23 май 2011

Movimiento 15М: Вик за промяна

Младите в Испания се събудиха. Поколението, за което казвахме, че е разглезено, че очаква всичко наготово, поколението, което нарекохме „ generación botellón*” , поколението, което критикувахме, че ограничава социалния живот само до контактите си в социалните мрежи, ясно и недвусмислено ни опроверга.

Същото това поколението, което се самонарече „ la generación NI-NI**” - „НИТО (работа) – НИТО (пенсия)” на 15 май излезе по испанските площадите. Спотнанно и миролюбиво, но твърдо решено, че трябва да бъде чуто. Та дори и с безшумен вик ( grito mudo)***.

Саморъчно направените младежки плакати по площадите успяха да отклонят вниманието от предизборните луксозни афиши с огромни снимки на благо усмихващи се политици:

„Без покрив, без работа, без пенсия, без страх!”
„Можем да бъдем много повече от пияно поколение!”
„Силата на НЕнасилието!”
„Изключи телевизора и включи мозъка си!”
„Без хляб няма мир!”
„Дом и работа без да бъдем роби!”
„Не се нуждаем от абревиатури (на политически партии) за да се борим – нито фашизъм, нито комунизъм, нито социализъм, нито капитализъм!”
„Без борба няма нито хляб, нито свобода!”
„Право на дом на честна цена!”
„Тих народ - добър роб!”
„Горе ръцете, това е ипотека!”
„Барикадата затваря улица, но отваря път!”
„Ние сми това, което правим за да променим това, което сме!”
„Престанете да ни делите, най-накрая сме обединени!”
„Няма да мога да се пенсионирам никога!”
„Дай ми душата си срещу ипотека!”
„Банкерите-крадци виновни за кризата!”
„Най-лошата борба е тази, която не се води!”
„Не позволявай да те настъпват!”
„Искам държава без корумпирани политици!”
„Не сме стока в ръцете на политици и банкери!”


„Само аз избирам кога да си стегна куфара! Да не ме принуждават...!
„Тишина, намираме се (€stamo$ ) в демокрация!”
„С „хляб и зрелища” римляните са усмирявали народа. На нас ни взеха хляба и превърнаха политиката в цирк!”
„Не ние сме „антисистема”, системата е срещу нас. Дори не знаете как да ни забраните!”


Кой чу този вик? Чуха го безработните, чуха го работещите, чуха го пенсионерите. И ги подкрепиха. Анализаторите, коментаторите, социолозите и политолозите чуха (избирателно) и, усъмнени в наличието на политическа конспирация, като стари разпалени врачки започнаха да прогнозират кой печели и кой губи от „илюзията и утопичните идеи” на младите. А политиците? О, те се изплашиха. Но не от безшумния вик на младото поколение, не от десетките хиляди ръце, вдигнати към небето в знак на протест . Политиците се изплашиха за резултатите в изборния ден, мислейки си единствено за удобството на депутатските и кметските кресла. И не посмяха да разгонят младите от площадите, въпреки забраната в деня за размисъл и в изборния ден.

И сега, в този късен час, докато някои политици празнуват победа, а други ближат раните си след обявяването на изборните резултати, хиляди млади хора все още са по площадите. Без алкохол, без насилие, без провокации, без нарушение на обществения ред и поддържайки чистота. Тихо и мирно организират своята „утопична демокрация” - без влиянието на политически партии и „дезинформиращи медии”, давайки възможност на всеки да сподели, да разкаже, да даде предложение. Поколението „НИ-НИ” реши да остане по площадите и след изборите. „Негодуващото” поколение реши да продължи едноминутният си тих вик с разперени към небето ръце. Една минута тишина, която би трябвало да кънти оглушително за политиците.

Дали тези млади хора не са поредното „ поколение на разбитите надежди”?!

-----
* botellón (от „botella” – бутилка) - голям „купон” с цел напиване.Събиране на големи групи млади хора, обикновено в празнични дни или в края на седмицата, които се струпват на големи паркинги, паркове и други обществени места и консумират големи количества алкохол, оставяйки след себе си тонове бутилки и боклуци и създавайки сериозни проблеми с опазването на обществения ред. „Ботейоните” по принцип са забранени.
** ni – нито
*** grito –вик; mudo – ням, безшумен, без звук

Снимки: Интернет
.

11 май 2011

Балонът се надува... Пук!

Пред мен вървят момиченце и момченце, хванати за ръка. Едното носи червен балон, другото – син. Встрани от мен една майка бута количка, на която са завързани два балона – червен и син, а до нея върви по-голямо детенце, размахващо два лилави балона. На кръстовището две момчета, докато изчакват зеления сигнал „се дуелират” настървено с оранжеви балони. Толкова настървено, че балоните се пукат, а момчетата се превиват от смях.


Предстоят избори. Не само в България. Испанските кандидат-кметове вече пробягват финалната права на предизборни агитации. Остава им седмица и половина до изборния ден. По тази причина политическият живот в града, в който живея, е особено динамичен тези дни.

В определени часове над шума от автомобилния трафик се извисява глас от висоговорител, монтиран върху покрива на автомобил, който ни агитира да гласуваме за ... някой си. Много лош предизборен подход, защото звукът е особено неприятен, а думите – неразбираеми.

Пощенските ни кутии се пълнят с лъскави цветни листовки. Настоящата власт сочи с пръст всички благинки, които е сътворила за нас през мандата си – от паркове и паркинги до детски градини. Кандидат-властта пък размахва заплашително показалец срещу „сегашните” и укорително към нас - за предишния ни грешен избор. Едните обещават трамвайни линии, другите обещават работа за всички. И докато всички те се борят със зъби и нокти за всеки един имигрантски глас, трети пък обещават „ +(повече)сигурност, - (по-малко) имигранти”.

Бъдещите управници дебатират разгорещено и разгръщат предизборните си програми по коктейли, вечери и импровизирани срещи, а по централната улица-алея се кипрят разноцветни шатри с активисти, които разясняват и раздават агитационни материали. И балони - с цветът и логото на съответната партия.

И в цялата тази краткотрайна суетня и измамна суета единствените човешки същества, които искрено се радват на „предизборните” балони, са децата. Те не разпознават абревиатурите на политическите партии, а цветовете делят по друг принцип – момчешки цвят, момичешки цвят.



Искаме-неискаме, където и да се намираме , в преизборните дни ставаме зрители на трагикомични политически представления. Различни са декорите, различни са главните герои, но постановката е една и съща. А основния и любим реквизит на съвременните политици са балоните – червени, сини, зелени, бембени... Раздават ни ги с усмивка. Балони, които се надуват...надуват... надуват с обещания за светло бъдеще. Каква символика! Балоните са евтини, красиви, забавни и ... пълни с въздух. Същевременно балоните са много свободолюбиви – отлитат в мига, в който им отпуснеш конеца.

Единственият недостатък на балоните е, че не могат да се надуват до безкрайност. Но покрай предизборната еуфория политиците забравят този факт и се заплесват в играта.

„Балонът се надува.Надувайте, момчета, да стане на парчета! Пук!”

„Пук!” на всички предизборни обещания. Балоните не се вулканизират. Надуват се нови, ама ... чак на следващите избори. А дотогава ще ни болят краката, защото помните, надявам се, как завършва играта – на „Пук!” всички клякат.
.