Разбиха „фургонетата”/буса/ на съпруга ми. Естествено, липсва радио-СD-то и „свободните ръце”. Не е болка за умиране! Но наглите крадци са откраднали част от инструментите, с които си изкарва хляба. Уреди и приспособления, които е купувал с пари, изкарани с труд, за да може да продължи да изкарва пари. С ТРУД!
Съпругът ми мълчаливо стиска зъби, но знам, че му идва да заплаче от яд. Само той си знае колко часове е работил, в жега и студ, използвайки и ръцете и знанията си, за да продължи напред, за да се развива, за да постига мечтите и за да издържа семейството си. Колко слаб и безсилен се чувстваш, когато си ограбен! А когато ограбят труда ти?! В този момент съм склонна към насилие.
Според полицаите сме били наблюдавани, защото колата беше паркирана точно пред входа ни, на открито и осветено място, но пък вчера и днес отсъствахме с часове. Нагли и смели крадци! Не са си дали сметка обаче, че на две крачки има банкомат с охранителна камера. Това е единствената ни надежда, стига банката да реши да сътрудничи на полицията.
Преди няколко години имаше масово разбиване на коли в квартала. Местната полиция пое присърце нещата - имах чувството, че за тях беше въпрос на чест. Усещаше се засилено полицейско присъствие, реагираха светкавично и на най-незначителния сигнал.За по-малко от седмица всичко приключи.В полза на полицаите и живущите в квартала.
И този път надеждата ни не е да си върнем открадните вещи, надеждата е да продължим да живеем спокойно. Без да подскачаме при всеки шум и всяко тропване, без да се оглеждаме и страхуваме, че някой ще открадне труда ни. Да, труда ни, защото всяка вещ, всяко удоволствие, всяка трошичка хляб сме заплатили с труд. Понякога черен, тежък, неносещ удовлетворение, но ТРУД!
Крадците едва ли ще прочетат този текст. И едва ли ще се трогнат или изплашат. Точно в този момент не съм способна да анализирам, обмислям, да търся причини и следствия за техните действия и мисли. И не искам. Мразя ги!
И още повече ги ненавиждам заради факта, че изкарват на повърхността чувства, които по принцип са ми чужди – омраза и агресивнаст. Бясна съм! Мразя ги!
Познато ми е това усещане, да се чувстваш ограбен, глупак. Малко преди да завършим ни бяха дали пет стипендии наведнъж и ми откраднаха чантата. После я намериха ... отарашена, захвърлена. Чувствах се ужасно.
ОтговорИзтриванеВкъщи са ни обирали два пъти, все по злощастие в момент, когато сме имали пари в брой, приготвени да плащаме нещо. Най-тежко го изживя майка ми, защото и крадците, и и след тях полицията ровеха, разхвърляха и тъпчеха с мръсни крака в този дом, който тя открай време пази чист и уютен.
Въобще ... да, страшно е неприятно. Стискам палци да се намерят откраднатите неща и бързо да забравите за това.
Здравето, животът, те са важни. Нека мъжа ти е жив и здрав, другото се изработва пак някакси ...
И на нас не ни е за пръв път. В България ни разбиха апартамента, открадното беше само едно видео, по-неприятното беше точно разхвърляната къща. И страхът, който изпитвах дълго време да стоя сама вкъщи. Когато ми откраднаха чантата, по-голяма беше разправията по изваждането на нови документи.А пък майка ми не успя да се порадва на първата си пенсия - обраха я в трамвая.Все пак тези случки за момент нарушават равновесието ни.
ОтговорИзтриванеДа, най-важното е да сме живи и здрави.Благодаря ти!
Съчувствам ти, Албена! Това е много неприятно!
ОтговорИзтриванеДа сте живи и здрави, това е по-важното!
Слушах по телевизията, че баба Ванга казала на една потърпевша от обир - не скърби, че са те обрали, защото по този начин си се отървала от по-голяма беда. Знае ли човек?