Las Fallas 2010: Гандия

Още за Oгненият празник Las Fallas de Valencia

.

Las Fallas 2010: Началото

Започва се...!

8 Март

Ако се разровите в старите албуми, сигурна съм че ще откриете поне една снимка от детската градина , на която до усмихнатото ви детско лице се мъдри надпис :„Честит празник, мамо!”. И ще си спомните с какъв трепет очаквахме 8 Март.

Какво е 8 Март? Международен ден на жената, Международен ден на работничката, Ден на майката? Ден на борбата за равноправие на жените? Социалистически празник, измислен празник, отживелица? Един колега дори каза, че е нацистки празник. Помислихме, че се шегува, но той , разбрал-недоразбрал произхода на този празник, говореше сериозно.

А всъщност има ли значение?! Важното е, че е празник и фокусът на прожекторите е насочен към Жената, което оправдава разнообразнитему интепретации .

Нашите мъже, колкото и да се противопоставят, свикнаха с женското присъствието на работното място, в политиката, в социалния живот. Средностатистическият образ на жената отдавна не е този на безшумен мултифункционален домашен уред с овална форма, шарен пеноар и мазна престилка. Нашите мъже свикнаха да подаряват цветя през цялата година. Дори без повод. И всички тези промени се дължат на упортостта, уникалността, дори ината и капризите на женския ни характер.

Много от нас вече не се нуждаят от този празник, защото получават /задоволително/ внимание, уважение и признание през цялата година. Но на много места по света все още има жени в неравноправно положение, екплоатирани, малтретирани физически и психически, без елементарни човешки права. И те дори не осъзнават положението си. Защо пък този ден да не е посветен на тях?! Историята се променя, обществото се променя, празниците също.

8 Март, обичан- отричан, разбран -неразрбран, си остава Денят на Жената - олицетворение на нейната чувствителност, борбеност, непокорност, сила и ... разбира се, нейната нежност и красота.

Честит празник!

Две родини

От няколко дена една мисъл не ми дава мира...
Ще започна по-отдалеко. За мен, както и за повечето емигранти, 3 Март беше обикновен работен. Споменавала съм и друг път за разминаването на празниците и делниците на емигрантите. Тази година отбелязахме Националният празник на България няколко дена по-рано, в края на февруари, с премиерната прожекция на документалния филм”Имигранти”. И за това вече писах.Но оттогава мислите ми се въртят около поздравителното обръщение на един от официалните гости – местен политик. Преминавайки през материята на политиката за интегриране на имигрантите и съжителството на различни националности в „една област, в която живеем всички, има място за всички и всички участваме равноправно”, той каза:

„Това е Област Валенсия, която ни обединява с езика, със законите и общата история, която малко по малко създаваме заедно.Това е нашата политика за интеграция. Нашата политика за интеграция е да предадете на децата си любовта към Родината, която са оставили назад и никога да не прекъсват връзката си с нея. Затова са много важни асоциациите по общности, които създавате и които подкрепяме. Предавайте на децата си българският език, любовта към православната църква, картините от пейзажа, аромата и небето на България.И историята й, така както вашите родители, и техните родители, са разказвали на вас. Но живеейки тук, разказвайте им и валенсианската история. Нека знаят, че и Испания е една велика страна и че областта, в която живеят има подобна на вашата история.Съвсем спокойно в техните сърца могат да съжителстват две родини.”

„Съвсем спокойно в техните сърца могат да съжителстват две родини.”-това са думите, които не ми излизат от главата вече цяла седмица. Първата ми реакция беше:”Невъзможно е!”. После дълго мислих, прехвълях и анализирах случки и събития. Дори започнах по-обстойно да се вглеждам в жестовете и да се вслушвам в думите на българите, които срещах.

Невъзможно е за емигрантите от моето поколение, за по-възрастните от мен и за по-младите, които са отраснали в България. За нас България си остава единствената Родина, а Испания е добрата и грижовна мащеха, която харесваме и дори обичаме. Какво е Родината? Мястото, където сме родени, детските ни игри, първите приятели, първата учителка, първото А и първото Бе, първата любов, мама, татко. Слънчеви дворове, тихи улички, зелени поляни, морския бряг. Съкровени спомени, които суровата и сива действителност не може да измести от съзнанието ни. Една тънка невидима нишка, която здраво ни свързва с България, в който и край на света да се намираме. Нишката на нашите спомени...

