28 февруари 2011

Мартенички за всички



"На зелената морава
Баба Марта днес раздава
мартенички, мартенички
за големи и мънички."


За малките...

За големите...

За домашните любимци...

И за всички, които сме "някъде далеч".

"Мартеница пращам надалече
нишка от живота във дома,
бяла като вишната на двора
и червена – сила на кръвта.
Да те топли даже и далече,
да те връща нощем у дома,
за да имаш сили във крилете
като следваш своята мечта.
Да ти дава дързост във живота,
че си струва още да вървиш
и където и да си... далече –
носиш нишката на своя род."


Честита Баба Марта!
.

27 февруари 2011

Клониране

Седя си аз пред компютъра, правейки списък с неотложните продоволствени запаси за седмичното изхранване на моите вечно гладни гарджета. Същевременно съм в „он-лайн” връзка с моята банка и делегирам скромния семеен бюджет към ненаситната паст на различни видове диви зверове като енерго- и водоснабдяване, ипотека и съпровождащите ги паразити. Но ... докато си „он-лайн”-вам със справката за движението по сметката ми, изведнъж установявам, че в този момент се намирам и на друго място - току-що съм платила с дебитната си карта такса на изходен пункт на автомагистралата. Ха! Аз съм си в къщи. Проверявам картата си – и тя си е на мястото. Тогава как?... Аха! Една от нас е клонирана и това със сигурност не съм аз!

Намерили кого да клонират! Апропо, през последните месеци специализирах в жонглиране – прехвърлям топките (разбирай „сумите”) от сметката на съпруга ми към моята и обратно, взависимост от дупките за запълване. Досега не съм изпуснала нито една топка, благодарение на това, че отлично владея и един друг фокус -„преливане от пусто в празно”. По тези причини притежателите на клонинга на моята карта са силно прецакани. По всяка вероятност са заплатили за услугата повече пари, отколкото могат да използват. Платената такса отговаря на отсечката от Гандия до Валенсия. Не искам да злорадствам, но ако мислят да се разходят до Барселона, ги предупреждавам да не разчитат на моята сметка. Да излязат възможно най-бързо на безплатния национален път, защото за „аутопистата” няма да им стигнат парите. Хак да им е!

Сега вече ставам сериозна. Да, случи ми се и на мен това, за което често слушам и чета –измама с банкова карта. Извадих късмет, че забелязах почти веднага източената сума, че е поносимо малка и че това се случва в края на месеца ( т.е. сметката е почти празна). Свързах се веднага с дежурен център и картата ми беше незабавно блокирана. В понеделник ще трябва да отида до близкия клон на банката, за да ми бъде издадена нова – с друг номер и код. Неудобството е, че до тогава няма да мога да оперирам сметката си по интернет. Ще трябва да вися по опашките на гишетата, но това е по-малкото зло.

Години наред приходите ми влизат по банковата сметка и разплащам сметките си по банков път. Години наред контролирам, проверявам, прехвърлям суми он-лайн на интернет-страницата на моята банка. Става въпрос за удобство и бързина. Сигурност? Да, убедена съм 99%. Последният процент до 100 си го запазвам за случаи като днешния.

Хакерите с всеки изминал ден стават по-изобретателни. Все още не мога да си обясня начина, по който е станало „клонирането”. Не пазарувам в интернет. На банкомат тегля или внасям пари с книжката, а не с картата си – номерата и кодовете са различни. За да вляза в интернет-страницата на банката, винаги изписвам наново адреса /никога не използвам линкове , препратки и др./ и винаги проверявам връзката (https ) и „катинарчето” (сертификата за идентификация). Да, използвам дебитната си карта при пазаруване (не харесвам кредитните). При плащане на сума над 100 евро, секунди след преминаването на картата ми през касовия апарат, получавам SMS от банката за извършената операция, за да мога да реагирам при евентуална измама. От миналата година картата ми не е с магнитна лента, а с чип.

