25 декември 2010

Весели празници!

20 декември 2010

Малка снежна закачка

Моето Чувство за хумор напоследък ми изневерява. Изчезва без предупреждение и ме поставя в некомфортни ситуации, а пък когато се завърне ... не е същото. Едно такова разсеяно, раздразнително, уморено и отегчено. Даа, дааа, Моето Чувство за Хумор напоследък хич не е забавно.

Тази вечер пак ми скрои номер. Споделих сама със себе си, че не съм виждала сняг от зимата на 2001-2002 година. Дотъжа ми е за белите снежинки, за скърцащите бели пътеки, за снежния човек... Тогава Моето Чувство за Хумор подигравателно ми подхвърли: „Ами нарисувай си!”.

Поддадох се на провокацията - нарисувах си снежен човек. Морков за нос, тенджера на главата, стара метла... или нещо подобно.

„И въглени за очите. И за копчета.” – подхвърли ми досадно Моето Чувство за Хумор.

„ Сега пък въглени. Днес няма въглища, има парно отопление”- отвърнах аз.

„Ама пък ти и въображение нямаш!" – изсъска злобничко Моето Чувство за Хумор. След което добави по-меко:

„Недей така, че и мен ще разплачеш. Сега и в България да си, пак няма да можеш да си направиш снежен човек. Откъде ще вземеш снежинки, като там ги ловят още във въздуха!”

И така, заедно с Моето Чувство за Хумор нарисувахме това:



Може би е Снежен човек, а може би – Снежинко-уловител. Всичко зависи от гледната точка и най-вече – от настроението на Вашето Чувство за Хумор.
.

14 декември 2010

На финалната права

През месец август писах за проблемите около издаването на нови документи. Редовете, написани по-долу отлежават цяла седмица в компютъра ми. Доста мислих дали ги публикувам, но все пак реших да ги споделя.

Истерията около безумната акция „Невалидните” /привидно/ поотшумя. Проблемите – съвсем не. През четирите месеца на изчакване се ядосвахме, спорехме, задавахме въпроси без да получаваме отговори, докато си затананикахме „Като ми пееш, Пенке ле, кой ли ми те слуша...”

Е, времето лети и заветната дата дойде. На 7 декември в 8.45 ч. се наредихме на опашката пред вратите на Консулството на РБългария във Валенсия. Ръсеше ситен дъждец. Ситен, ама мокър. Все така ми се случва – пред посолството и времето е сърдито.

Изненадах се от броя на чакащите. Опашката беше далеч по-малка от стълпотворението, което си спомням пред мадридското ни посолство. Имаше-нямаше 10-тина души. Поздравихме се групово с „Добър ден!”, но напрежението витаеше във въздуха. Напрежението и притеснението от неизвестността – дали днес „ще свършим работа”. Имаше хора от Барселона, от Мурсия, т.е.пропътували 300-400 км само в едната посока/=пари +време/.

Втората изнедада беше изключително възпитаното и любезното отношение на двете служителки, които ни поканиха в малката приемна на консулството. С новодошлите вече наброявахме към 20-тина души плюс две бебета. Обстановката стана много задушевна в истинският смисъл на думата, но несравнимо по-добра от висенето под проливен дъжд в двора на мадридската ни мисия. Разликата в обслужването също беше забележителна - търпение, толерантност и взаимно уважение. Но... дотук със суперлативите.

Имаше някакъв опит за въвеждане на определена организация, но съобразена предимно с улесняване работата на служителките, не и на гражданите. Разбира се, приехме техните извинения, че са само две и не смогват. Само след час и половина бяхме „си свършили работата”, което определено е рекорд в сравнение с предишните ни контакти с българското посолство в Мадрид. Не бяхме обидени и нагрубени, а дори излязохме с усмивка. Бяхме на финалната права – остават само още 3 месеца изчакване. Не сме сигурни обаче дали тези дни няма да ни извикат пак – отпечатъците от пръстите на съпруга ми не са „добри” /след четири опита и старателно бърсане на скенера/. Ако „колегите от България” намерят кусури, няма начин – ще се борим пак с това апаратче, въпреки че ръцете му едва ли ще станат по-нежни и ненаранени.

Най-впечатляващо от краткият ни престой в малката приемна на консулството беше честото използване на думата „глоба”. Май нямаше параграф, по който да не ни се вменява любезно, че сме виновни и трябва да изкупим вината си с глоба, закръглена на 20 евро. Евентуална глоба за несъответствие на постоянния адрес /по решение на „колегите” в България/. Задължителна глоба /20 евро/ за лична карта, изтекла преди повече от 30 дни. Задължителна глоба /20 евро/ за паспорт, изтекъл преди 3 месеца. И никакъв отговор на какво основание плащаш тази глоба, след като си поискал дата далеч преди да изтече този срок. Защо „без вина виновни” ни хвърлят в някаква просешка акция по набиране на средства в евро?!

