20 март 2011

Las Fallas 2011














Три дни яли, пили и се веселили...


... и накрая изгорили.



Снимка-бонус Не е от картон, не е играчка. Съвсем истински е:

16 март 2011

Предпразнично

Въпреки че времето е влажно, ветровито и необичайно студено за сезона, подготовката на Las Fallas 2011 кипи трескаво.

Повечето улици вече са затворени, задръсванията са факт, а намиране на място за паркиране е въпрос на късмет.



Ето и част от хората, които ще се грижат за нашата безопасност - организирани с подвижен координационен пункт, добре екипирани и моторизирани не само с линейки, но и с велосипеди.



И имат подкрепление от други области на Испания - от Мадрид и от Астуриас. И от Андора.



Започна се! Димки, пиратки... Файероси...



... и музика.


Това е само началото. Предстоят три шумни и горещи денонощия.
.

12 март 2011

11-M

Трудно ни е да си спомним къде сме били и какво сме правили в определен ден преди няколко години, миналия месец или дори през изминалата седмица, защото този ден е бил просто един от многото обикновени дни в живота ни. Има дати, които всеки от нас помни, защото му се е случило нещо хубаво или нещо лошо, нещо лично. Но има и дати, които всички си спомняме...

Всички си спомняме къде сме били на 11 септември 2001. И аз си спомням 11-S. Бях в България. Седяхме вцепенени по бюрата си в офиса, вторачили погледи в малкия телевизор, несъзнателно търсейки границата между реалността и десетките американски екшъни, които сме изгледали през живота си. Мислехме за приятели и близки, които са някъде там. Но бяхме далече.

Спомням си и къде бях на 11 март 2004. А вие спомняте ли си 11-М?

Аз вече бях в Испания. Не бях в Мадрид. Бях далече, но и близо. Не работех в офис, а в бар. Всичко вървеше на забавен кадър. Никой не говореше. Никой не закусваше. Телевизорът беше огромен. Спомням си кадрите с огромната дупка в тавана на влака. Спомням си сирените, спомням си обувката с токче, спомням си полевите болници, спомням си окървавените лица. Спомням си паниката, спомням си страха,спомням си сълзите в очите на хората. Този ден телефонът ми не спря да звъни- тревожни обаждания от приятели и близки от България. Трябваше да ги успокоявам, а същевременно аз самата изпитвах страх да набера един-единствен телефонен номер. На моя приятелка в Мадрид. Страхувах се, че няма да ми отговори. Слава богу, малко по-късно разбрах, че е добре.

Спомням си и следващите дни.Спомням си лица на политици, лица на държавни мъже. Спомням си разказите за различни хора, за различни съдби. Спомням си моите сълзи и буцата, засядаща в гърлото ми. Но най-ясно си спомням едно телевизионно студио, един диван, една водеща, една преводачка и едни родители, прегърбени под тежестта на своята мъка. Родителите на една млада българка, загинала в атентата.

В атентата на 11 март 2004 г. в Мадрид загинаха 191 души от различни националности, а ранените са 1857. Сред загиналите имаше четирима български граждани.

Спомняме ли си това 7 години по-късно?

Днес гледах 4 новинарски емисии на две български телевизии. Имаше горещи и тревожни новини от различни краища на света, имаше новини за растящи цени и падащи дувари... Но днес, 11 март, определен от ЕП като „Ден на жертвите на тероризма”, не чух и една думичка за 11-М, нито една думичка в памет на жертвите на атентата.

Има дати, които не трябва да забравяме!
.

09 март 2011

За теб, мамо!


Поради технически причини се включвам с поздравленията почти в края на деня. Не съм забравила празника, но цял ден бях ангажирана с едни все женски неща. Като, например, реформи в ел.инсталацията на дома ни. До обяд се опитвах да асимилирам невидимите понятия фаза, нула, заземяване, напрежение, ампери и видимите реглети, клеми, кабели с различно сечение и цветове. Кимах толкова убедително разбиращо, че ел.техникът изобщо не си даде сметка, че в този момент не си спомням дори закона на Ом.

За сметка на това пък умело създадох сложна мрежа от разклонители и удължители, за да свържа няколкото стратегически пунктове от дома ни, останали временно без захранване, тъй като по-младата част от нашето семейство бе силно разстроена от дискомфорта, предизвикан от липсата на компютър и телевизия. Междувременно се погрижих за обедното изхранване, след което се заех с подготвянето на документацията, която трябва да представя пред електрокомпанията. Оказа се, че и хляб трябва да се купи. А пък и вечеря няма кой да приготви. На смрачаване настроението ми беше всичко друго, но не и осмомартенско. Наречената бутилка с вино така и остана неотворена. На всичкото отгоре дъщерите и съпругът ми мълчаха и се споглеждаха заговорнически, което обикновено означава, че някой от тях е "сгазил лука". Слава богу, този път сбърках. Просто са ми подготвили „цветна” изненада.


Докато се опитвах да опазя цветето от нервното настъпление на котака Черньо, обърнах внимание на надписа върху картичката – „За теб, мамо!”. Зарадвах се и ... се натъжих. Днес аз, майката, забравих да се обадя на своята майка.

Залутана в елементарни грижи забравих за теб, мамо! Но мисля за теб, мамо. Не само днес.
Честит празник, мамо!
.

04 март 2011

Подранила пролет

Днес е типичен мартенски ден -сутринта валеше, на обяд изгря слънце, което облаците побързаха да скрият. Но напук на променливото метеорологично настроение десетки калинки, пеперудки, пъстри цветя и пъргави зайчета превзеха асфалтовата площ в нашия квартал.








Участници са децата от близкото началното училище. Не съм наясно какъв е поводът за този пъстър карнавал, но шумоленето на детските гласчета, топуркането на детските крачета и веселия марш на детските бабрабанчета припомниха, че пролетта е съвсем наблизо. А улиците са много по-красиви, когато автомобилния трафик е изместен от усмихнати малчугани.
.