29 април 2011

В София

Преди три и половина години си дадох едно обещание, което не изпълних. Повече от месец очаквах обаждането и въпреки това не бях подготвена за тъжната вест. Баба ми си отиде от този свят. Тихичко и достойно, на достолепна възраст. „ Дори раждането не е по-сигурно от смъртта.” – тези нейни думи кънтяха в съзнанието ми, докато се подготвях за пътуването. Поредното закъсняло пътуване!

И понеже „лошото се редува с доброто, иначе няма да оцелеем” (както казваше баба), тъжният повод пък стана причина за много срещи с близки и приятели, някои от които не бях виждала от десетина години. След десетките въпроси за децата, семейството и емигрантския живот, неизменно ме запитваха как „намирам” България.

Как ли? Първите три дни от престоя ми бях толкова емоционално объркана, че не забелязвах почти нищо около себе си. Бях направила едва десетина снимки - нещо твърде необичайно за мен. Децата, въпреки спешното приготвяне, бяха набутали в багажа ми два фотоапарата, за да снимам „всичко и всички”. Използвах ги през оставащите два дни. Ето как „намерих” София преди Великден:


На 13 април след полунощ София ме посрещна със сняг. Едър, мокър, студен сняг „на парцали”, който проникваше през шевиците на кенарената ми блуза. И през сандалите на повечето от пътуващите. Бяхме тръгнали на 26 градуса по Целзий, а пристигахме като в снежна приказка. Поне половината от 180-те пътника не бяха виждали сняг от години. Също като мен. Въодушевлението беше по детски, толкова истинско и искрено, че никой не се нацупи особено, когато багажът ни излезе деформиран и мокър. На изхода десетки фотоапарати щракаха и запечтваха за спомен белите снежинки.

След еуфорията от пролетния сняг дойде завръщането в действителността. Някои неща са променени към хубаво, други – към лошо. И има неща, за които времето сякаш е спряло.

На дупките в асфалта, които лошото време беше замаскирало в невинни локви, не обърнах особено внимание. Таксиметровият шофьор познаваше маршрута и умело ги избягваше. Впечатли ме обаче огромния брой автомобили в собствения ми квартал. Или по-скоро, впечатли ме хаотичният начин на паркиране. В последствие установих, че в цяла София автомобилите са изместили пешеходците - и от тротоарите, и от градинките. Дори някои исторически сгради и забележителности са така обкръжени, че на снимките излизат на преден фон паркираните возила. ( Близо до Халите една табела върху ламаринените заграждения гласеше „Моля, преминете през градинката”. Градинка не видях, видях паркирани коли.)



Стори ми си, че София се е превърнала в град на контрастите, град на крайностите:
- Нови тролеи и автобуси по някои линии и очукани разпадащи се такива по други линии.
- Огромни стъклени кубове - „модерни” сгради-чудовища, а в съседство – рушащи се ценни от архитектурна гледна точка къщи.
- Нови супермаркети, заобиколени от огромни кални пространства. ( С малко средства и повече желание биха могли да се превърнат в подредени градинки.)
- Метрото. Удобно и бързо, да. Нови, хубави станции. И вагони, произведени през 1990 година.

Центърът на София в момента е неузнаваем - една огромна строителна площадка. Няма друг начин – нали строим метро... и магистрали. Дори намерих символика в крана, който издига снага пред сградата на Министерски съвет .

Лошо впечатление ми направи полицейската „Нива”, паркирана посреднощ в участъка между Ситняково и Телевизионната кула - на неосветено място, в посока обратна на движението, със загасени фарове и опознавателни светлини, като дебнещ див звяр.



Хубавите неща, които ми се случиха:

Градът беше изметен – с очукани бордюри и начупени тротоарни плочки, но без фасове и хартийки по спирките.
Спряха ми на пешеходна пътека.
Хората, на които се усмихнах, ми отвърнаха с усмивка.
Възрастен мъж ми отстъпи място в тролея. Друг пък ми изръмжа сърдито, когато аз му отстъпих място в метрото.
В един краен квартал пред една кръчма собственичката раздаваше безплатно храна на „тези, които по-нямат”.
В някои градинки все още има място и за култура и изкуство.





