13 юли 2013

Първи плаж






 

Всъщност втори. Миналата събота навлякох банския за първи път, но така и не го намокрих. Въпреки горещината, водата беше студена, имаше жълт флаг и спасителите щъкаха нагоре-надолу, недопускайки никого да потопи тялото си над коленете. Пърженето върху пясъка не е за мен.

Плажният сезон тази година закъсня заради странните метеорологични настроения на природата. И тази сутрин времето беше прохладно, за кратко се изсипа и дъждец, колкото да изцапа прозорците и колите. На обяд обаче слънцето така силно се усмихна, че дори прекали. С което успя да ме предизвика да се пренеса на плажа. Температурата на водата беше приятна, флагът – зелен , само че и вятърът беше решил да отиде на плаж. И бе довел със себе си група сърфисти, бордисти и „водни парашутисти”.


„Е, няма угодия!”, ще кажете. Не се оплаквам, само споделям. Хареса ми. Цял час се заплесвах с фотоапарата, дебнейки момента на акробатичните скокове на по-опитните „водни парашутисти”. И когато почти успях, едно непознато приятелче застана пред обектива: „Лельо, лельо, снимай ме”. J))


Изпращам  и на вас малко слънце, пясък , море и ... (попътен) вятър.






 


11 юли 2013

Диета? О, не! (2)


Диетата е досадно нещо не само за този, който я спазва, но най-вече за този, който приготвя храната. Особено ако е диета, при която трябва да се яде. Да, яде се. Поне шест пъти на ден. Разнообразна храна, често и по малко.
Средиземноморската диета на съпруга ми включваше определени храни с определен грамаж в определено време. (Беше персонализирана от личната лекарка, а здравословното му състояние бе ежемесечно контролирано от кардиолог и ендокринолог.) В общи лини изглежда така:

Сутрин: 
 9,00 ч.  1-ва закуска – кафе с мляко /обезмаслено/ и 2 диетични бисквити. Или 1 чаша прясно мляко и средно голям плод. Или 1 чаша кисело мляко и препечена филийка и плод. Или 1 чаша кисело мляко със зърнена закуска + плод

 11,00 ч. 2-ра закуска – мини-сандвич или препечена филия /черен хляб/ с парченце прясно сирене или шунка /пилешка или пуешка/.


 
 Обяд:  14,00 ч  1-во ястие – зеленчуци – варени, задушени,на скара,  на пюре или супа. Или   салата – маруля, домати, краставици
 2-ро ястие – 150 гр. месо /пилешко, пуешко, заешко/ или 200 гр. Риба /на скара, задушени/  + купичка варен ориз, нахут, зелен боб, леща, грах, зрял боб или паста/макарони, спагети/.
 Десерт – плод или кисело мляко
 
 

 
Следобедна закуска:  17,00ч.  1 чаша прясно/или кисело/ мляко + малко хляб или сухар или зърнена закуска.

Вечеря (=обяда):   
21,00 ч. зеленчуци + хляб +риба или месо или  1 яйце (макс. 2 на седмица) +кисело мляко

23,00 ч. -1 чаша прясно или кисело мляко (да, дори в болницата предлагат чаша мляко или сок в 22 часа).
 
Зехтин - макс. 4 лъжици на ден. Почти без сол и подправки. Никакви газирани напитки и алкохол. Много вода. Млякото – обезмаслено, сиренето – прясно и безсолно. Два часа ( може и разпределени) ходене.

(Ориентировъчните часове за хранене са стряскащи, но са съобразени с испанския начин на живот и работно време.)

Който иска да свали килокрами, трябва да има воля. А пък който приготвя менюто, трябва да има търпение. Моето се изчерпа след  двумесечно стриктно съобразяване с докторските  препоръки и 12 стопени килограми от тялото на съпруга ми.

Както вече споменах, прецених, че не мога ( и не искам) да угаждам на всички вкусове и капризи в нашата къща и въведох „единна осреднена система за хранене”. Диетата на съпруга ми постави началото на едно сравнително здравословно хранене на цялото семейство. Задължителна закуска. Малък сандвич и плод в чантите. Обяд и вечеря с пилешко, пуешко или риба и много зеленчуци. За утоляване на жаждата – вода в неограничени количества.

Оказа се, че нито е по-скъпо, нито е по-трудоемко. Седмичния бюджет не се промени, промениха се продуктите и количеството им. Спрях да презереждам хладилника. Спрях да купувам (и крия) излишните лакомства за сметка на по-полезните неща. Вместо 2 кг. свински пържоли – 1 кг. пуешки. Вместо чипс, пуканки, шоколад, кексчета и бонбони – 2 марули. Вместо няколко бутилки газирани безалкохолни или сокове – 1 кг. портокали за прясно изцеден сок. Не готвя повече храна от необходимата за съответното хранене. „Допълнително” няма!


