Тази вечер пак ми скрои номер. Споделих сама със себе си, че не съм виждала сняг от зимата на 2001-2002 година. Дотъжа ми е за белите снежинки, за скърцащите бели пътеки, за снежния човек... Тогава Моето Чувство за Хумор подигравателно ми подхвърли: „Ами нарисувай си!”.
Поддадох се на провокацията - нарисувах си снежен човек. Морков за нос, тенджера на главата, стара метла... или нещо подобно.
„И въглени за очите. И за копчета.” – подхвърли ми досадно Моето Чувство за Хумор.
„ Сега пък въглени. Днес няма въглища, има парно отопление”- отвърнах аз.
„Ама пък ти и въображение нямаш!" – изсъска злобничко Моето Чувство за Хумор. След което добави по-меко:
„Недей така, че и мен ще разплачеш. Сега и в България да си, пак няма да можеш да си направиш снежен човек. Откъде ще вземеш снежинки, като там ги ловят още във въздуха!”
И така, заедно с Моето Чувство за Хумор нарисувахме това:
Може би е Снежен човек, а може би – Снежинко-уловител. Всичко зависи от гледната точка и най-вече – от настроението на Вашето Чувство за Хумор.
.
Красавец! Ще ти прави добра компания по празниците :)
ОтговорИзтриванеМного е хубав снежния човек!
ОтговорИзтриванеВесели празници ти желая, Албена!
В Габрово, на стената на домът на хумора и сатирата стои мото: "Светът е оцелял, защото се е смял!" Наистина свeтът е невъзможно да съществува само на сериозно и ти го доказваш със своя пост.
ОтговорИзтриванеВесели празници!Feliz navidad!!!:-)))