Изкачване

Запъхтени, изморени, изплезили езици цял живот вървим напред. Или поне така си мислим. Усещаме болката във всяко мускулче, но не спираме. Един миг почивка изпива силите и всяка следваща стъпка е по-трудна...



Не са страшни стълбите, страшното идва когато погледнем назад, за да сверим посоката. Възможностите са две - вървели сме напред и нагоре или сме вървели пак напред, но надолу. Е, понякога има и междинни площадки. Те уж са спасителния дансинг, където Живота ни кани на танц - две напред, едно назад... Лошото е, че в това коварно житейско танго печели не по-добрият танцьор, а този, който настъпва по-силно.

Да сритаме Живота в кокалчетата, нямаме време за танго! Все още не сме изкачили всички стъпала.