Колкото и да го мисля, няма да го измисля. Явно някъде съм допуснала грешка. Клонираха ме и това си е! Клонингът на моята карта вече със сигурност е захвърлен някъде в канавката на автомагистрала АР-7. Благодаря на късмета си, че се разминах с леки щети.

А парите, малки или големи, никъде не са на сигурно място – нито в банковите ни сметки, нито в джоба ни.

15 февруари 2011

§21а и ние, балъците – 2 част

(продължение на 1)

Извадки от моето възражение до Генералния Консул във Генералното консулство на РБългария във Валенсия с копие до посланика на РБългария в посолството ни в Мадрид:

„УВАЖАЕМИ Г-Н КОНСУЛ,

Личната ми карта е изтекла на 02.08.2010, а паспортът ми е валиден до 17.08.2011г. След предварително записване по телефона на 03.01.2011 се явих в Консулството на Р.България във Валенсия, за подаване на заявление за подновяване на документите ми за самоличност. Заплатих съответните такси за издаване на лична карта, личен паспорт, заявление(бланка) плюс глоба в размер на 20 евро, за които не получих разписка, фактура, фискален бон или друг документ. Глобата в размер на 20 евро заплатих по изричните указания на служителите в Консулската служба.
Първо, заплатила съм глоба, която не се дължи, тъй като по силата на императивна разпоредба на ЗБЛД ( §21а от ПЗР на ЗБЛД ) срокът на валидност на личните карти с изтичащ срок на валидност през 2010 г. се удължава с 6 месеца.....

......личната ми карта е била издадена на 02.08.2000г. и е със срок на валидност до 02.08.2010г. Нормата на § 21а от ПЗР на ЗБЛД предвижда, че срокът на валидност на личните карти с изтичащ срок на валидност през 2010 г. се удължава с 6 месеца. Т.е. по силата на тази императивна разпоредба на закона срока на валидност на личната ми карта е удължен до 02.02.2011г. и за мен на основание чл.81 ал.1 т.5 от ЗБЛД съществува задължение да подам заявление за подмяната й в срок до 30 дни след изтичане на нейната валидност. Т.е. до 02 .03.2011 год. Към момента на подаване на заявлението за издаване на нова лична карта / 03.01.2011 год./ този срок не е изтекъл.Спазила съм предвидените в закона преклузивни срокове. С оглед на което считам, че не съм извършила вмененото ми във вина административно нарушение. Без значение е обстоятелството, че към настоящия момент живея в Кралство Испания. Разпоредбата на § 21а от ПЗР, изречение 1-во на ЗБЛД се отнася до всички български граждани, независимо дали живеят постоянно или не на територията на Р.България, или в чужбина. Изречение второ на § 21а от ПЗР на ЗБЛД касае друга правна хипотеза и е неотносима за настоящия случай.

На следващо място, недопустимо е да бъдат принуждавани български граждани да подписват непопълнени (празни) бланки за установяване на извършено нарушение и за издаване на наказателно постановление, както и подписване на разписка без в същата да е посочен конкретно размер на наложената глоба. В случая не се касае само за административно нарушение, а вероятно и за осъществяване на състав от Наказателния кодекс / НК/ на Р.България.
.....
Недопустимо е да се издават едновременно акт за извършване на административно нарушение и наказателно постановление, предхождани от заплащане на глоба в размер на 20 евро, за която не се издава съответния документ (разписка, фактура, фискален бон и др.) в момента на плащането.
....
На следващо място в предявените ми за подпис документи, посочени по-горе, липсват мотиви от фактическа страна, от които да се установи какво е основанието за издаване на акта и наказателното постановление. Липсата на мотиви от фактическа страна ме лишава от възможността да упражня субективното си право да обжалвам наказателното постановление по съдебен ред. От друга страна липсата на мотиви в „издадените” акт и наказателно постанавление препятства упражняването на съдебен контрол от страна на компетентния съд и ще доведе до отмяна на наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.От друга страна считам, че в издадените по-горе актове не са посочени съответните правни основания, предвидени в ЗБЛД. В конкретния случай е налице противоречие в описанието на нарушението от фактическа и правна страна.

