Изборът на име беше труден. Харесвам истинското си име, но тъй като не бях сигурна в бъдещето на блога си, реших, че първоначално ще се появя „анонимно”. „Тибурон” ме наричаше само един човек, който приемаше и успехите и провалите ми по един и същ начин - с потупване по рамото.
И така... Зпочнах да пиша с хъса на амбициозна гимназистка по време на матура. Имах нужда да изпиша хиляди думи към приятелите си, към близките си, а най-напред ги споделих с непознати. Тези непознати постепенно станаха мои виртуални приятели. Благодаря ви!
В началото внимателно премервах всяка изписана дума, докато започнах да се чувствам толкова уютно, че изпитвах нужда да споделям дребните и незначителни неща, моментните си настроения и дори глупавите мисли.
За една година могат да се случат толкова много неща! Сега, точно в този момент, се чувствам изчерпана. Три-четири теми стоят започнати и недовършени - не намирам думите. Надявам се това да не е краят, а някакво моментно отпускане-мързелуване.
Не бързайте да си отдъхвате, имам толкава неща за споделяне! Животът ни продължава да се случва всеки ден. И с кого другиго да споделиш, ако не с „колегите-блогъри”.
До скоро!