И най-най-хубавото - срещнах се с много от приятелите си.
А обратният полет ми донесе ново приятелство.
.
София,моя любов
.

03 април 2011

Преброяване на българите в чужбина

Преди няколко дни се зашумя за мащабна и първа по рода си кампания за преброяване на българите в чужбина. Първа не е, а колко е мащабна, ще разберем след приключването й.

Идеята да научим колко българи живеят и работят за граница ми допада. Не ми харесва обаче, че инициативата е подета от партия. Често съм се запитвала дали някой някъде води статистика колко и къде сме. Но не просто някой и някъде, а някой някъде на някакъв държавен пост. На политиците не им пука колко са българите в чужбина докато не дойде Годината на изборите. Държавната агенция за българите в чужбина...(? ??) - аз лично за толкова години не успях да разбера каква е нейната роля. Както и тази на министъра на българите в чужбина ( и стария, и новия). Националния статистически институт пък разчита колегите им в чужбина да преброят и българите.

От чисто любопитство и от любов към цифрите, обичам да влизам в сайта на испанския Национален статистически институт (Instituto Nacional de Estadística). Следя и статистиките на испанското Министерство на труда и имиграцията (Мinisterio de Trabajo i Inmigración), най-вече тримесечните и годишните им бюлетини за имигрантите.

Статистиката се извършва на база на данните за издадени сертификати за регистрация на чужденец от ЕС, т.е. на така наречения „зелен лист”, в който фигурира адресна регистрация и идентификационен номер на чужденец. Ето и някои от резултатите за 2010 година.

Към 31/12/2010 в Испания пребивават 4 926 608 чужденци. 2 401 632 от тях са граждани на страни от ЕС.

В класацията по „европейски” националности най-голям е броят на румънските граждани (840 682), следвани от англичаните (228 829) и италианците( 170 051). Българите са на четвърто място.
В „генералната” класация, включваща всички националности, Румъния отново оглавява статистиката, следвана от Мароко, Еквадор, Колумбия, Великобритания,Италия. България заема 7-мо място.

За една година броят на българите в Испания е нарастнал с 14 521 ( 9.87%) и

КЪМ 31/12/2010 В ИСПАНИЯ ПРЕБИВАВАТ 161 601 БЪЛГАРИ.


От тях 87 682 са мъже и 73 919 – жени. В процентно отношение за една година нарастването при мъжете е 9,3%, а при жените – 10,57%.

Според възрастта броят на българите в Испания е:

0-15 год – 17 174
16-64 год – 142 912
Над 65 – 1 515

Средната възраст на българите, пребиваващи в Испания е 34,5 години.

Разпределение на българите в Испания по области:

Най-много българи има в Област Валенсия – 31 951.
/ в провинция Валенсия – 20 457, провинция Аликанте – 10 462, в Кастейон -1032/
Следва област Кастиля и Леон – 30 295 българи.
Област Мадрид – 26941,
Андалусия – 14 211,
Каталуния – 13281 / от тях 6455 в провинция Барселона/.
......
На Балеарските острови пребивават 8 672 българи , а на Канарските -2 583.


Това са само бегли данни от годишния бюлетин на испанското Министерство на труда и имиграцията. Тази статистика не е правена специално за българските политици, министри, агенции и институти, но при добро желание могат да й обърнат внимание.

А иначе статистиката може и да е забавна. На интернет-страницата на испанския НСИ открих и любопитни факти.

Освен че в Гандия живеят 4098 българи (по адресна регистрация), разбрах и че през 2010 в този град са се родили средно по 99 бебета на месец. 38% от тях с родители- чужденци. (Колко ли са българчетата? Не открих статистика по националности.)

10-те най-често срещани български имена в Испания са:

Сред жените – Мария, Иванка, Даниела, Десислава, Елена, Силвия, Галина, Йорданка, Петя и Валентина.

Сред мъжете - Иван, Георги, Николай,Димитър, Красимир, Пламен, Петър, Христо, Ивайло и Стефан.