Сезонът на отпуските

Сезонът на отпуските започна. За някои... Всички приятели и познати се юрнаха на ваканция в България. Примъчняло им, а пък и нови паспорти трябва да се вадят. /То ще е една почивка, ама нейсе!/ Сигурна съм обаче, че приятните моменти от срещите с близки и приятели ще са чудодейният лек срещу главоболието, предизвикано от бюрокрацията и неуредиците. Пожелавам им приятно изкарване!

Аз, за съжаление, оставам тук. С една шепа ключове от техните домове. Организирането на дълго отсъствие е едно предизвикателство –какво ще стане с цветята, с домашните любимци, с някои задължения с фискирана дата... Спокойно, приятели, ще прибирам пощата, ще поливам цветята...


... и ще отглеждам двете костенурки –до края на август. /Дано оцелеят под моите грижи!/



Нашият котарак Черньо е с жълт картон заради негостоприемно посрещане на новите обитатели. В момента ги заобикаля разсеяно–пренебрежително, но видимо недоволен от присъствието им.



А пък моята ваканция... Е, като му дойде времето!

Засега почивам в домашни условия. Плажът ми е на една крачка разстояние, стига да успея да изляза от мързеливата си медитация пред вентилатора .



За разнообразие присъствам на някои природосъобразни...



... или НЕпреродосъобразни съботно-неделни мероприятия.



Това не е ваканцията, за която мечтая. Иска ми се да измина хиляди километри, да се върна по познати места, да се разхождам по непознати улици... Да срещна стари приятели, да завържа нови запознанства... Искам да пътувам, да пътувам, да пътувам... Ще го направя, ама друг път!

Весело прекарване на летните дни, независимо дали са ваканционни или работни!

Отделение за трансплантации

Вече цял час настъпвах педала и летях по широката магистрала. Всички летяха - пред мен, зад мен, покрай мен. И аз, и шофьорите от другите коли хвърляхме по едно око на километража само когато на пътя се изпречваше огромната предупредителна табела с черна точка и три вълни - „За Вашата сигурност...”, т.е. внимание –статичен радар. Почти се гордеехме, че за последните стотина километра групово бяхме излъгали четири такива метални кутии. Старателно намалявахме скоростта до максимално допустимата и после пак политахме...

Не намалихме, когато в насрещното платно премина полицейска кола, следвана от линейка –та те пътуваха в обратна посока. Не намалихме, когато над главите ни премина ниско прелитащ хеликоптер с огромен мех, пълен с вода – горяха храсти далеч от пътя. Ляв мигач, десен мигач, 120, пак ляв мигач, 140... Широкият път примамваше.

Забелязах мигащите жълти светлини за части от секундата. В огледалото за обратно виждане. Странен черен микробус приближаваше със скорост, далеч над допустимата, подканвайки всички „бързаци” да му сторят път. Не е линейка, помислих си, може би е от поддръжката на пътя. Къде се юрнал така този?! Колите отбиваха неохотно в дясното платно, но никой след това не се връщаше в лявото. Тогава забелязах пребягващите светлини в предната решетка на буса. Аха, казах си,някаква "специална" полиция...Преминах и аз в дясното платно и чак когато черният микробус прелетя покрай мен, за секунда успях да прочета надписа върху тънката червена странична лента ... Неголям , но ясно четлив шрифт... „ОТДЕЛЕНИЕ ЗА ТРАНСПЛАНТАЦИИ”.

Не се върнах в лявото платно. И тези пред мен – също. Струваше ми се, че пълзим... Бях убедена, че всички в този момент си мислеха и изпитваха същото, което и аз... Страх... Преклонение... Надежда... Нечия смърт дарява живот. Вероятно няколко живота. Нелепият неочакван край на един / щастлив /живот дава ново начало на други животи, лимитирани /от коварна болест /във строги времеви граници – година, месеци или дни...

Надежда, съхранена в хладилна чанта... Надежда, летяща с бясна скорост по магистралата в черен микробус...

Спомних си едни тъжни очи. Преди време, по новините. Очите на един баща и една майка, загубили дъщеря си при автомобилна катастрофа. Бяха дарили ограните й . И спасили живота на 4 млади хора. Спомням си мъката в погледа им, но наред с напиращите сълзи в очите им проблясваше и една искрица живинка... Те смятаха, че са постъпили правилно. Пожелаваха здраве на хората, които носеха частица от тяхното дете... Труден избор, много труден избор. Колко ли сила им е била необходима!