С оглед на изложеното, считам, че наказателното постановление се явява неправилно и незаконосъобразно, предвид обстоятелството, че ми е наложено наказание, за нарушение, което не съм извършила. Същото, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила следва да бъде отменено. В тази връзка считам, че заплатената от мен глоба в размер на 20 евро е недължимо платена и като такава подлежи на възстановяване.

Уважаеми г-н...., считам че изложеното по-горе касае стотици български граждани, които подават заявления за издаване на нови документи за самоличност в Генералното консулство на Р.България, Валенсия и Посолството на Р.България в Кралство Испания. Моля Ви, да предприемете необходимите мерки във възможно най-кратки срокове да бъде преустановена посочената по-горе незаконосъобразна практика по налагане на глоби и събиране на недължими по закон суми в евро от граждани на Р.България, които не са извършили административни нарушения по ЗБЛД.
...”

Няколко дни по-късно получих първото писмо от консулството:

„ ...
По повдигнатите във възражението от Вас въпроси:

• относно наложената ви глоба в размер на 20 евро - изпратихме вашето възражение до компетентните органи в Р България, МВР /ДБЛД/ и МВнР /Дирекция „Консулски отношения”/ за становище. След като получим техния отговор, своевременно ще Ви уведомим.

• относно начина на съставяне на акта за нарушение и наказателното постановление в консулската служба, при извършено нарушение на ЗБЛД, вероятно имате право, че не е изцяло съобразен със закона. Поради ограничения човешки ресурс, с който разполага консулската служба, времето в което служителката на гише попълва личните данни в системата се оползотворява за това, гражданина на когото се съставя АУАН да попълни имената и единния си граждански номер в бланката на акта /където фигурира члена от ЗБЛД, по който е наложена глобата/ и в наказателното постановление. Акта за нарушение следва да бъде подписан от Завеждащия КС, затова той може да бъде получен от гражданина към 16.00 ч. на същия ден, с оглед възражение от негова страна. Размера на глобата се определя в наказателното постановление, което се подписва от ръководителя на представителството. При пълно спазване на разпоредбите, това значи, че след 7 дена гражданина трябва да се върне в консулската служба за да подпише наказателното постановление и да се запознае черно на бяло с размера на наложената му глоба. По голямата част наши сънародници пътуват от отдалечени населени места и това е изключително неудобно за тях. Тази практика е с цел да бъдат обслужени максимален брой граждани, въпреки скромният личен състав, с който разполагаме. Глобата за подобно нарушение варира според чл.81 на ЗБЛД от 20 до 150 лева. /от 10 до 76 евро/. Със заповед на генералния консул за подобен тип нарушение е определена глоба в размер на 20 евро /за Ваше сведение аналогична глоба, при подобен род нарушения, се заплаща от нашите съграждани и в консулската служба в посолството ни в Мадрид/.
...”

Според мен ограниченият човешки ресурс не може да бъде основателно оправдание за нарушаване на административнопроцесуалнитите правила. Невярно е твърдението, че докато служителката попълва личните данни в системата, гражданинът попълва бланката на акта. Гражданинът попълва едновременно трите бланки –заявлението, акта и постановлевнието, след което се нарежда на гишето, където единият от служителите ги преглежда и приема. След това изчаква да бъде извикан на второто гише, където друг служител/ка нанася данните в системата, прави снимка и снема отпечатъци и процедурата завършва със заплащането на съответната сума за таксите и евентуалната глоба. Разписка не получава.

Неприемливо е и твърдението, че всичко това се прави с оглед удобството на гражданите, които живеят в по-отдалечени места. Едва ли ги улеснява факта, че трябва да изчакат до 16 часа следобяд за да получат определени документи. Не са длъжни да се върнат след 7 дни за да подпишат наказателното постановление. Съвременен и далеч по-разумен начин е то им бъде изпратено по стандартната поща с обратна разписка, а изплащането да бъде извършено по банков път.

