09 октомври 2009

Писмо до поискване


Не знам дали днес съществува тази услуга, но навремето можеше да се изпрати писмо „До поискване”. Писмото чакаше в съответната пощенска станция, докато получателят отиде там и го потърси. Днес все по-рядко откриваме писма в пощенските си кутии. Още по-рядко пишем писма. Истински писма.

Затова пък оставяме съобщения на гласовата поща. До поискване. Изслушваме ги, ако искаме. Пишем електронни писма. До поискване. Прочитаме ги, ако искаме. Сменяме адресни регистрации, градове и дори държави.Сменяме телефонните си номера, имаме по няколко електронни адреси, използваме потребителски имена, които с нищо не напомнят за нашата самоличност. А когато в трудни моменти ни се прииска да поговорим с някой стар приятел, не знаем къде да го открием...

Онзи ден в моята електронна поща открих едно кратичко писмо. То е чакало да бъде написано много години... Дълги години. Пуснато е един вид „до поискване”, защото „много време мина и не знам дали е актуален адреса”... А същинската част беше заключена в следните думи: „Аз съм добре-засега, имам много неща да ти разказвам...”

Писмо от приятелка. От по-зрелите ми години. Сприятели ни работата. Работехме чудесно в екип, прекарвахме по 8-9 часа на ден заедно. Приятелка, която не споделяше много за себе си, но ме изслушваше и ме разбираше прекрасно.

После аз заминах далече. Не забравях приятелите си, но постепенно разредих телефонните си разговори. Ежедневието ме завличаше с разрушителна сила. Имах своите трудни моменти. Кой ли ги няма? Поплаквах си по някой спомен, яростно се борех с разбърканите си чувства, после забравях... и се усмихвах щастливо.

Тогава не написах нито едно писмо. Дори ”до поискване”. А сега е толкова трудно да отговоря на простичкото „А ти как си?”. Толкова е трудно да събера в едно писмо годините, през които сме пропуснали да споделим...

Но ще наваксаме - благодарение на това, че все още съществуваше пощенският клон, в който някой стар приятел да остави за мен писмо „до поискване” . Все още съществуваше първата ми електронна поща, в която влизах все по-рядко. До сега.
Мила приятелко, имам много неща да ти разказвам...

2 коментара:

коментирай