24 март 2013

Пролетно

                        
 
Времето навън днес най-сетне напомни, че вече е пролет. А на мен ми е едно криво в душата, в думите... И държанието ми е едно такова непоносимо за околните (по-различно от обикновената ми заядливост). Хвърлям се от една идея на друга, без резултат. Губя си времето, бездействам, дори пропускам да отбележа в календара важните срещи или часовете за лекар. Пролетна умора не е, не съм уморена никак. По-скоро е зимна разсеяност, която поради променливите метеорологични условия все още не се усетила, че трябва да си ходи. Вече е пролет!


 
 


21 март 2013

Las Fallas 2013 (Gandía)


Петте дни, по правило изпъстрени с пищни рокли, музика, картонени монументи и фоейрверки, тази година определено бяха по-тихи.
Докато в началото на кризата се мърмореше, че пищността на този празник граничи с цинизъм, то днес  картонените монументи с далеч по-скромни размери от предишни години, определено крещяха за цинизма на политиците. Темата бе една – кризата. Безработица, банкери без морал, корупирани политици, неработеща икономика и замиращо селско стопанство за сметка на грандиозни проекти за голф-игрища и казино-комплекси.

 
Всъщност и миналата година темата на монументите беше същата. По всичко личи, че и догодина няма да е по-различно. Улиците и площадите се изпълваха с хора, но угрижеността витаеше във въздуха. Липсваше ми разпускащата еуфория на този празник, който толкова харесвам.

 
Но все пак имаше фаи, фаейри и фаейроси, пиратки, фойерверки, огън....














... и задължителните дежурни полицейски и медицински екипи, пожарникари и естествено, засилени екипи от общинската „Чистота”.  
 




Специални благодарности на медицинския екип от дежурната линейка на Червения кръст, който с изключителна загриженост и любезност оказа помощ на дъщеря ми заради попаднала в окото й прашинка по време на финалната заря. Все още има ситуации, в които свалям шапка на испанците.

 

08 март 2013

Честит 8 Март!


На връх женския празник искам да ви разкажа за една жена, която познавам от няколко месеца. Весела, усмихната, самоиронична, изпълнена с енергия и свободна по дух, Спортно-елегантно облечена, без грим и без следи от естетично-изкуствено подмладяване. Не обича да казва годините си, но не ги и прикрива - може да ми бъде майка.

По произход е холандка, но се омъжва за немец и по-голямата част от живота си прекарва в Германия.  Животът й не е по-различен от този на средностатическата жена. Започва работа млада, отглежда сама децата си след развода. Има и тежки моменти, но не съжалява за „нито една минута от живота си”.

След  дълъг трудов стаж като пощальонка, се пенсионира на 65 години. Тогава решава, че достатъчно дълго се е грижила за другите и е време да се отдаде на себе си.  Пътува до Индия. Работи като „баба-бавачка” в Париж.  Установява се в Испания заради климата и една друга нейна мечта – да живее близо до морето. Живее сама, но не е самотна. Поддържа връзка с децата и внучката си. Всяко лято се завръща за два-три месеца в малкия си апартамент в Мюнхен. „Най-красивият град през лятото”, според нея.

„Искам последните години от живота си да прекарам в спокойствие и радост!”, повтаря често. И го постига. Радва се на живота искрено. Учи испански вече трета година, явявайки се на съответните изпити. Тренира в кварталния фитнес, изкачва околните планини с група испански пенсионери.  Информирана е за всяко културно събитие в града. Чете книги, посещава театрални постановки и ходи на кино. Следи световните новини. Знае за стачките в България, и за националният ни празник 3 Март.

Наслаждава се на живота на пълни обороти. Казва също, че сега се чувства като Кралица на живота си, защото заема главната роля в него. Осъзнава, че е имала късмет за  епохата, в която е живяла, въпреки спомените й за следвоенните години. Страда за положението, в което се намира моето поколение. И поколението след мен. Смята, че всеки трябва да живее и работи достойно. И всеки заслужава да се наслади на последните години от живота. Шеговито подхвърля, че й е по-лесно от нас, защото не се и замисля какво ще бъде през 2050, нито дори през 2030. Не разполагала с толкова време.

