Ивановден

Днес е Ивановден.Да са живи и здрави всички, които празнуват именния си ден!

С риск да бъда обвинена в пристрастност, днес ще обърна особено внимание на една многобройна част от представителите на мъжкия пол, а именно мъжете, носещи титлата „Иван”. Не, не няма грешка – не е име, а титла!
Неслучайно още от невръстни хлапета, играейки на жмичка, започваме броенките с „...ой, гиди Ванчо, наш капитанчо”. Скоро след това започваме да сричаме в букварчета и читанки:

„ВАНКО ЗАБРАВАНКО
Ех бре, че е Ванко
страшен забраванко!
Прави той, що прави,
нещо ще забрави!
Вижте го - по друма
връща се за гума,
после пък се мръщи:
моливът е вкъщи!... „
и още:
„ЧУДНА СУРВАЧКА
Сурва, сурва! Днес сурвачка
си направи сам Иван.
Колко търси тази ячка
клонка от напъпил дрян!
....
Как ще има да сурвака
Ваньо всичките наред:
мама, тати, бати, кака –
за късмет и берекет!”

Младият Иванчо е неопитен младеж,който ни размива с вицовете си, но вече зрелият, помъдрял и „изпечен” от живота Иван е основен лирически герой в произведенията на известни наши творци-„БАЙ ИВАН”

„Иван” дори е символ на тактично измъкване от сложна и деликатна житейска ситуация: „Ало,Иване...”

Произаичното на пръв поглед любовно явление „Иван” оставя трайни и противоречиви чувства в женските сърца и неговото титанично разрушително-обвързващо въздействие намира ярко отражение в женската поезия.

„Толкова нищо и празно е,
та чак не ми се умира, Иване!
И се спихна на живота ми
пяната.
И потекоха кални сълзи
по лицето ми.
...
И все потъвах на душата ти
в пясъка,
после пак те сглобявах някак.
Не плачи, де! Спри въртележката!
Вече свят ми се вие от шарено!
Смирена, покаяна грешница –
твоя съм – тук и понякога.
Хайде, заспивай. Вече разсъмва.
Пуша последна цигара. Не кашлям.
Знам – ти ще допиеш болката.
А аз кротко ще яхна метлата...”


„Ти какво? Май ти стана студено?
Май попадна във вълчи капан?
Никой мъж няма право над мене,
Та дори да се казва Иван!”

„Иване, Иване!
Спасение няма,
Щом си с пръстен към прикован!
...
И какво ми остава-
Да тръшна вратата,
Да избягам от този панелен капан...
Но така ли си бяга
Човек от съдбата
И от своя единствен Иван!”

Възрасттните хора казват, че не е лесно „да отчуваш Иван”. Аз лично не мога да изразя мнение от гледната точка на Ивановата майка, но като Иванова съпруга...Ох, не ме питайте! От мнооого,мнооого време Иван за мен не е просто мъжко име. Иван е мъжки характер. И то какъв!
Ох, Иване, мой Иване, понеже хич ме няма в спрягането на рими, ще те поздравя със съвсем обикновени думички. Знам, че ще ме разбереш по твоя си странен, „ивановски”начин...
ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН,ИВАНЕ!

*Стихове на Маргарита Петкова,Славянка Милушева, Борко Бърборко