Този отговор не ме удовлетворяваше, но все пак изчаках и второто писмо от консулството, съдържащо становището на „компетентните” органи в РБългария:


„ ....
Във връзка с Вашето възражение, относно съставения Ви акт за нарушение и издадено наказателно постановление по ЗБЛД в консулската служба на ГК- Валенсия, Ви уведомявам, че съгласно становището на компетентните органи в Р България, МВР /ДБЛД/ и МВнР /Дирекция „Консулски отношения”/, получено на 19 януари т.г.в консулското представителство, дипломатическите и консулските представителства на Р България, в това число и Генералното консулство във Валенсия са компетентни да съставят АУАН и да издават наказателни постановления за установени нарушения по ЗБЛД, като производството се осъществява изцяло от тях.

Относно начина на съставяне на акта за нарушение и наказателното постановление в консулската служба, при извършено нарушение по ЗБЛД, Ви моля да проявите разбиране, изхождайки от това, че тази практика е изцяло с цел улесняване на големия брой наши сънародници, желаещи да подменят личните си документи и предвид, че размера на налаганата глоба за нарушение по чл.81 от ЗБЛД в Генералното консулство във Валенсия е близък до минималния.
....”

Становището на компетентните органи няма никаква връзка със същността на моето възражение. В нито едно изречение от обемното ми възражение не поставям под съмнение правомощията на консулската служба да съставя АУАН и да издава наказателни постановления. Според първото писмо от тях трябваше да очаквам становище относно наложената ми глоба. Такова не получих. А пък молбата за проява на разбиране от моя страна относно нарушенията при съставянето на актовете и наказателните постановления меко казано ме удивлява (т.е. за ваше улеснение ви глобяваме незаконно, но затова пък с малко пари).

Междувременно бях направила запитване и към Дирекция "Български документи за самоличност" МВР, описвайки сроковете на валидност на личната ми карта, уточнявайки, че живея в чужбина, споменавайки въпросния параграф 21а от ПЗР на ЗБЛД и задавайки конкретния въпрос подлежа ли на глоба. Още на следващия ден получих отговор :
« ...
Във връзка с Ваше запитване, Ви уведомяваме следното:
Съгласно чл. 31, ал. 2 от Закона за българските лични документи в случаите когато личната карта е с изтекъл срок, повредена, унищожена, изгубена или открадната, лицето е длъжно в срок до 30 дни да подаде заявление за издаване на нова лична карта.
В случая се нарушава чл.31, ал. 2 от ЗБЛД и лицето се наказва с парична санкция “глоба” в размера на 20.00 лв.”

От своя страна им благодарих за бързия отговор и ги уведомих накратко за наложената ми глоба от 20 евро и начина, по който ми е съставен „акт за нарушение” и „наказателно постановление”. Естествено, отговорът който получих, не ме изненада, защото „не е в правомощията на ДБДС-МВР да вземе отношение по описаните от Вас действия на Генералното консулство на Република България във Валенсия, Испания относно санкционирането Ви.”

Най-впечатляващото в цялата тази словесна каша е, че нито един „компетентен” орган не споменава нищичко относно удължаването с 6 месеца на срока на валидност на всички документи, изтичащи през 2010. Използва се всеки член и алинея от ЗБЛД, по който може да се наложи някакъв вид глоба, а Параграф 21а от ПЗР на ЗБЛД сякаш не съществува – за тях или е невидим, или е табу. Открих го обаче в едно съдебно решение.
Оказва се, че за да се почувстваме граждани (без кавички), а не балъци, трябва да търсим правата си по съдебен ред. Но колко от нас биха го направили? Колко граждани имат възможността, времето или познанието да го направят? Минимален брой. Може би точно на това разчитатат и "компетентните" органи.

На мен, поради географската ми отдалеченост от Софийски Районен Съд и Върховния Административен Съд, не ми остава нищо друго освен да чакам до месец април, когато евентуално (ако не възникне някакъв проблем) ще се наредя в редиците на балъците, получаващи едновременно разписка за платени такси, акт за административно нарушение, наказателно постановление и новите си документи за самоличност. Като за всичко това сме си платили три месеца предварително.

