Честит рожден ден, приятелко!
Почти
на патерица, ама не съвсем. При мен часът е 22:59. Тук все още твоят ден рожден
не е свършил.
От сутринта си очаквала моето обаждане. Както всяка година на този ден. Надникнала
си в блога. Надникнала си и в електронната си поща. И никъде нищо. Ни следа от
мен. Нито от моите малки тъпи изненади, които ти наистина цениш.
Звъннах ти.
В неподходящ момент (уф, тези асансьори). Честитих ти. За твоя сметка (сори). Разпитахме
се. Отговорихме си. А всъщност колко много въпроси забравихме! И колко отговори
останаха недоизказани!
Попита ме защо не пиша. Първоначално не те разбрах. После ти отговорих: „Защото
съм станала зла”.
Да, зла, злобна, лоша, нервна, заядлива, истерична... Излизам от змийската
си кожа, замятам драконовата наметка и бълвам огън и жупел... И повярвай ми, това няма връзка с възрастта. (Усмивка!)
Пиша. Не спирам да пиша. На чернови. Архивирам ги. На следващият ден ги
прочитам. Изкрещявам сама на себе си: „Това не съм аз! Искам си усмивката!
Искам си хапливото чувство за хумор!” И
отново архивирам.
Ето, сега ти
пиша. Една минута преди да свърши денят, в който си родена. Според твоят
часовник. Час и една минута- според моя. Пиша ти тук, в блога, защото ти ми припомни, че създадох това място за
теб и моите приятели. За всички мои близки, които сте далеч. Това е мъничкото ми
лично пространство, в което надничате тихичко и незабележимо, за да усетите
настроението ми, да влезете в моят ден,
в моят дом, в душата ми ... и да се успокоите, че съм добре.
Как съм днес?
Ами... С лекота анализирам миналото, но е невъзможно да планирам бъдещето. Стоически пъдя мислите и
изводите, започващи с „Ако ...” и в минало, и в бъдеще време. Страшничко е
мечтите и надеждите да са краткосрочни. (Е,
има и по-страшни неща!) Кризата изисква
свивания във всички области, затова малко работя, малко уча и малко... живея. Същата тази криза се опитва да съкрати и щастливите
ми моменти. Слава богу, засега поне те все
още са достатъчно на брой.
Скъпа приятелко,
току –що и тук настъпи новият ден. Вече цял час трудно събирам и подреждам няколкото думи, с които ти написах най-неподходящото писмо за рождения ти ден. Но ти ме разбра. Да, затова са приятелите... За добро и лошо...
Само че аз искам моите писма да усмихват!
