25 януари 2010

Произход на някои поговорки

Казват, че опознаваш един народ, когато започнеш да разбираш хуморът му. Испанците обичат да се шегуват и също като нас използват много пословици и поговорки. Пристигнах в Испания без да знам и една думичка, но когато започнах да разбирам езика, а в последствие – и мен да ме разбират, установих, че ние и испанците осмиваме едни и същи пороци, характери или житейски ситуации. Понякога с подобни думи, понякога с различни фрази. Например ние казваме „На обущаря децата ходят боси” , а те - „В дома на ножаря ножовете са тъпи”. „Излиза ти през носа” се използва еднакво и на двата езика. „Фалшив си като банкнота от пет монети” казват директно и открито, когато усещат, че не си искрен или играеш игрички - какво по-голямо доказателство от явното несъответствие!
Преди време в Интернет попаднах на една страница, която описва произхода на някои поговорки и често използвани изрази. Ето част от тях:

„Изхвърля къщата през прозореца”-се казва, когато някой започне да прави разходи, по-големи от досегашните си. Произходът на тази фраза се корени в традицията, която е съществувала през XIX век – да се изхвърлят,буквално,през прозореца вехториите от къщата, в която някой е спечелил от националната лотария.

„Връзва кучетата с наденица”-историята на тази поговорка ни пренася в началото на XIX век, в едно село в района на Саламанка – Канделарио, известно с качествените колбаси, в което е живял прочутият производител на наденици Константино Рико, с прякор Колбасаря. Този добър човек имал няколко работнички, а фабриката се помещавала в партерния етаж на собствената му къща. Един ден на една от работничките ѝ хрумва необичайната идея да завърже за крака на пейката малко кученце, използвайки вместо въже връзка наденички. В този момент влязъл синът на друга работничка за да съобщи нещо на майка си и изумен от гледката,побързал да разгласи в селото новината, че в дома на Чичо Рико връзват кучетата с наденици.Оттогава този израз е синоним на преувеличена демонстрация на разкош и разточителство.

„Да обуеш ботуши”-се казва за прекрасна храна или работа. В античността бедните са ходели боси или с еспадрили , докато ботатите са били обути с ботуши, най-вече за езда.Оттук „обуваш ботушите” се свързва с нещо хубаво или вкусно.

„(Тук) има затворена котка”- се казва, за да се подчертае, че има покрит случай или скрита причина, има нещо съмнително. През испанския Златен век парите се пазели в кесии от котешка кожа или на разговорен език –„котки”.”Котки”, които затваряли богатства с неизвестен произход.

„Като Педро у дома си”се казва за човек,който се държи непринудено на чуждо място. Често се използва в негативен план – за някой натрапник с безочливо, нахално, арогантно държание

„На стари години - едра шарка /вариола/” Едрата шарка /Вариола/ е заразна болест, която засяга предимно децата, рядко – възрастните.Това заглавие носи и една комедия от 1817, в която се разказва за промените у двама влюбени - старец и старица. Изразът се отнася към тези, които се влюбват късно или се забавляват по начин, присъщ на по-младите.

А ето и няколко познати изрази:

„Слагаш ръката си в огъня” отразява безрезевната подръжка и подрепа на нещо или някой. Произлиза от времето, когато се е практикувал така нареченият Божи съд – една съдебна институция, която осъждала обвинените в нарушение на установените норми или в извършване на грях, уповавайки се на своите измислени божествени послания. Този езически ритуал се изпълнявал под различни форми, но почти всички подсъдими били подлагани изпитания с огън –да държат нажежено желязо, да вкарат ръцете си в пламъка. Ако след изпитанието подсъдимият имал малко изгарания, означавало, че Бог го обявява за невинен, в резултат на което не трябва да получи наказание.

„И стените имат уши”- произлиза от Франция, в епохата на преследване на хугенотите, чиято кулминация е Вартоломеевата нощ -кървав епизод от Религиозните войни през втората половина на XVI век.Според някои историци в онези времена Катерина Медичи е заповядала да построят в стените на двореца тайни акустични тръби, което й позволявало да чува какво се говори в различни стаи, за да може да контролира за евентуална конспирация. Фразата и „И стените чуват” с времето е започнала да се използва като сигнал за внимание какво се казва в определен момент или на определено място.

„И кучетата го познават”- изразът се свързва с личността Дон Франсиско де Чинчиля, кмет на Мадрид в края на XVIII век. Той имал навика да се появява по пазарите, придружен от своите съдебни пристави и стражи, дори при малки свади и само с присъствието си е успявал да укроти спорещите. Говори се също, че Дон Чинчиля в желанието си да подобри санитарните условия на мадричани, е наредил избиване на бездомните кучета. Скоро след това по улиците на Мадрид се извършвали многобройни избивания на кучета с камъни. Хората започнали да коментират, че животните познават своя палач, защото при появявата на Дон Чинчиля кучетата започвали да вият и да бягат. Днес този израз се използва за да се подчертае, че някой е популярен, известен.

„Да се разминеш на косъм”- в далечни времена не се е изисквало моряците от морската флота да могат да плуват. Затова , когато била издадена заповед всички моряци да се подстрижат късо /може би от хигиенична гледна точка/, те започнали да протестират и обявили неподчинение. Обявили, че тази заповед застрашава живота им - в случай на корабокрушение, много от тях били спасявани от сигурна смърт, защото ги измъквали от водата, хващайки дългите им коси. През 1809 година с кралска заповед се отменя изискването за късата коса на моряците. Днес тази фраза означава, че някой се спасил в последния момент.

„Струва колкота тежи”- поговорка със скандинавски произход, но на практика е обща за много народи в Античността. Съществувал е обичай, когато един мъж убие друг,да заплати на неговите роднини теглото на жертвата в злато или сребро. По-късно се превръща в религиозен ритуал – близките на болен принасяли неговото тегло в сребро, восък, жито и др. Днес изразът се използва като оценка на моралните, интелектуалните, артистичните стойности на даден човек .

Източник http://www.solidaridad.net/articulo513_enesp.htm
http://archivosdelarosada.galeon.com/cvitae1071387.html

6 коментара:

  1. Много интересна тема.
    А дали някой се е сетил да направи етимологичен речник на поговорките?
    Идиоматичните речници, естествено, са двуезични. Затова там акцентът е най-вече върху превода, а не върху произхода.
    Благодаря за статията!

    ОтговорИзтриване
  2. Много интересно би било за мен да видя автентичния текст на поговорките на кастеляно. Иначе и аз съм забелязал, че имаме много сходни поговорки и пословици с испанците. Но нашите "Габровски шеги" трудно ги разбират, дори и преведени на техния език.

    ОтговорИзтриване
  3. На страниците, които съм посочила като източници, можеш да видиш оригиналните изрази - тези и още няколко,на испански- "frases hechas".
    Наистина понякога трудно разбират нашите шеги и вицове,докато не дадем някакви допълнителни разяснения.Именно за произхода на поговорката, шегата и вица.Например те не знаят какъв е характера на габровеца.Или кой е Иванчо.:)

    ОтговорИзтриване
  4. Защо не са написани и на испански...за да видим, дали превода и значението не са субективни???

    ОтговорИзтриване
  5. В края на публикацията съм посочила източниците /както е редно, според мен/. Това са линкове към интернет-страници, но които можете да прочетете тези и още много поговорки на испански.

    ОтговорИзтриване

коментирай