§21а и ние, балъците – 1 част

Отново става дума за издаването на новите документи на българите, живеещи в чужбина. Мислех, че по тази тема вече съм изписала достатъчно, но се се оказа, че проблемите и нередностите не свършват само с даването на часове за след 3-4 месеца, а нещата са далеч по-сериозни. Оказа се, че държавните институции се възползват от нашата наивност и доверието ни към тях и съзнателно допускат сериозни закононарушения, оправдавайки се, че е за наше удобство. И ние, балъците, примиренченски вдигаме рамене, разписваме, плащаме и се връщаме към патетичното си живуркане.

От друга страна изниква въпросът има ли смисъл да се противопоставяме на цялата тази тежка държавна бюрократична машина. Преди месец бях сигурна, че има смисъл. Сега вече не съм сигурна в смисълът на цялото това безсмислие. Опитах се да потърся отговори от различни министерства и отговорни институции, но се убедих се, че не мога да променя нищо. Единствения резултат беше, че се почувствах се като някаква си „лелка-сигналистка”, която само се жалва и възмущава от нередности, които „не са от компетентността” на „компетентните органи” и поради тази причина тези същите „органи” в повечето случаи дори не я удостояват с отговор. Да, кавичките станаха много, за съжаление.

Повече от месец се двоумя дали да напиша всичко това, което ще прочетете по-надолу или има ли смисъл да ви натоварвам и с тези проблеми. Реших, че ако всеки от нас мълчи, изморен или чувствайки се безсилен да води битка с поредната неразбиваема всемогъща и всезнаеща администрация, не сме нищо повече от „граждани” в кавички.

В първият работен ден на тази година(03.01) имах час в Генералното консулство за „издаване на нови документи”. С изтекла лична карта, понасяйки вината за съзнателното ми закъснение, плюс сумата за таксата от 72 евро бях приготвила и 20 евро за глоба, въпреки че няколко дни преди това в разговор с мои познати с юридическо образование разбрах, че не подлежа на глоба. Изпратиха ми тези линкове за справка - статия и ЗАКОН ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ЛИЧНИ ДОКУМЕНТИ, в частност §21а от Преходни и Заключителни разпоредби.

§ 21а. (Нов - ДВ, бр. 102 от 2009 г.) Срокът на валидност на личните карти с изтичащ срок на валидност през 2010 г. се удължава с 6 месеца. За срока на удължаването личната карта е валиден идентификационен документ за самоличност само на територията на Република България. По искане на лицето нова лична карта може да се издаде и преди изтичане на удължения 6-месечен срок.

В приемната на консулството, заедно със заявлението за подновяване на документите, на всички граждани с лични карти със срок, изтекъл преди повече от 30 дни, ни бяха връчени още две бланки за попълване с уточнението, че и двете „са за едно и също – за глобата”. Първоначално предположих, че са някакъв вид разписки. На моето запитване защо ни глобяват, след като валидността на документите ни е с удължен срок, ми отговориха, че и „те първо мислели така, но после ... така им било наредено от България”.

Заех се с попълването на заявлението –внимателно и старателно, защото всяка грешка струва 1 евро ( цената на нов формуляр). След това обърнах внимание на бланките „за глобата”. На единия лист пишеше „АКТ ЗА НАРУШЕНИЕ”, на другия – „НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ”. Според указанията на служителя трябваше да попълним съответните графи с трите имена, ЕГН и да се подпишем.

В „АКТ №....” след „Днес,....еди-койси, на еди-каква си длъжност, съставих този акт на осн. чл.81 от ЗБДС против г-жа еди-кояси (тук попълвам аз)”, следва малка табличка- две колонки и два реда. В първата колонка длъжностното лице по-късно ще направи отметка по коя от следните точки(от втората колонка) ще наложи глобата, а именно по:

чл.81 ал.1 т.3 – не подаде заявление за издаване на лична карта в срок до 30 дни, след като е заявил, че тя е повредена, унищожена, изгубена или открадната;
или
чл.81 ал.1 т.5 – лицето не е предоставило документа си за самоличност на органа, който го е издал, в 3-месечен срок след изтичане на неговата валидност или след отпадане на основание за издаването му. (!Подчертаването е мое, по-надолу ще уточня защо.)

Дата, подпис (мой) и „Този акт подлежи на обжалване по съдебен ред пред Върховния Административен Съд” .

„НАКАЗАТЕЛНОТО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №....” – пак задължителните подробности....за нарушение на разпоредбите от ЗБДС ...на основание чл.84, ал.2... глоба...(многоточие, не се уточнява сумата).... трите имена, ЕГН (попълвам аз)

Подпис(мой) и „Подлежи на обжалване в 7-дневен срок чрез наказателния орган пред Софийски Районен Съд.”

Доста се замислих как да подпиша акт за нарушение, след като не съм нарушила нито един от посочените членове и точки от ЗБДС и как да подпиша наказателно постановление, в което не е посочена сумата за глоба. Когато дойде моят ред на гишето за подаване на документи, попитах дали ще получа копие от акта и НП, на което ми беше отговорено, че ще получа „всичко – и оригинали и разписки, но при получаването на готовия паспорт”, т.е. – има-няма след 3-4 месеца. Отново имах запитване - как тогава ще мога да обжалвам, след като нямам черно на бяло нито акт, нито постановление, нито № и съм подписала непопълнени бланки. О, да, мога да обжалвам. Пред консула мога да обжалвам. И мога да получа всичко днес, но след 16 часа. Нямах никакво намерение да губя 5 часа по улиците на Валенсия, след като само след час можех да си бъда у дома.

Прибрах се и започнах да ровя в ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ЛИЧНИ ДОКУМЕНТИ. Установих, че чл.81, ал.1,т.5 гласи съвсем различно от посоченото в „акта за нарушение”, а именно: „не подаде заявление в срок до 30 дни за подмяна на личната карта след изтичане на нейната валидност”. Текста от бланката, с „леко” несъответствие, отговаря на чл.81, ал.1, т.6 : „не върне паспорта си или заместващия го документ на органа, който го е издал, в тримесечен срок след изтичане на неговата валидност или след отпадане на основанието за издаването или ползването му.”
Нека юристите ме поправят ако греша, но според мен „документите за самоличност” е по-обширно понятие и включва и личната карта, а в текста от закона става въпрос само за паспорта. Но, както и да е, и в двата случая не съм в нарушение – паспортът ми все още е валиден, а според §21а от ПЗР на ЗБЛД личната ми карта е с удължен срок на валидност 6 месеца. Не са изгубени, повредени, унищожени или откраднати, следователно не нарушавам и чл.81,ал1,т.3.

Наложи се отново да се консултирам с моите познати-юристи.От тях разбрах, че е недопустимо едновременното издаване на акт за установяване на административно нарушение и наказателното постановление. Аз откъде да знам, не съм юрист?!

Платила ли си 92 евро? - Платила съм. Имаш ли разписка?- Нямам. Подписала ли си непопълнени бланки? - Подписала съм. А защо? – Ами защото и за момент не съм допуснала, че държавни служители не спазват законоустановения ред. Ами защото в целия ми съзнателен живот това е първият наказателен акт, който ми съставят /практически - си съставям аз самата/. Ами защото нямам нито навика, нито възможността да ходя по държаните администрации, придружена от адвокат.

Въпросът вече опираше не само до „някакви си” 20 евро глоба, а до това, че има сериозни нарушения на административно-процесуалните правила при издаването на акта и наказателното постановление. И това касае не само мен, а десетки български граждани, които подават заявления за издаване на нови документи за самоличност в консулските служби в Мадрид и Валенсия.

Изпратих възражение по електронната поща до Генералния Консул във Валенсия с копие до посланика на РБългария в посолството ни в Мадрид, в което обосновах моето несъгласие с наложената ми „глоба” и посочих грубите нередности при издаването на акта за нарушение и наказателното постановление. След няколко дни получих и отговор. Давам ви възможност сами да прецените дали е удовлетворителен, като публикувам моето възражение (с малки съкращение поради обемността си) и становището на „компетентните органи”.
Продължава...

.