Петте дни, по правило изпъстрени с пищни рокли, музика, картонени монументи
и фоейрверки, тази година определено бяха по-тихи.
Докато в началото на кризата се мърмореше, че пищността на този празник
граничи с цинизъм, то днес картонените монументи с далеч по-скромни
размери от предишни години, определено крещяха за цинизма на политиците. Темата бе една –
кризата. Безработица, банкери без морал, корупирани политици, неработеща
икономика и замиращо селско стопанство за сметка на грандиозни проекти за
голф-игрища и казино-комплекси.
Всъщност и миналата година темата на монументите беше същата. По всичко
личи, че и догодина няма да е по-различно. Улиците и площадите се изпълваха с
хора, но угрижеността витаеше във въздуха. Липсваше ми разпускащата еуфория на
този празник, който толкова харесвам.
Но все пак имаше фаи, фаейри и
фаейроси, пиратки, фойерверки, огън....
... и задължителните дежурни полицейски и медицински екипи, пожарникари и
естествено, засилени екипи от общинската „Чистота”.
Специални благодарности на медицинския екип от дежурната линейка на Червения кръст,
който с изключителна загриженост и любезност оказа помощ на дъщеря ми заради
попаднала в окото й прашинка по време на финалната заря. Все още има ситуации, в
които свалям шапка на испанците.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
коментирай