Относно времето за готвене... Ами, накарай мързеливия на работа, да ти даде акъл! Намерих си начин, без да „откривам наново топлата вода”.  Пригодих добрите стари рецепти на любими ястия, като промених типа на продуктите и начина им на приготвяне. Дори си измислях нови, съобразно „материалите”, с които разполагах. Вчера, например, купих пилешка кайма с мисълта за пълнени тиквички, но в къщи се оказа, че разполагам само с един патладжан. И две огромни глави  лук, подарени ни от един валенсианец. И така, обедното семейно меню бе пълнен лук на фурна.

Някои ястия, като любимата ни мусака, почти изчезна от менюто /заради картофите/. Правя я веднъж месечно, с пилешко-пуешка кайма. Любимата ни също паеля валенсиана бе изместена от паейа с алкачофас (артишок), а свинските ребърца в нея – от пуешки мръвки. Припомних си и бабините зеленчукови /зелени/ супи, на които някога така се мръщех. Припомних си и начина, по който тя готвеше – никакви запръжки, само задушено, с лъжица олио ( в случая зехтин) и вода.
Патладжан, пълнен с пуешко месо и зеленчуци. Пилешки гърди, задушени със зеленчуци.  Пуешки мръвки с лук (задушени) с гарнитура – кьопоолу от печени син домат, червена чушка и червен домат и само  лъжичка зехтин. Фидеуа – паста с морски дарове. Макаронена салата с риба тон. Седмичната доза яйца на очи „а ла панагюрски” , (сварени във вода, млякото е обезмаслено) или със зелен боб за гарнитура.
И така, от няколко месеца всички в къщи се храним често и по малко. Успяхме да уеднаквим донякъде вкусовете си. Всички заобичахме неща, на които преди се мръщехме. И ефектът определено е положителен. Без гладуване.

Само едно нещо си остана непроменено – 3-те лъжички захар в моето кафе.


04 юли 2013

Кошмарът на НЕкалинките


Моля някой, който е минал по пътя на признаване и приравняване в България на диплома от чужбина, да сподели опита си. Или някой, който може да даде каквато и да е подробност около процеса, изискванията, изобщо начинът един млад човек  да легализира в България дипломата си от чужбина.
Вчера ме потърси едно непознато момиче. Оказа се бивша съученичка на дъщеря ми. Искала да се консултира с мен, защото си е спомнила, че преди години имахме подобен проблем. Ние тогава се отказахме по средата на пътя, защото случаят не бе от особена важнаст, а пък и дъщеря ми продължи образованието си.
 
С две думи, момичето има испанска диплома за помощник-фармацевт. Заради кризата и несигурността в Испания решава, че може би е по-добре да се върне в България. И тогава започва дългото разхождане по институции.
 
Като се вземе предвид, че е млад човек, който за пръв път се сблъсват с българската държавна администрация, конфузната ситуация е налице. Искат й „оригиналната диплома с апостил”. Малко ми е неясно как на оригинален документ може да се поставя какъвто й да е допълнителен печат. Може би се губим някъде „в превода”, но през 2008 и на нас ни искаха същото. Тогава направихме (в Испания) нотариално заверено копие с печат „апостил”, което бе преведено и легализирано от преводаческа фирма в България. Това е единственият съвет, който успях да й дам.
В момента момичето е тук, изважда си всички възможни академични справки, сертификати и всевъзможни документи от училището и ги заверява нотариално. Преди малко ми се обади отново, защото звъняла за подробности до България и пак са й казали „оригиналната диплома с апостил”. Посъветвах я да се консултира с испанския нотариус, в чиято кантора се намираше в момента. / Те са много отзивчиви, но често изпадат в недоумение от нещата, които изисква нашата администрация/.
Помолих я да ми се обади, когато има някаква яснота. И ако днес не успее да се справи, въпреки че не я познавам, утре ще я придружа и ако трябва, отново ще звъним до министерства и посолството, ще питаме и ще се изясняваме.
Сега започвам да се ровя и да търся някава информация по Интернет. Ще съм много благодарна, ако някой може да сподели някакви подробности или е по-наясно с изиксванията.
 
П.П. С тъга в очите момичето ми сподели, че в България й казали, че за продавачка в някой магазин няма да й искат легализирана и преведена диплома, но желанието й е да се реализира, не само да преживява. Преживяването дори е по-лесно в чужбина. За да й дам кураж, й казах да не се отказва и да се бори докрай. А тя ми отговори, че за всеки случай е заделила определена „неприкосновена” сума в евро. За онзи, по лесния изход – на излитащите полети.
Дори народната мъдрост гласи, че камъкът си тежи на мястото. Къде е мястото на децата ни? Говорим непрекъснато как  заминават през Терминал 1/2. Няма нищо лошо в това – придобиват нови знания, научават нови езици, научават се на самостоятелност и отговорност. Но когато решат да се върнат на мястото си, в Родината, попадат в един затворен бюрократичен  кръг. И понеже са млади НЕкалинки, отново избират по-лесния изход – Терминал 1/2.