Весели празници

Само до преди няколко часа се очертаваше една скучна обикновена Коледа. Само за няколко часа получих толкова изненадващи съобщения и обаждания от различни приятели, които не съм виждала от доста време. А сега са близо до мен. "Коледният" ми график е напълно променен. Изненадваща Коледа, и то как!

 

Весела Коледа и успешна Нова 2014 година!

 

 

Спортсменство и общество

Провинциално-ленивата сутрин  на първата ноемврийска неделя е леко разнообразена от цветна маркировка, жълти прегради, разчистени от паркирани коли улици, пренасочен трафик, полицай на всяка пряка. „Маратон някакъв...”- обясняват по-осведомените съседи.

Полицейски сирени предизвестяват приближаващата приливна вълна от маратонци.  Ескортират първият участник. Тротоарът изведнъж се изпълва със зрители, които досега сякаш са се крили зад ъгъла. По балконите надничат всички съседи. Разнасят се бурни аплодисменти, които напредват като мощна вълна.

Те са за почетния участник в градския маратон, чиято инвалидна количка развива завидна скорост.

Минута по-късно се появят първите маратонци-бързаци, а малко след тях плътна шарена маса от тичащи хора оцветяват асфалтовото пространство. В продължение на десетина минути тътенът от спортните им обувки се смесва с ръкоплясканията и подвикванията на публиката.

Следва две минутно затишие. „ Това ли е?”-пита възрастна дама. „Не, не е, почакай  малко!”- отговаря й нейният спътник.

Линейката и колата на „Гражданска защита” пълзят търпеливо. Преди тях е само един  маратонец - задъхан, на предела на силите си. Щом има първи, трябва да има и последен. Аплодисментите на зрителите са още по-силни, отвсякъде се разнасят насърчителни викове: „Давай! Не се предавай!”...

Този кратък и привидно незначителен епизод от живота на жителите в едно провинциално испанско градче, в една слънчева неделна утрин, в едно пространство заключено между два тротоара, всъщност е кратко резюме на испанското общество като цяло. Гръмогласно общество, емоционално, любопитно и отворено. Общество, което приобщава инвалидите, не ги крие, а им отрежда почетно първите редици. Общество, което се обединява и в празници, и в грижи. Общество, което аплодира смелите, но не се подиграва на слабите, а ги подкрепя и  насърчава.

Тръгнах от маратона, пък къде стигнах... А, да, спортсменство в обществото... Май правилната думичка е ТОЛЕРАНТНОСТ. Както и да е, по всичко личи, че ние, българите, доста ще трябва да потренираме.

.

70

Някой някога ми каза, че след определена възраст годините започват да изтичат скоростно. Има нещо вярно.

Доскоро не обръщах внимание на възрастта си, но започнах да се замислям за нея. И то не на собствените ми рождени дни, а на празниците на децата ми. Те - пораснали, а пък аз  – все още млада (минутка за реклама).  

А какво ли си мисли днес моята майка? И  тя си мисли същото, само дето след „млада” добавя „баба”.  Че е баба е сигурно. А младостта е относителна мярна единица и не се определя само от външния вид.  

 

 

Днес нашата млада баба има юбилей. Навършва 70 години.

За една майка и баба на емигранти най-безценният подарък е самолетен билет. Днес ще празнуваме заедно.

 

Las Fallas 2013 (Gandía)

Петте дни, по правило изпъстрени с пищни рокли, музика, картонени монументи и фоейрверки, тази година определено бяха по-тихи.

Докато в началото на кризата се мърмореше, че пищността на този празник граничи с цинизъм, то днес  картонените монументи с далеч по-скромни размери от предишни години, определено крещяха за цинизма на политиците. Темата бе една – кризата. Безработица, банкери без морал, корупирани политици, неработеща икономика и замиращо селско стопанство за сметка на грандиозни проекти за голф-игрища и казино-комплекси.

