Лято в града до морето

Знаете вече, че това лято няма да мърдам от града. Само че, градът е до моретооо! Затова обещавам повече да не мрънкам. На всичкото отгоре имам право на избор – сенчестото спокойствие на градския парк или парещата лудница на морския плаж.













Изборът е според настроението и местоположението ми.


.

Бясна съм!

Крадци, мразя ви! Ненавиждам ви! Какво е удовлетворението да отнемеш чужда вещ, за да припечелиш жълти стотинки?!

Разбиха „фургонетата”/буса/ на съпруга ми. Естествено, липсва радио-СD-то и „свободните ръце”. Не е болка за умиране! Но наглите крадци са откраднали част от инструментите, с които си изкарва хляба. Уреди и приспособления, които е купувал с пари, изкарани с труд, за да може да продължи да изкарва пари. С ТРУД!

Съпругът ми мълчаливо стиска зъби, но знам, че му идва да заплаче от яд. Само той си знае колко часове е работил, в жега и студ, използвайки и ръцете и знанията си, за да продължи напред, за да се развива, за да постига мечтите и за да издържа семейството си. Колко слаб и безсилен се чувстваш, когато си ограбен! А когато ограбят труда ти?! В този момент съм склонна към насилие.

Според полицаите сме били наблюдавани, защото колата беше паркирана точно пред входа ни, на открито и осветено място, но пък вчера и днес отсъствахме с часове. Нагли и смели крадци! Не са си дали сметка обаче, че на две крачки има банкомат с охранителна камера. Това е единствената ни надежда, стига банката да реши да сътрудничи на полицията.

Преди няколко години имаше масово разбиване на коли в квартала. Местната полиция пое присърце нещата - имах чувството, че за тях беше въпрос на чест. Усещаше се засилено полицейско присъствие, реагираха светкавично и на най-незначителния сигнал.За по-малко от седмица всичко приключи.В полза на полицаите и живущите в квартала.
И този път надеждата ни не е да си върнем открадните вещи, надеждата е да продължим да живеем спокойно. Без да подскачаме при всеки шум и всяко тропване, без да се оглеждаме и страхуваме, че някой ще открадне труда ни. Да, труда ни, защото всяка вещ, всяко удоволствие, всяка трошичка хляб сме заплатили с труд. Понякога черен, тежък, неносещ удовлетворение, но ТРУД!

Крадците едва ли ще прочетат този текст. И едва ли ще се трогнат или изплашат. Точно в този момент не съм способна да анализирам, обмислям, да търся причини и следствия за техните действия и мисли. И не искам. Мразя ги!

И още повече ги ненавиждам заради факта, че изкарват на повърхността чувства, които по принцип са ми чужди – омраза и агресивнаст. Бясна съм! Мразя ги!

Жега...

Сезонът на отпуските

Сезонът на отпуските започна. За някои... Всички приятели и познати се юрнаха на ваканция в България. Примъчняло им, а пък и нови паспорти трябва да се вадят. /То ще е една почивка, ама нейсе!/ Сигурна съм обаче, че приятните моменти от срещите с близки и приятели ще са чудодейният лек срещу главоболието, предизвикано от бюрокрацията и неуредиците. Пожелавам им приятно изкарване!

Аз, за съжаление, оставам тук. С една шепа ключове от техните домове. Организирането на дълго отсъствие е едно предизвикателство –какво ще стане с цветята, с домашните любимци, с някои задължения с фискирана дата... Спокойно, приятели, ще прибирам пощата, ще поливам цветята...


... и ще отглеждам двете костенурки –до края на август. /Дано оцелеят под моите грижи!/



Нашият котарак Черньо е с жълт картон заради негостоприемно посрещане на новите обитатели. В момента ги заобикаля разсеяно–пренебрежително, но видимо недоволен от присъствието им.



А пък моята ваканция... Е, като му дойде времето!

Засега почивам в домашни условия. Плажът ми е на една крачка разстояние, стига да успея да изляза от мързеливата си медитация пред вентилатора .



За разнообразие присъствам на някои природосъобразни...



... или НЕпреродосъобразни съботно-неделни мероприятия.



Това не е ваканцията, за която мечтая. Иска ми се да измина хиляди километри, да се върна по познати места, да се разхождам по непознати улици... Да срещна стари приятели, да завържа нови запознанства... Искам да пътувам, да пътувам, да пътувам... Ще го направя, ама друг път!

Весело прекарване на летните дни, независимо дали са ваканционни или работни!

Отделение за трансплантации

Вече цял час настъпвах педала и летях по широката магистрала. Всички летяха - пред мен, зад мен, покрай мен. И аз, и шофьорите от другите коли хвърляхме по едно око на километража само когато на пътя се изпречваше огромната предупредителна табела с черна точка и три вълни - „За Вашата сигурност...”, т.е. внимание –статичен радар. Почти се гордеехме, че за последните стотина километра групово бяхме излъгали четири такива метални кутии. Старателно намалявахме скоростта до максимално допустимата и после пак политахме...

Не намалихме, когато в насрещното платно премина полицейска кола, следвана от линейка –та те пътуваха в обратна посока. Не намалихме, когато над главите ни премина ниско прелитащ хеликоптер с огромен мех, пълен с вода – горяха храсти далеч от пътя. Ляв мигач, десен мигач, 120, пак ляв мигач, 140... Широкият път примамваше.

Забелязах мигащите жълти светлини за части от секундата. В огледалото за обратно виждане. Странен черен микробус приближаваше със скорост, далеч над допустимата, подканвайки всички „бързаци” да му сторят път. Не е линейка, помислих си, може би е от поддръжката на пътя. Къде се юрнал така този?! Колите отбиваха неохотно в дясното платно, но никой след това не се връщаше в лявото. Тогава забелязах пребягващите светлини в предната решетка на буса. Аха, казах си,някаква "специална" полиция...Преминах и аз в дясното платно и чак когато черният микробус прелетя покрай мен, за секунда успях да прочета надписа върху тънката червена странична лента ... Неголям , но ясно четлив шрифт... „ОТДЕЛЕНИЕ ЗА ТРАНСПЛАНТАЦИИ”.

Не се върнах в лявото платно. И тези пред мен – също. Струваше ми се, че пълзим... Бях убедена, че всички в този момент си мислеха и изпитваха същото, което и аз... Страх... Преклонение... Надежда... Нечия смърт дарява живот. Вероятно няколко живота. Нелепият неочакван край на един / щастлив /живот дава ново начало на други животи, лимитирани /от коварна болест /във строги времеви граници – година, месеци или дни...

Надежда, съхранена в хладилна чанта... Надежда, летяща с бясна скорост по магистралата в черен микробус...

Спомних си едни тъжни очи. Преди време, по новините. Очите на един баща и една майка, загубили дъщеря си при автомобилна катастрофа. Бяха дарили ограните й . И спасили живота на 4 млади хора. Спомням си мъката в погледа им, но наред с напиращите сълзи в очите им проблясваше и една искрица живинка... Те смятаха, че са постъпили правилно. Пожелаваха здраве на хората, които носеха частица от тяхното дете... Труден избор, много труден избор. Колко ли сила им е била необходима!

Дълго време лявото платно остана пусто. Колоната се движеше в границата на допустимата скорост. Предупредителните табелите като че ли бяха станали по-големи и по-ясни....

Това е животът! Идва изненандаващо и често си отива без предупреждение. Нека не си играем на гоненица с него, особено на пътя!