Тази вечер попаднах на една публикация в SEO блог на Васил Тошков –Инстумент за проверка на уникалност на текст. Започнах на игра да копирам части от мои публикации и ... бях изненадана.
На две места открих коректно копиране на мои публикации, с линк към тях. Стана ми приятно. Нормално е, нали?
Следващо попадение: копирана моя публикациия в чужд блог . Би било коректно да се спомене блога ми и да постави линк към него, но все пак фигурираше моето името и авторката на блога беше написала приятни пожелания към мен.
Неприятните изненади обаче бяха повече. Стана ми смешно,когато открих няколко мои изречения , копирани като описание в профила на младо момиче в сайт за запознанства. Но ми стана и много тъжно, защото същото това момиче използваше доста вулгарно потребителско име. Едва ли си е направило труда преди да копира, да прочете публикацията ми.
В един форум също открих част от моя публикация. Ако участникът се беше постарал да постави линк към цялата публикация, може би щеше да бъде по-полезен в разясненията си.
Определено се ядосах, когато в други два блога открих мои публикации, представени от авторите им като свои. Дали трябваше да се зарадвам на хвалебствените коментари под тях?! Те не бяха предназначени за мен, а за преписвачите.
На страниците на моите блогове описвам личните си настроения, мисли и чувства. Лошо или добре, кадърно или некадърно, но в изписаните текстове аз разкривам себе си. Хващам думите, които се въртят хаотично в главата ми и се опитвам да ги подредя. И доста често не ми се отдава толкова лесно.
Никога не съм преписвала – нито в училище, нито в университета. Притесняваше ме не самото действие, а срамът, който ще изпитам, ако ме хванат. Предпочитах слабата оценка, пред лъжата. Двойка да е, но да е заслужена.
Моите текстове, колкото и несъвършени да са, са си мои. Ако са лошо написани, ще понеса критиката. Ако пък на някого му допадат, аз съм щастлива. Когато използвам чужди думи и мисли, цитирам авторите им, защото оценявам техния труд. Затова ми е неприятно, когато някой преписвач обира овациите вместо истинският автор. Дали би приел и критиките?!
Пространството, в което споделяме нашите емоции, чувства, мисли и настроения, повечето от нас наричат ЛИЧЕН БЛОГ. Но явно трябва да се въведе още една категорията - БЛОГ НА ПРЕПИСВАЧА!