 

Всъщност и миналата година темата на монументите беше същата. По всичко личи, че и догодина няма да е по-различно. Улиците и площадите се изпълваха с хора, но угрижеността витаеше във въздуха. Липсваше ми разпускащата еуфория на този празник, който толкова харесвам.

 

Но все пак имаше фаи, фаейри и фаейроси, пиратки, фойерверки, огън....

... и задължителните дежурни полицейски и медицински екипи, пожарникари и естествено, засилени екипи от общинската „Чистота”.  

 

Специални благодарности на медицинския екип от дежурната линейка на Червения кръст, който с изключителна загриженост и любезност оказа помощ на дъщеря ми заради попаднала в окото й прашинка по време на финалната заря. Все още има ситуации, в които свалям шапка на испанците.

 

Честит 8 Март!

На връх женския празник искам да ви разкажа за една жена, която познавам от няколко месеца. Весела, усмихната, самоиронична, изпълнена с енергия и свободна по дух, Спортно-елегантно облечена, без грим и без следи от естетично-изкуствено подмладяване. Не обича да казва годините си, но не ги и прикрива - може да ми бъде майка.

По произход е холандка, но се омъжва за немец и по-голямата част от живота си прекарва в Германия.  Животът й не е по-различен от този на средностатическата жена. Започва работа млада, отглежда сама децата си след развода. Има и тежки моменти, но не съжалява за „нито една минута от живота си”.

След  дълъг трудов стаж като пощальонка, се пенсионира на 65 години. Тогава решава, че достатъчно дълго се е грижила за другите и е време да се отдаде на себе си.  Пътува до Индия. Работи като „баба-бавачка” в Париж.  Установява се в Испания заради климата и една друга нейна мечта – да живее близо до морето. Живее сама, но не е самотна. Поддържа връзка с децата и внучката си. Всяко лято се завръща за два-три месеца в малкия си апартамент в Мюнхен. „Най-красивият град през лятото”, според нея.

„Искам последните години от живота си да прекарам в спокойствие и радост!”, повтаря често. И го постига. Радва се на живота искрено. Учи испански вече трета година, явявайки се на съответните изпити. Тренира в кварталния фитнес, изкачва околните планини с група испански пенсионери.  Информирана е за всяко културно събитие в града. Чете книги, посещава театрални постановки и ходи на кино. Следи световните новини. Знае за стачките в България, и за националният ни празник 3 Март.

Наслаждава се на живота на пълни обороти. Казва също, че сега се чувства като Кралица на живота си, защото заема главната роля в него. Осъзнава, че е имала късмет за  епохата, в която е живяла, въпреки спомените й за следвоенните години. Страда за положението, в което се намира моето поколение. И поколението след мен. Смята, че всеки трябва да живее и работи достойно. И всеки заслужава да се наслади на последните години от живота. Шеговито подхвърля, че й е по-лесно от нас, защото не се и замисля какво ще бъде през 2050, нито дори през 2030. Не разполагала с толкова време.

Срещите ми с тази жена винаги ме изпълват с оптимизъм, с добро настроение и много усмивки.  И понеже съм във възрастта, в която отдавна би трябвало да съм отговорила на въпроса: „Каква искаш да станеш като пораснеш?” , на дневен ред е:  „Каква искаш да бъдеш, като остарееш?”.  Искам да съм като Вилхелмина.  Моля ви, пропуснете въпросите „Дали ще доживеем, дали ще имаме пенсии?”. Имам право на пет минутно мечтаене!

5,4,3,2,1...  Приземих се. Всъщност искам и майка ми да живее като нея. И леля ми. И съседката. И всички настоящи пенсионери. И всички бъдещи. Много ли искам?

Честит празник!

Честита Баба Марта!

Честита Баба Марта на малки и големи, на близки и далечни!

