е удобно в този модерен

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-61253237716221710452009-10-12T23:28:00.006+02:002009-10-12T23:41:05.083+02:00

Какъв ли би бил животът ни без правила? Може би щяхме да сме ято волни птици, преплитащи се в крилете си. Или щяхме да сме глутница от самоизящащи се вълци. Или блеещо стадо овце, захождащо насам-натам без посока. Не, не бихме могли да бъдем нито ято, нито глутница, нито стадо. И при тях има правила. При хората просто ще цари хаос.Най-обикновеният и болезнен пример за това е движението по

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-87185116899255100982009-10-09T03:00:00.007+02:002009-10-09T03:13:51.441+02:00

Не знам дали днес съществува тази услуга, но навремето можеше да се изпрати писмо „До поискване”. Писмото чакаше в съответната пощенска станция, докато получателят отиде там и го потърси. Днес все по-рядко откриваме писма в пощенските си кутии. Още по-рядко пишем писма. Истински писма. Затова пък оставяме съобщения на гласовата поща. До поискване. Изслушваме ги, ако искаме. Пишем електронни писма

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-52518795831254914602009-10-06T23:22:00.004+02:002009-10-06T23:34:55.378+02:00

Автомонтьорството, казват, е прецизна работа. Изисква и знания и умения, дори талант. Днес механици под път и над път, така че много е трудно с голяма прецизност да изберем личния си автомонтьор. А е важно.Той е нещо като личен лекар за нашата кола - от него до голяма степен зависи здравето и дълголетието й.Моят личен механик е много добър професионалист. Разбира си от работата. Цяло

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-79796464244297542522009-10-02T06:44:00.008+02:002009-10-02T07:49:33.224+02:00

„Голям град...много хора...Кога ви е събора?” – нещо подобно се пее в една песен на Румънеца и Енчев. Може и да бъркам, но съм я чувала само веднъж. Вече втори ден тези думи ми се въртят в главата, защото започна ... „събора” на Гандия . Не е голям град, но има много хора. И много емигранти.Испанците умеят да празнуват. Възхищавам се на способността им да разграничават проблемите от празниците си

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-79989953139804313642009-09-30T02:53:00.005+02:002009-09-30T03:05:25.097+02:00

Не бяха достатъчни изсипващите се повече от седмица поройни дъждове и най-вече мощните светкавици –гръмотевици, ами и земетресение ми липсваше...29/09/2009 г. Десетина минути преди 23 часа. Седя си спокойничко пред телевизора, наслаждавайки се на позакъснялата вечеря и изведнъж... пода се разтресе. Веднъж... Докато се чудя възможно ли е котката да ме бутне толкова силно...Втори трус. Още

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-44021450176969917532009-09-24T02:21:00.003+02:002009-09-24T02:36:18.422+02:00

Той стои подпрян на парапета и съзерцава тихата улица. Прибира се в слабо осветената стая и силуетът му примигва заедно с картината на включения телевизор. След малко пак излиза на балкона, преплита пръсти и отново се подпира на металния парапет. Безцелно поглежда наляво, после надясно, после напред и надолу. Лицето му не изразява нищо – нито оттегчение, нито заинтересованост, нито присъствие,

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-17307944837097489592009-09-21T00:27:00.006+02:002009-09-21T01:05:59.346+02:00

„Какво желаете, моля? Кафе? Чисто или с мляко? С повече захар или без?” „ Каква парична операция желаете да извършите – теглене или внасяне в брой?” „ Моля, вземете вашето билетче! Моля, преминете? ”... Кафе от автомат. Безалкохолно – от автомат. Вода – от автомат. Закуска- от автомат. Цигари – от автомат. Билетче – от автомат. Банкомат. Паркинг - на входа автомат и бариера, на изхода – автомат

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-41745663086840483822009-09-13T13:42:00.002+02:002009-09-13T13:50:06.924+02:00

Звъни ми онзи ден сестрата на съпруга ми и весело изчуруликва: ”Честита годишнина!”. Шах! „Хей, преди 22 години на този ден правихте сватба...Да не си забравила?!” Е да, бях забравила. „Леле, 22 години...Вие сте динозаврите, да знаеш, другите са си наред!” Мат! Вечерта спретнахме една скромна семейна вечеря – татко-динозавър, мама – динозавърка и малките динозавърчета и я нарекохме „

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-1525050319450922142009-09-07T22:57:00.004+02:002009-09-07T23:14:51.999+02:00

...и ще откриете как рециклирането може да се превърне в изкуство.

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-19833787666925666032009-08-31T23:00:00.008+02:002009-08-31T23:30:11.600+02:00

Много съм разсеяна.От малка. Спомням си как учителката в първи клас ми шляпна един зад врата, защото в час по пеене се бях подпряла на брадичката си и зяпах през прозореца. „Какво блееш в облаците?!”- каза тя, след като проследи погледа ми - нагоре, над зелената корона на разцъфналия кестен. Ами на мен пък не ми се пееше, на всичкото отгоре пея фалшиво. Но както и да е, такава съм си и до

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-59414488163228671512009-08-25T17:42:00.006+02:002009-08-25T19:27:59.405+02:00

Проблемите са около нас. Проблемите са вътре в нас. Проблеми, проблеми...Превземат мислите ни, обгръщат настроението ни..Един ден, крачейки унило по своя път, препъвайки се в собствените си неволи, срещаш непознат човек. До вчера и той вървял дълго по своя път, събирал своите радости и мъки, водил своите битки, бил победител и побеждаван. Спъвал се в чакълени камъчета и прескачал скали.Днес е

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-80182490106553047332009-08-21T23:29:00.006+02:002009-08-22T00:55:34.714+02:00

Към всички мъже, които ще прочетат написаното: Ако откриeте в себе си някаква прилика с героя, описан по-долу, аз нямам никаква вина. Всичко е плод на заядливото ми въображение. Широко е разпространено мнението, че българските мъже се числят към групата на „мачовците”. Не е необходимо да учите испански език, за да знаете значението на тази дума. „Мачо” ли ?! Естествено , че означава: 1) мъжкар,

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5274564271548625644.post-6849462805226024972009-08-17T15:45:00.007+02:002010-06-06T12:30:46.889+02:00

Натежало ми е.Криво ми е. И аз самата не знам защо. Има моменти, в които силите ми просто си отиват. Изморена съм да се боря с чувствата си, да налагам принципите си, да изисквам от себе си. Оставям се на коварното течение на лошото ми настроение. Ден, два... Не мисля, не чувствам, не искам, не мога...Ден, два... Препрочитам едни и същи редове от книгата , без да си спомням и една думичка,

tiburonhttp://www.blogger.com/profile/09856828434844522600noreply@blogger.com1