Разстояния

Опашка в магазин за домашни потреби. Монолог на испанката зад мен:

-          Оле, колко коледни дрънкулки!  - визирайки отрупаните със стока рафтове – Да му се не види и празника! За какво ли ни е?! Гаден празник!

Поглеждам я учудено. Сарказъм? Не.

Правя опит за диалог:

-          Заради разходите? – опипвам почвата – Или заради още една добавена година? – усмихвам се.

Разсеяно мълчание.  Не настоявам за отговор. Плащам покупките и почти си тръгвам.

-          Защото... – настига ме тъжния й глас – толкова близки си отидоха от този свят. С кого да празнуваш, с кого да се събереш? Няма вече, няма с кого...

Не се обръщам. Не отговарям. Не се усмихвам.  Да, празниците се празнуват с близките хора. И моите са далеч. И ми липсват.

Но... все пак разстоянието, което ме дели от тях е физична величина. Следователно е физически преодолимо. Само някакви си три хиляди километра.  

Дано още дълго да има с кого да празнувам!
.

Весели празници

Само до преди няколко часа се очертаваше една скучна обикновена Коледа. Само за няколко часа получих толкова изненадващи съобщения и обаждания от различни приятели, които не съм виждала от доста време. А сега са близо до мен. "Коледният" ми график е напълно променен. Изненадваща Коледа, и то как!

 

Весела Коледа и успешна Нова 2014 година!

 

 

Весела Коледа!

Весела Коледа на всички приятели, познати и непознати!

3х1: Празниците

Празничните дни преминаха толкова стремглаво за мен, че дори пропуснах да ги споделя с вас. Но никога не е късно да си припомним хубавите моменти, така че днес ви ги представям на промоция „3 в 1” – Бъдни вечер, Коледа и Лос Рейес Магос.

23 декември : Дядо Коледа, който от години се бори за своето място в празничната еуфория в Испания, тази година беше посрещнат с подобаващо шествие, подобно на това на кралските особи Лос Рейес Магос.







24 декември: През деня улични музиканти приповдиха нашият дух с коледни мелодии, а пък вечерта коледният маратон приповдигна спортния ни дух. Общо взето мотото беше „Колкото по-весело, толкова по-весело!”




В новогодишната нощ освен Новата Година, всичко друго си е постарому, знаете – хапване, пийване и веселие.

На 5 декември посрещнахме пищно Тримата Царе Магьосници /Лос Рейес Магос/. Хвърчащи бонбони, музика и веселие.













И подаръци. Тази година Лос Рейес донесоха на града „обществени” велосипеди. /За това ще разказвам друг път/.






А ето нещо, което не се чува на снимките:

Весели празници!

Малка снежна закачка

Моето Чувство за хумор напоследък ми изневерява. Изчезва без предупреждение и ме поставя в некомфортни ситуации, а пък когато се завърне ... не е същото. Едно такова разсеяно, раздразнително, уморено и отегчено. Даа, дааа, Моето Чувство за Хумор напоследък хич не е забавно.

Тази вечер пак ми скрои номер. Споделих сама със себе си, че не съм виждала сняг от зимата на 2001-2002 година. Дотъжа ми е за белите снежинки, за скърцащите бели пътеки, за снежния човек... Тогава Моето Чувство за Хумор подигравателно ми подхвърли: „Ами нарисувай си!”.

Поддадох се на провокацията - нарисувах си снежен човек. Морков за нос, тенджера на главата, стара метла... или нещо подобно.

„И въглени за очите. И за копчета.” – подхвърли ми досадно Моето Чувство за Хумор.

„ Сега пък въглени. Днес няма въглища, има парно отопление”- отвърнах аз.

„Ама пък ти и въображение нямаш!" – изсъска злобничко Моето Чувство за Хумор. След което добави по-меко:

„Недей така, че и мен ще разплачеш. Сега и в България да си, пак няма да можеш да си направиш снежен човек. Откъде ще вземеш снежинки, като там ги ловят още във въздуха!”

И така, заедно с Моето Чувство за Хумор нарисувахме това:



Може би е Снежен човек, а може би – Снежинко-уловител. Всичко зависи от гледната точка и най-вече – от настроението на Вашето Чувство за Хумор.
.

Коледен дух

Търкулна се и тази година. Сякаш вчера я посрещнахме, а днес вече се оттегля – остаряла и уморена. Измъква се тихичко, за да отстъпи място на Новата – шумна, весела и изпълнена с надежди. Е, поне в началото...

И Коледата е зад ъгъла. Ей сегичка, докато се обърнем и ще е при нас. Нейният Коледен дух вече се навърта по витрини, площади и улични стълбове и ни намига чрез светещи дрънкулки и лампички. Усмихва ни се и от телевизионния екран, рекламирайки шоколадови бонбони, които засядат в гърлото ми, защото посланието е „Върни се вкъщи за Коледа!”. А тази година аз отново няма да се върна...

Коледният дух вече цял месец влиза в домовете и мислите ни като главен герой от една безкрайно оптимистично-реалистично-приказна измислица – „коледните” филми. Нали ги знаете - онези, в които скъперникът е наказан с лоши спомени за изминали Коледи, самотникът намира приятели, егоистът преоткрива своето семейство, огорченият намира нова любов... С една дума – доброто е в нас и около нас и винаги побеждава!

Обичам тези филми. Смея се с глас и дори... си поплаквам. Гледам ги с наивността на малко дете, въпреки че отдавна знам кой се е преоблякъл като Дядо Коледа. И също толкова наивно продължавам да вярвам, че доброто е в нас и около нас и винаги побеждава!

По това време на годината и аз се замислям за този „дух”. Защо трябва да е „Коледен”?! Чудеса и добрини се случват през цялата година. Защо само на Коледа трябва да се сещаме за семейството си, за старите приятели, за дома си ?!

Този „дух” като нищо може да ни споходи насред лято под жарещото слънце на някой плаж и да ни се прииска да открием стар приятел. По средата на годината. Пътят към дома можем безгрешно да намерим и в най-безмилостната вихрушка. По всяко време на годината. Скъпите и луксозни подаръци няма да прикрият лошите ни дела. В края на годината. А за любовта сезонът и климатичните условия нямат никакво значение. Нито пък годината.

Но, както и да е! Ако все пак този „дух” не може да не е „Коледен”, от това автоматично следва, че Коледата може ни посети по всяко време на годината. Само не съм наясно как стоят нещата с подаръците по никое време. За тези подробности - моля, обърнете се към Дядо Коледа!

Тази година аз имам само едно желание - „духът” да съумее да запази доброто в мен и около мен, независимо от времето, пространството и благополучието ми.