 

 

Мартеници 2012

Мартеница за пенсионери   „Промоция ½ в 1”

Малка, икономична, съобразена с изискванията за икономии в условията  на криза. Уникалната форма  тип „геврек” позволява допълнителна икономия чрез увеличаване дупката на „геврека”.

Мартеница за политици  „Бонус +”  

Максимално опростена форма . Червено-бялата връв може да се замени с лента в същите цветове. Дължината /в см или км/ е по избор. Бонус: ножица

Мартеница за приятели 

Червено-бяло цвете за всички приятели. Не унивайте, пролетта е близо!

Здраве и щастие за всички!

.



Весела Коледа!

Весела Коледа на всички приятели, познати и непознати!

Las Fallas 2011

Три дни яли, пили и се веселили...


... и накрая изгорили.



Снимка-бонус Не е от картон, не е играчка. Съвсем истински е:

Предпразнично

Въпреки че времето е влажно, ветровито и необичайно студено за сезона, подготовката на Las Fallas 2011 кипи трескаво.

Повечето улици вече са затворени, задръсванията са факт, а намиране на място за паркиране е въпрос на късмет.



Ето и част от хората, които ще се грижат за нашата безопасност - организирани с подвижен координационен пункт, добре екипирани и моторизирани не само с линейки, но и с велосипеди.



И имат подкрепление от други области на Испания - от Мадрид и от Астуриас. И от Андора.



Започна се! Димки, пиратки... Файероси...



... и музика.


Това е само началото. Предстоят три шумни и горещи денонощия.
.

За теб, мамо!

Поради технически причини се включвам с поздравленията почти в края на деня. Не съм забравила празника, но цял ден бях ангажирана с едни все женски неща. Като, например, реформи в ел.инсталацията на дома ни. До обяд се опитвах да асимилирам невидимите понятия фаза, нула, заземяване, напрежение, ампери и видимите реглети, клеми, кабели с различно сечение и цветове. Кимах толкова убедително разбиращо, че ел.техникът изобщо не си даде сметка, че в този момент не си спомням дори закона на Ом.

За сметка на това пък умело създадох сложна мрежа от разклонители и удължители, за да свържа няколкото стратегически пунктове от дома ни, останали временно без захранване, тъй като по-младата част от нашето семейство бе силно разстроена от дискомфорта, предизвикан от липсата на компютър и телевизия. Междувременно се погрижих за обедното изхранване, след което се заех с подготвянето на документацията, която трябва да представя пред електрокомпанията. Оказа се, че и хляб трябва да се купи. А пък и вечеря няма кой да приготви. На смрачаване настроението ми беше всичко друго, но не и осмомартенско. Наречената бутилка с вино така и остана неотворена. На всичкото отгоре дъщерите и съпругът ми мълчаха и се споглеждаха заговорнически, което обикновено означава, че някой от тях е "сгазил лука". Слава богу, този път сбърках. Просто са ми подготвили „цветна” изненада.


Докато се опитвах да опазя цветето от нервното настъпление на котака Черньо, обърнах внимание на надписа върху картичката – „За теб, мамо!”. Зарадвах се и ... се натъжих. Днес аз, майката, забравих да се обадя на своята майка.

Залутана в елементарни грижи забравих за теб, мамо! Но мисля за теб, мамо. Не само днес.
Честит празник, мамо!
.

Подранила пролет

Днес е типичен мартенски ден -сутринта валеше, на обяд изгря слънце, което облаците побързаха да скрият. Но напук на променливото метеорологично настроение десетки калинки, пеперудки, пъстри цветя и пъргави зайчета превзеха асфалтовата площ в нашия квартал.








Участници са децата от близкото началното училище. Не съм наясно какъв е поводът за този пъстър карнавал, но шумоленето на детските гласчета, топуркането на детските крачета и веселия марш на детските бабрабанчета припомниха, че пролетта е съвсем наблизо. А улиците са много по-красиви, когато автомобилния трафик е изместен от усмихнати малчугани.
.