Този въпрос аз лично зададох още през лятото в електронни писма към няколко инстанции и министерства. Единственият отговор дойде от съответния отдел на МВР, в който ми съобщаваха, че те си вършат работата в срок и всичко останало не е от тяхната компетентност. От „компетентните” обаче получих ... пренебрежително мълчание. /”Като ми пееш, Пенке ле, ..../

Аз пък не успях „на място” да взема час за смяна на моите документи - лична карта, изтекла през август /глоба!, в моя случай основателна/ и паспорт, валиден до следващият август , защото трябваше да изчакам да привършат с приемането на заявленията. Тетрадката беше на една ръка разстояние, но... Не ми се чакаше до обяд, затова заложих на телефонното обаждане следобяд. Фатална грешка! Един час неуспешно се опитвах да се свържа. Тези дни пак ще пробвам, дано успея да се вмъкна в графика преди глобата за „изтекъл” паспорт.

Малко информация с пожелания за ясни отпечатъци, точни адреси , „неглобяеми срокове” и за безоблачно придобиване на нови документи:

Записвания за подаване на заявления за нови документи в Консулството на РБългария във Валенсия: от 15 до 17 ч. на тел. 96 369 09 21. В момента записваха за месец март.

Такси: лична карта+паспорт /18-58 год/ - 30+41+1евро/за заявление/=72 евро. За всяко допълнително заявление /ако сгрешите при попълването/ се заплаща 1 евро.

Срокове: обикновена поръчка – 90 дни /евентуално/- т.е. ТРИ МЕСЕЦА след подаване на заявлението ТРЯБВА ДА СЕ СВЪРЖЕТЕ с консулството за да проверите дали документите са готови.

Ако имате нужда от удостоверение, че паспортът ви в момента се подменя, може да ви бъде издадено такова СЛЕДОБЯД/след 16 ч./ срещу 10 евро . Издава се на испански език /естествено/ , но НЯМА ГАРАНЦИЯ, че ще ви послужи –всичко зависи настроението в съответната испанска институция, пред която ще го представите.

Успех!
.

01 декември 2010

Коледен дух


Търкулна се и тази година. Сякаш вчера я посрещнахме, а днес вече се оттегля – остаряла и уморена. Измъква се тихичко, за да отстъпи място на Новата – шумна, весела и изпълнена с надежди. Е, поне в началото...

И Коледата е зад ъгъла. Ей сегичка, докато се обърнем и ще е при нас. Нейният Коледен дух вече се навърта по витрини, площади и улични стълбове и ни намига чрез светещи дрънкулки и лампички. Усмихва ни се и от телевизионния екран, рекламирайки шоколадови бонбони, които засядат в гърлото ми, защото посланието е „Върни се вкъщи за Коледа!”. А тази година аз отново няма да се върна...

Коледният дух вече цял месец влиза в домовете и мислите ни като главен герой от една безкрайно оптимистично-реалистично-приказна измислица – „коледните” филми. Нали ги знаете - онези, в които скъперникът е наказан с лоши спомени за изминали Коледи, самотникът намира приятели, егоистът преоткрива своето семейство, огорченият намира нова любов... С една дума – доброто е в нас и около нас и винаги побеждава!

Обичам тези филми. Смея се с глас и дори... си поплаквам. Гледам ги с наивността на малко дете, въпреки че отдавна знам кой се е преоблякъл като Дядо Коледа. И също толкова наивно продължавам да вярвам, че доброто е в нас и около нас и винаги побеждава!

По това време на годината и аз се замислям за този „дух”. Защо трябва да е „Коледен”?! Чудеса и добрини се случват през цялата година. Защо само на Коледа трябва да се сещаме за семейството си, за старите приятели, за дома си ?!

Този „дух” като нищо може да ни споходи насред лято под жарещото слънце на някой плаж и да ни се прииска да открием стар приятел. По средата на годината. Пътят към дома можем безгрешно да намерим и в най-безмилостната вихрушка. По всяко време на годината. Скъпите и луксозни подаръци няма да прикрият лошите ни дела. В края на годината. А за любовта сезонът и климатичните условия нямат никакво значение. Нито пък годината.

Но, както и да е! Ако все пак този „дух” не може да не е „Коледен”, от това автоматично следва, че Коледата може ни посети по всяко време на годината. Само не съм наясно как стоят нещата с подаръците по никое време. За тези подробности - моля, обърнете се към Дядо Коледа!

Тази година аз имам само едно желание - „духът” да съумее да запази доброто в мен и около мен, независимо от времето, пространството и благополучието ми.