Дълго време лявото платно остана пусто. Колоната се движеше в границата на допустимата скорост. Предупредителните табелите като че ли бяха станали по-големи и по-ясни....

Това е животът! Идва изненандаващо и често си отива без предупреждение. Нека не си играем на гоненица с него, особено на пътя!

1 годинка

Преди една година и един ден беше началото. От любопитство натиснах бутона „Създай блог” и продължих неуверено, разчитайки, че във всеки един момент мога да използвам бутона „изтриване”.

Изборът на име беше труден. Харесвам истинското си име, но тъй като не бях сигурна в бъдещето на блога си, реших, че първоначално ще се появя „анонимно”. „Тибурон” ме наричаше само един човек, който приемаше и успехите и провалите ми по един и същ начин - с потупване по рамото.

И така... Зпочнах да пиша с хъса на амбициозна гимназистка по време на матура. Имах нужда да изпиша хиляди думи към приятелите си, към близките си, а най-напред ги споделих с непознати. Тези непознати постепенно станаха мои виртуални приятели. Благодаря ви!

В началото внимателно премервах всяка изписана дума, докато започнах да се чувствам толкова уютно, че изпитвах нужда да споделям дребните и незначителни неща, моментните си настроения и дори глупавите мисли.

За една година могат да се случат толкова много неща! Сега, точно в този момент, се чувствам изчерпана. Три-четири теми стоят започнати и недовършени - не намирам думите. Надявам се това да не е краят, а някакво моментно отпускане-мързелуване.
Не бързайте да си отдъхвате, имам толкава неща за споделяне! Животът ни продължава да се случва всеки ден. И с кого другиго да споделиш, ако не с „колегите-блогъри”.
До скоро!

Да се съберем пред блока

Заподозрях, че предстои поредното шумно квартално събиране по натрупаните жълти оградни съоръжения в четирите ъгъла на улицата в петък вечер. Разбрах, че не греша, когато в съботната утрин се появиха табелите за временна забрана за паркиране и зелените контейнери за боклук. А когато, излизайки от вкъщи, възрастната съседка ми предаде навързо основните новини от клюкарския бюлетин за последните събития в квартала, вече знаех - предстои годишното съседско събиране. Празник на квартала –“Fiesta Del Barrio".



Този празник ме впечатли още през първата година, когато се нанесохме тук. Затваря се улицата, нареждат се дълги маси. Организира се малък бар и сцена – с музика на живо. Мезета, салати, вечеря – всеки приготвил и донесъл по нещичко от вкъщи. Събират се млади, стари, пенсионери, бебета, а за танците след полунощ пристигат гости от целия град.

За съжаление същата вечер бяхме поканени на гости на друго място, но все пак хванахме края... Дългите маси ми напомниха една реклама, която ни подканяше "да поканим света на своята маса". Ако това ще ни помогне да сме по-добри, по-лъчезарни, по-усмихнати -защо не!

1 юни : Съвет за родители

Моите момичета вече са пораснали. Отдавна не връзваме опашки и не използваме розови панделки. Барбитата отдавна са раздадени, детските книжки са изместени на по-високите рафтовe. Шарените роклички са заменени от нацепени дънки, а лачените „принцесени” обувки – от удобни маратонки. Моята загриженост е досадно любопитство, а съветите ми – старомодна отживелица. Ех, какво да се прави, пораснали са, но...все още са деца. Поне за мен.
Честит празник на всички малчугани!


И един поздрав за техните родители.

СЪВЕТ ЗА РОДИТЕЛИ


Не съдете децата сурово!
Не натрапвайте своите цели!
Те не искат от Вас наготово
мъдростта на косите Ви бели!
Оставете ги! - Нека се учат
сам-сами по земята да ходят!
Не ги спирайте в никакъв случай!
Днес, покорството не е на мода!
Не ги гледайте с немия укор,
който някога мразехте много!
Не ги стреляйте гневно, от упор,
със родителска, сляпа тревога!
И дискретно, без думи излишни,
ги подкрепяйте с нежното рамо...
Тя, тревогата, нека е скришна!
Любовта си показвайте само!

Румяна Симова