Но за децата, родени или пораснали навън, нещата стоят по-различно. Те имат родно място, но то не е в България. Те играят, учат, сприятеляват се, но не в България. Мама и тати са до тях, разказват им за България, учат ги да пишат и четат българските буквички, но техните първи, най-чувствителни спомени няма да са от България. За тях България е едно дълго пътуване и един летен месец, прекарани при баба и дядо. Те знаят какво е „patria”, а „Какво е Родина?” научават в неделните български училища.

Може би в детските сърца наистина е възможно да съжителстват две родини?! Дано да е възможно! Защото ако не е така, едната ще бъде изместена от сърцата им. И,колкото и да ми е мъчно да го изрека, това може да е България.

Дали е възможно да обичаш две родини? Ще разберем след години, когато тези деца пораснат.

Преписвачи

Създадох този блог силно неуверена в себе си. В началото, копирайки в Google някое и друго написано от мен изрeчение, проверявах дали някой някъде не е казал нещичко за моите писания.Скоро след това се появиха първите последователи на блога, на които съм много благодарна, защото те ми вдъхнаха увереност. И продължих. Създадох втория си блог , в които първоначално прехвърлих неща, писани по -рано. И третият, който създадохме с група „виртуални”приятели.

Тази вечер попаднах на една публикация в SEO блог на Васил Тошков –Инстумент за проверка на уникалност на текст. Започнах на игра да копирам части от мои публикации и ... бях изненадана.

На две места открих коректно копиране на мои публикации, с линк към тях. Стана ми приятно. Нормално е, нали?

Следващо попадение: копирана моя публикациия в чужд блог . Би било коректно да се спомене блога ми и да постави линк към него, но все пак фигурираше моето името и авторката на блога беше написала приятни пожелания към мен.

Неприятните изненади обаче бяха повече. Стана ми смешно,когато открих няколко мои изречения , копирани като описание в профила на младо момиче в сайт за запознанства. Но ми стана и много тъжно, защото същото това момиче използваше доста вулгарно потребителско име. Едва ли си е направило труда преди да копира, да прочете публикацията ми.

В един форум също открих част от моя публикация. Ако участникът се беше постарал да постави линк към цялата публикация, може би щеше да бъде по-полезен в разясненията си.

Определено се ядосах, когато в други два блога открих мои публикации, представени от авторите им като свои. Дали трябваше да се зарадвам на хвалебствените коментари под тях?! Те не бяха предназначени за мен, а за преписвачите.

На страниците на моите блогове описвам личните си настроения, мисли и чувства. Лошо или добре, кадърно или некадърно, но в изписаните текстове аз разкривам себе си. Хващам думите, които се въртят хаотично в главата ми и се опитвам да ги подредя. И доста често не ми се отдава толкова лесно.

Никога не съм преписвала – нито в училище, нито в университета. Притесняваше ме не самото действие, а срамът, който ще изпитам, ако ме хванат. Предпочитах слабата оценка, пред лъжата. Двойка да е, но да е заслужена.

Моите текстове, колкото и несъвършени да са, са си мои. Ако са лошо написани, ще понеса критиката. Ако пък на някого му допадат, аз съм щастлива. Когато използвам чужди думи и мисли, цитирам авторите им, защото оценявам техния труд. Затова ми е неприятно, когато някой преписвач обира овациите вместо истинският автор. Дали би приел и критиките?!

Пространството, в което споделяме нашите емоции, чувства, мисли и настроения, повечето от нас наричат ЛИЧЕН БЛОГ. Но явно трябва да се въведе още една категорията - БЛОГ НА ПРЕПИСВАЧА!

Честита Баба Марта!

Честита Баба Марта!
Тази година моите мартенички закъсняват. Днес три пъти проверявах в пощенската кутия, но явно все още пътуват. Имам обаче достатъчно запаси от миналата година...Избрах си гривничка с малки нежни цветя. Като тези, на които се радвах през почивните дни...