Този празник ме впечатли още през първата година, когато се нанесохме тук. Затваря се улицата, нареждат се дълги маси. Организира се малък бар и сцена – с музика на живо. Мезета, салати, вечеря – всеки приготвил и донесъл по нещичко от вкъщи. Събират се млади, стари, пенсионери, бебета, а за танците след полунощ пристигат гости от целия град.
За съжаление същата вечер бяхме поканени на гости на друго място, но все пак хванахме края... Дългите маси ми напомниха една реклама, която ни подканяше "да поканим света на своята маса". Ако това ще ни помогне да сме по-добри, по-лъчезарни, по-усмихнати -защо не!
И нас ни водят южен народ, но в празниците изоставаме. Дали защото не можем да се отпуснем и да се веселим просто заради настроението.
ОтговорИзтриванеКаква чудесна идея е това! :) :)
ОтговорИзтриванеНещо подобно видях в Париж. Имаше празник на 8-ми район, на една крачка от хотела ни. Хората от района се събраха, имаше оркестър, музика и танци. Семейни двойки, възрастни двойки, млади красиви момичета и момчета. Нямаше маси с ядене и пиене, но и така празникът беше много интересен, малко сантиментален и хубав. Танцувахме и ние със съпруга ми, тогава. Обзе ме носталгия....
ОтговорИзтриване