Срещите ми с тази жена винаги ме изпълват с оптимизъм, с добро настроение и много усмивки.  И понеже съм във възрастта, в която отдавна би трябвало да съм отговорила на въпроса: „Каква искаш да станеш като пораснеш?” , на дневен ред е:  „Каква искаш да бъдеш, като остарееш?”.  Искам да съм като Вилхелмина.  Моля ви, пропуснете въпросите „Дали ще доживеем, дали ще имаме пенсии?”. Имам право на пет минутно мечтаене!

5,4,3,2,1...  Приземих се. Всъщност искам и майка ми да живее като нея. И леля ми. И съседката. И всички настоящи пенсионери. И всички бъдещи. Много ли искам?

Честит празник!

07 март 2013

Накъсани мисли


Опитвам се да въведа някакъв ред – в ежедневието си, в мислите и желанията си, в компютъра...  Отворих нова папка, в която  набутах  няколко започнати и недописани текстове.  Започнати заради някаква мисъл или настроение  и недовършени поради същата причина. Повечето са само от няколко реда, само един текст е почти страница. Писах го една вечер преди няколко месеца, в края на един мрачен ден. Не го публикувах, защото ... защото реших, че песимизмът ми е ударил дъното и е по-добре да запазя това си настроение за себе си. Сега го прочетох отново. Прочетох отново накъсаните си мисли от онзи (не)далечен  ден. И ги публикувам без промяна, така както съм ги записала тогава -  на 14/11/2012.
Тръгвам на работа. На 50 км. разстояние. Качвам се в колата, паркирана пред кварталната аптека. Тя е със спуснати щори. Вече цяла седмица  98 % от аптеките са затворени. Фармацевтите стачкуват. Безсрочно. Пред фалит са. Заради неизплатени рецепти. За  450 милиона евро.
Потеглям.
Синьо-мигащи полицейски лампи. Много. Виждат се отдалече. Задръстване?  Катастрофа? Не. Гневни хора с плакати. Стакчуват. „Спри!”- вика възрастен мъж. Спускам стъклото. Бута ми черно-бяла листовка. Очите му...Погледът му... Упреква ли ме? „Продължавайте! Моля Ви!”-ръкомаха сърдит полицай. Сочи ми друга посока. В моята не мога да продължа.
Включвам  радиото. Точен час. 8 сутринта. Новини. Стачка. Общонационална. Измерват мащабът й с количеството консумирана ел.енергия. Справка от електро-компанията. Сравняват киловат-часовете с изминалата седмица, с изминалата стачка. Игра с цифри и проценти. Отразяват странични фактори и лошото време. Ниска стачна активност. Според политиците. Задоволство от успеха. Според синдикатите. Сведение за първите арестувани. Студенти.
 Пътувам. Празно шосе. Равен асфалт. Мокър. Челно стъкло, замъглено от ситен дъжд.
Радиото продължава да информира. Правителството умува. Върху ипотечния закон. Заедно с опозицията. Спешно. До утре.  След три самоубийства?!
Прогноза за времето. Червен код. Силни ветрове и дъждове. Затворени пътища. Наводнения. Залети плажни ивици. Спасени хора. Спасители в болница.
 
Изминала съм половината път. Природата напада. Избирателно. Пет километра силен дъжд. Десет километра  безоблачие. Два километра  изчезнал път.  Половин километър кал и камъни. Ниски тъмни облаци. В далечината светла дупка. И слънчев лъч като прожектор.
 
Пристигам. Панорамен прозорец. Ревящо море. Мощни вълни. Бяла пяна. Невъзмутими скали. Работа без мислене. И време за много мислене.
Връщам се. Празен град. Самотни светофари. Студен вятър. 50 евро до края на седмицата. Фактура за ток в пощенската кутия. 49% консумирана енергия и 51% такси и данъци. Десетина листовки.  Не-капитализъм. Не-комунизъм. Корумпирани политици, алчни банкери. Безработица.  Тотална промяна. Реална демокрация. Революция.
Включвам телевизора. Български новини. Скандали, асфалт, пенсии, пожари, самодоволен премиер, търпелив народ, политици-лакеи, обири, измами.
Днес, март 2013, промените са само няколко – испанските аптеки работят, българският народ вече не е търпелив, а премиерът е в оставка. Стачки има, високи фактури има, метеорологични аномалии има. И песимизмът ми е само на няколко сантиметра от дъното.
 

01 март 2013

Честита Баба Марта!


Честита Баба Марта на малки и големи, на близки и далечни!