Разстояния

Опашка в магазин за домашни потреби. Монолог на испанката зад мен:

-          Оле, колко коледни дрънкулки!  - визирайки отрупаните със стока рафтове – Да му се не види и празника! За какво ли ни е?! Гаден празник!

Поглеждам я учудено. Сарказъм? Не.

Правя опит за диалог:

-          Заради разходите? – опипвам почвата – Или заради още една добавена година? – усмихвам се.

Разсеяно мълчание.  Не настоявам за отговор. Плащам покупките и почти си тръгвам.

-          Защото... – настига ме тъжния й глас – толкова близки си отидоха от този свят. С кого да празнуваш, с кого да се събереш? Няма вече, няма с кого...

Не се обръщам. Не отговарям. Не се усмихвам.  Да, празниците се празнуват с близките хора. И моите са далеч. И ми липсват.

Но... все пак разстоянието, което ме дели от тях е физична величина. Следователно е физически преодолимо. Само някакви си три хиляди километра.  

Дано още дълго да има с кого да празнувам!
.