Харесва ми, не ми харесва

Посещавам един курс по испански език за чужденци.  Чужденците сме:  няколко българи, няколко англичани, белгийка, германка, французин, рускиня, естонка, латвийка, мароканка, две китайки, японка и едно усмихнато момиче от Буркина Фасо. Възрастта варира от 20 до 70 години. Чудесни хора, невероятно отговорни и старателни. Всеки си има своята история и причина да посещава този курс – от „желанието за  общуване на правилен испански”, през „явяване на изпит за държавен служител” или „служебна командировка за усъвършенстване на езика” до „написването на книга”. Моята причина е „изчистване на грешките”, които са се настанили трайно в главата ми. 

Тежката артилерия  в борбата с граматическите правила за ударения, сложни времена и спреженията на неправилни глаголи е писането на съчинения по зададени теми.  Темите хитричко са подбрани така, че да се опознаем.  Писахме за празници, обичаи и привички в нашите страни. Писахме за себе си, писахме и за другите. Писахме правила за един по-добър свят. Писахме какво ни харесва и какво не ни харесва в Испания. Сега трябва да пишем  на тема „Какво ми харесва и какво не ми харесва в моята страна”.

Най-тежката тема!  Чрез  150 до 180 думи трябва да изразя на чужд език обърканите си мисли и чувства към моята страна. И проблемът не е граматиката, нито неправилните глаголи... Проблемът е, че от доста време вътрешно се боря  с това „харесва ми/не ми харесва”.   Испания или България.  Да остана или да се върна.

Три дни писах, драсках, късах и започвах отново. Отново писах, драсках, смачквах ...  След 12 хартиени топки в кошчето реших, че ще съм искрена. Утре ще предам това:

„Харесва ми природата – Черно море, високите планини, зелените поля. Не ми харесва, че плажовете и ски-пистите се превръщат в строителни площадки.

Харесват ми градовете с тяхната архитектура и история. Не ми харесва, че хората не се усмихват и не се поздравяват.

Харесват  ми възрастните хора в малките села. Харесва ми тяхната искреност, дружелюбност, мъдрост и житейска философия ( привидно елементарна, но дълбоко поучителна). Не ми харесва, че тези села запустяват.

Гордея се с  историята на моята страна, с нейните поети, музиканти и учени. Срамувам се, че пенсионерите живеят на границата на бедността, а същевременно се харчат държавни пари за коли, бензин, телефони, таблети и командировки на некадърни политици. Бясна съм, че хората са уморени и не протестират.

Не ми харесва масовата промяна в мисленето и в човешките ценности. Не ми харесва, че хората се оценяват по марковите дрехи, а  не по своето възпитание, образование и способности.  Не ми харесва, че за доста хора покупките в търговски център са много по-емоционални, отколкото киното, театъра или книгите.

Харесват ми моите приятели, които въпреки политическите и икономически кризи, не се промениха.”

Във виртуалната ми сравнителна таблица с два реда и две колонки Испания  добави вече  една –две отметки в графата „не ми харесва”. Но  въпреки това  изравняването на резултата все още е далеч.  Графите на България стоят непокътнати.  Съжалявам!

.