03 ноември 2015

Разстояния


Опашка в магазин за домашни потреби. Монолог на испанката зад мен:
-          Оле, колко коледни дрънкулки!  - визирайки отрупаните със стока рафтове – Да му се не види и празника! За какво ли ни е?! Гаден празник!
Поглеждам я учудено. Сарказъм? Не.
Правя опит за диалог:
-          Заради разходите? – опипвам почвата – Или заради още една добавена година? – усмихвам се.
Разсеяно мълчание.  Не настоявам за отговор. Плащам покупките и почти си тръгвам.
-          Защото... – настига ме тъжния й глас – толкова близки си отидоха от този свят. С кого да празнуваш, с кого да се събереш? Няма вече, няма с кого...
Не се обръщам. Не отговарям. Не се усмихвам.  Да, празниците се празнуват с близките хора. И моите са далеч. И ми липсват.
Но... все пак разстоянието, което ме дели от тях е физична величина. Следователно е физически преодолимо. Само някакви си три хиляди километра.  
Дано още дълго да има с кого да празнувам!
.

1 коментар:

  1. Жената е била права- много е трудно да празнуваш когато си сам. Знам какво е и да си разделен от близките си, заради разстояние. Но пък приятните мигове прекарани заедно винаги могат да ме сгреят и да ме накарат да се усмихна.

    ОтговорИзтриване

коментирай