07 април 2012

Кокошките и световния мир

Вчера едно дете ме попита защо е необходимо католиците и православните християни да празнуват Великден на различни дати, след като имат общ Бог.
Снощи дочух една фраза от филм –фантастика  за „след края на света” :  „Вярата я носим ние,  а не  църквата”.
Днес  огромният супермаркет беше препълнен от хора, пазаруващи като за последно. Докато плащаше на касата,  човекът  пред  мен  се обърна и ме попита съзнават ли тези хора, че след  Великден животът продължава с фактури, по-високи сметки и криза, на която краят не се вижда.
Аз пък постоянно се питам кой  е този Бог, който разрешава един да трупа милиарди, докато друг  умира гладен ?!  
И ...  дали кокошките от курника  на баба ми са били щастливи , пасейки  райграса на двора ?!




01 март 2012

Мартеници 2012

Мартеница за пенсионери   „Промоция ½ в 1”

Малка, икономична, съобразена с изискванията за икономии в условията  на криза. