Да се съберем пред блока

Заподозрях, че предстои поредното шумно квартално събиране по натрупаните жълти оградни съоръжения в четирите ъгъла на улицата в петък вечер. Разбрах, че не греша, когато в съботната утрин се появиха табелите за временна забрана за паркиране и зелените контейнери за боклук. А когато, излизайки от вкъщи, възрастната съседка ми предаде навързо основните новини от клюкарския бюлетин за последните събития в квартала, вече знаех - предстои годишното съседско събиране. Празник на квартала –“Fiesta Del Barrio".



Този празник ме впечатли още през първата година, когато се нанесохме тук. Затваря се улицата, нареждат се дълги маси. Организира се малък бар и сцена – с музика на живо. Мезета, салати, вечеря – всеки приготвил и донесъл по нещичко от вкъщи. Събират се млади, стари, пенсионери, бебета, а за танците след полунощ пристигат гости от целия град.

За съжаление същата вечер бяхме поканени на гости на друго място, но все пак хванахме края... Дългите маси ми напомниха една реклама, която ни подканяше "да поканим света на своята маса". Ако това ще ни помогне да сме по-добри, по-лъчезарни, по-усмихнати -защо не!

Опит...

... за визуализация и аудилизация на
"Живеейки пеейки" или един обикновен ден в текст и музика.

Сутрин...


На път,сама със себе си...


Малко носталгия...


...и разговор със старите приятели...


...вечерта, отново вкъщи.

Двупосочно движение в улица без изход или..ех, кмете, кмете...

Не, не, не този кмет. Ама вие какво си помислихте! То кметове има из цяла Европа. И хем са различни, хем си и приличат.Всеки кмет мечтае съгражданите му да са щастливи и доволни,а улиците – чисти и подредени. Всеки кмет копае „първи копки” и реже ленти. А пък има ли пари за усвояване – проектира, планува, разрива, зарива, копае. С една дума – гради благинки за народа. А пък същия този народ – недоволства, оплаква се... ,та "амбициозния" кмет все неразбран си ходи.Какво като градът е разкопан от една година, какво като трафикът е непоносим, какво като няма места за паркиране...Та имайте търпение, де! В която и точка на Европата да се намирате....

Обръщам се към кмета на моя град, а пък ако ви напомня за вашия - съвпадението може и да не е случайно:
"Хубаво, кмете, ама от много амбиции наведнъж нещо редът и организацията започнаха да куцат. Преди един знак да се смени и до него – полицай . Не да глобява, да разяснява. А напоследък – за една нощ се сменя и маркировка, и знаци...барабар с посоките на движение на основните улици. И жив полицай не се вижда. Не да глобява,а да организира. Щото така, кмете, хората сами се оправят, ама ... и изричат едни пиперливи думи. Споменават те, кмете. Все пак успокоително е, кмете, че улицата без изход е с двупосочно движение. Поне на заден може да се измъкнем, че за смях станахме!"

Дъждовно настроение

Стихове Петя Дубарова, "С дъжда", 1978 г.

"Лунната соната" на Бетховен, изп. Ричард Клайдерман

Лошо настроение

Натежало ми е.Криво ми е. И аз самата не знам защо. Има моменти, в които силите ми просто си отиват. Изморена съм да се боря с чувствата си, да налагам принципите си, да изисквам от себе си. Оставям се на коварното течение на лошото ми настроение. Ден, два... Не мисля, не чувствам, не искам, не мога...Ден, два... Препрочитам едни и същи редове от книгата , без да си спомням и една думичка, включвам компютъра ...и го изключвам. Телефонът звъни продължително...Нека си звъни! Все ми е едно. Дори не си казвам:”Момиче, вземи се в ръце!”. Отново зарaвям лице в мократа възглавница.

Стряскам се. Навън гърми. Буря с гръмотевици? Не. Празник е. Шумен площад, изпълнен с щастливи хора...

Среднощната заря огрява на пресекулки тъмното небе. Свистене, кратка тишина и...бум...Светлинен купол, безброй падащи звезди...Отново свистене и... Изпращам с поредния фойерверк горчивите думи, насъбрани в сърцето ми. Кратка тишина и... бум – мъката ми се разпръсква на хиляди съскащи звезди. Отново и отново ... Изпращам обидите, премълчани и недоизказани...Бум...Свистящи късчета светлина, сипещи се безтегловно...Също като сълзите в очите ми.

Красиво е, а аз гледам с невиждащи очи...Свистене, кратка тишина и ...бум. Последен фойерверк, пъстър и шумен. Отшумяващ тътен...тишина.. черно небе... И един познат глас, който ми казва: „Хей, момиче, вземи се в ръце!”.

Къде остана детството...

За всички възрастни, които са запазили детското в себе си...

Песен от филма "Войната на таралежите"- изп. Асен Кисимов

Ах, морето...

Поздрав за един мой "скайп"-приятел, който е влюбен в морето… Благодарение на него аз преоткрих величието на безкрайната морска шир и „нейната меланхолична носталгия, тишина и безкраен хоризонт... Както и един самотен кей, останал насаме с шепота на вълните...”

Привет, приятелю! Изпращам ти поздрави по една чайка, наречена Интернет. Посрещни я добре - знаеш, че е изморена от дългото пътуване...

Емигрантско писмо

Здравейте, скъпи мои приятели,

Как, добре ли я карате? Съжалявам, че не съм с вас тази вечер. Искам да си говорим за толкова много неща, но...някой друг път. Всъщност мислено съм с вас. Може да ви се стори странно /дори смешно/, че ви пиша по този начин, но на хиляди километри от родното си място започнах да оценявам малките радости, тъгувам по-различно и все повече се връщам в спомените – за близките, за приятелите, за дребните неща, на които не съм обръщала внимание... Не, не се смейте. Преди 7 години само бях чувала за това чувство, наречено “носталгия”. Сега вече знам какво е. Болезнено е, повярвайте ми! Идва изневиделица, не можеш просто да я пропъдиш с ръка и така боли. Единственото лекарство са проронените сълзи. Е, аз си поплаквам често.

Не ме питайте кога ще се върна... Избършете сълзите си , приятели, не плачете! Добре съм, жива и здрава. Боря се с ежедневието - скучно, весело, монотонно или пълно с изненади, каквото и да е. Аз съм си същата- млада, хубава, интелигентна . /Усмивка/ Също като всички вас.

Много ми е трудно да пиша. Предпочитам да разговаряме, а не да водя някакъв странен, дори безсмислен монолог в писмен вид. Представяте ли си - ако бях с вас тази вечер, вече щяха да ви болят ушите, а сега ... не знам какво да ви пиша.Освен да ви пожелая една приятна и весела вечер, в която да си спомните невероятните отминали години ... Въпреки “средната възраст” и помъдрелите ни и препатили глави се отпуснете - танцувайте и си попейте. /Не ми се смейте отново./ И....наздраве!!!

Обичам ви всички, липсвате ми...

П.С. Дълго мислих по какъв начин да съм по-близо до вас тази вечер и измислих. Изпращам ви видеоклипче. Вслушайте се в думите... Знам, мили мои стари приятели, знам, че вие ще ме разберете...