Диана ми подхвърли едно предизвикателство, на което ще отговоря от уважение към нея.
Моите 10 страхотни тайни?! Ди, това си е жив тормоз! Около мен няма нищо нито тайнствено, нито загадъчно. Толкова съм скучна откъм пикантни истории, че понякога се чудя какво пък толкова забавно намират у мен приятелите ми и откъде изсмускват клюки неприятелите ми.
Не обичам тайните, особено между близки хора. Има ли тайна, значи има лъжа, а пък лъжата е несъвместима и с приятелството, и с любовта, и с щастието ... Нямам тайни. Толкова неща съм разказала за себе си на „страниците” на блоговете ми, че рискувам да стана досадна. Какво ли не съм казала?! Мислих, мислих, и ето какво измъдрих:
1.Като дете бях много злояда, за разлика от сега. В детската градина прехвърлях храната си в чинията на едно лакомо пълничко другарче. Един ден обаче леличката ме разкри -застана до мен и ми нареди или да си изям супата или... ще ми я изсипе на главата. В края на деня майка ми ме прибра със сплъстена коса, украсена тук-там с лепкаво фиде. Не,не беше виновна леличката. При така отправената закана аз сама направих своя избор – няма да изям супата, но „няма пък!” и леля Цака да ми я изсипва на главата, аз самата ще го направя. Така продължавам и до днес – „Няма пък!” си остана един от основните принципи в живота ми.
2. В началното училище дълго време носих едни отвратителни скоби, но без особен ефект – зъбите ми си останаха „криви”. Въпреки това непрекъснато съм усмихната. Усмихвам се без да искам, ей така, идва ми отвътре. Какво пък като усмивката ми не е холивудска, важното е че е истинска!
3.Не е тайна, че се омъжих рано. Явих се на кандидатстуденстки изпити и ден след като видях името си в списъка с класирането, съобщихме новината на родителите си. Горките, поставихме ги пред свършен факт, с избрана вече дата. Любовта също има пръст в тази работа, но основната причина за прибързания брак беше напредналата ми бременност. Упорито продължих да следвам мечтите си, приемайки ситуацията като едно поредно предизвикателство.
4.Месец след сватбата загубихме детето – спонтанен аборт, мъртъв плод. Беше момче. Тогава за пръв път видях съпруга ми да плаче, като малко дете. След две години отново плакахме – при преждевременното раждане на голямата ни дъщеря, която дни на ред беше на границата между смъртта и живота. При раждането на малката сълзите бяха от умиление. Днес си поплакваме, когато отвреме-навреме ни се „качват на главите”.
5. Като е тръгнала приказката за раждания... Раждането на малката дъщеря също ни изненада по-рано от предвиденото. Трябваше да се роди след заверката на последния семестър, но явно й омръзна да слуша за алтернативни горива и екологични масла и ... водите ми изтекоха по време на лекции. Качих се на колата /при януарски минусови температури и заледени пътища/ и тръгнах към родилния дом, като пътьом се отбих да взема съпруга си. Милият - стреснат, объркан, пребледнял, изплашен повече от мен, докато трескаво събираше небходимите вещи и документи, неволно изпусна „Луда жена!”. Чух го! Е, по-късно , когато имах сили да му потърся сметка, вече му бях простила.
6.Не знам английски. Въпреки вилнеещото масово вманиачаване по изучаването и владеенето на английски език, с него аз съм на „Вие”. Не е заради ограничение в умствените ми способности, просто не ме влече. С испанския език обаче положението е друго... Обичам го!
7. Факта,че никога не съм работила точно по специалността, която завърших, приемам като болезнен провал. Може би единствения в живота ми. Борих се една година за мястото-мечта, пренебрегвайки стоически отказа на кадровика, който се уповаваше на някаква министерска заповед, временно забраняваща назначаването на жени на тази длъжност. Междувременно, изнервена и разочарована, случайно попаднах в една частна фирма. Не съжалявам, защото там работих с прекрасен екип от невероятни колеги. Знанията, придобити по време на следването, ми помагат и днес, но все пак една голяма мечта е зачеркната завинаги от житейските ми планове.
8. На 40-годишна възраст отново ми се наложи да уча. Аз самата се изненадах от удоволствието, което ми доставяше присъствието в учебната зала. И тръпката преди изпит.
9. Пия кафето с 3 лъжички захар. Обичам сладкиши. Обожавам шоколада, дори белият. Всички в къщи знаят къде крия кутията с любимите си шоколадови бонбони, които ми действат като успоително или приспивателно.Не обичам газирани напитки, дори на шампанско се мръщя. Не пия кока-кола, нито фанта, нито сокове. Любимото ми питие е водата – употребявам средно 2-3 литра на ден.
10. Сетих се, че наскоро се опитах да си направя някаква равносметка или да си потърся сметка сама на себе си. Не съм сигурна, че успях, но тогава написах
това. Край.Изписах достатъчно глупави факти за себе си.
Предавам щафетата на:
Татко Пепи – мъжът, който с гордост носи титлата „Баща”.
Владимир Иванов (krizt) - „алхимикът” на съвременните приказки. Не е тайна, че не обича да участва в щафети, но все пак може да размисли.
Кикиморка – лъчезарната психоложка
Петя L. – усмихнатото момиче, което знае и може „разни работи”
Пламен Бочев – приемат си и тайни, написани в рими.
Приятен ден на всички!
