Писмо за теб, приятелко

Честит рожден ден, приятелко!

Почти на патерица, ама не съвсем. При мен часът е 22:59. Тук все още твоят ден рожден  не е свършил.

От сутринта си очаквала моето обаждане. Както всяка година на този ден. Надникнала си в блога. Надникнала си и в електронната си поща. И никъде нищо. Ни следа от мен. Нито от моите малки тъпи изненади, които ти наистина цениш.

Звъннах ти. В неподходящ момент (уф, тези асансьори). Честитих ти. За твоя сметка (сори). Разпитахме се. Отговорихме си. А всъщност колко много въпроси забравихме! И колко отговори останаха недоизказани! 

Попита ме защо не пиша. Първоначално не те разбрах. После ти отговорих: „Защото съм  станала зла”.

Да, зла, злобна, лоша, нервна, заядлива, истерична... Излизам от змийската си кожа, замятам драконовата наметка и бълвам огън и жупел...  И повярвай ми, това няма връзка с възрастта. (Усмивка!)  

Пиша. Не спирам да пиша. На чернови. Архивирам ги. На следващият ден ги прочитам. Изкрещявам сама на себе си: „Това не съм аз! Искам си усмивката! Искам си хапливото чувство за хумор!”  И отново архивирам.

Ето, сега ти пиша. Една минута преди да свърши денят, в който си родена. Според твоят часовник. Час и една минута- според моя. Пиша ти тук,  в блога,  защото ти ми припомни, че създадох това място за теб и моите приятели. За всички мои близки, които сте далеч. Това е мъничкото ми лично пространство, в което надничате тихичко и незабележимо, за да усетите настроението ми,  да влезете в моят ден, в моят дом, в душата ми ... и да се успокоите, че съм добре.

Как съм днес?  Ами...  С лекота  анализирам миналото, но е невъзможно  да планирам бъдещето. Стоически пъдя мислите и изводите, започващи с „Ако ...”   и в минало, и в бъдеще време. Страшничко е мечтите и надеждите да  са краткосрочни. (Е, има и по-страшни неща!)  Кризата изисква свивания във всички области, затова малко работя, малко уча  и малко... живея.  Същата тази криза се опитва да съкрати и щастливите  ми моменти. Слава богу, засега поне те все още са достатъчно на брой.  

Скъпа приятелко,
току –що и тук настъпи новият ден. Вече цял час трудно събирам и подреждам няколкото думи, с които ти написах  най-неподходящото писмо за рождения ти ден. Но ти ме разбра.  Да, затова са приятелите... За  добро и лошо...  

Само че аз  искам моите писма да усмихват!

 Желая ти здраве, щастие и  усмивки!