Отломки

Тази сутрин ме събуди дежурен полицай. За да си преместя колата. Не ми се спореше дали е имало табели за строителни работи, а и исках да си спестя издирването й по съседните улици. Беше 8,00 часа. Но не това ме разстрои...

В 8,15 симпатичната къща отсреща вече не съществуваше. За 15 минути един дом, строен и подреждан с години, се превърна в пепел и натрошени тухли.


Харесвах тази къща. Беше по-различна от другите – старичка, но с остъклени стени, вместо типичните малки прозорци.Изглеждаше уютна, въпреки че зад алуминиевите щори рядко проблясваше светлинка. Дори не познавам собственика й, но ми стана тъжно.

Предполагам, че след няколко месеца на същото място ще се издига нова, модерна и... тясна сграда. Е, това е животът! Специалистите и политиците ще отчетат съживяване на икономиката и трудовия пазар. С някакви си стотни от процента - има строителство, нови работни места...

Но мисълта ми е друга - колко трудно е да съградиш, а колко лесно е да разрушиш!