Опашка в магазин за домашни
потреби. Монолог на испанката зад мен:
-
Оле, колко коледни дрънкулки! - визирайки отрупаните със стока рафтове – Да
му се не види и празника! За какво ли ни е?! Гаден празник!
Поглеждам я учудено. Сарказъм?
Не.
Правя опит за диалог:
-
Заради разходите? – опипвам почвата – Или заради
още една добавена година? – усмихвам се.
Разсеяно мълчание. Не настоявам за отговор. Плащам покупките и
почти си тръгвам.
-
Защото... – настига ме тъжния й глас – толкова близки
си отидоха от този свят. С кого да празнуваш, с кого да се събереш? Няма вече,
няма с кого...
Не се обръщам. Не отговарям. Не
се усмихвам. Да, празниците се празнуват
с близките хора. И моите са далеч. И ми липсват.
Но... все пак разстоянието, което
ме дели от тях е физична величина. Следователно е физически преодолимо. Само някакви
си три хиляди километра.
Дано още дълго да има с кого да
празнувам!
.
.
Жената е била права- много е трудно да празнуваш когато си сам. Знам какво е и да си разделен от близките си, заради разстояние. Но пък приятните мигове прекарани заедно винаги могат да ме сгреят и да ме накарат да се усмихна.
ОтговорИзтриванеتنظيف بيوت
ОтговорИзтриванеشركة تنظيف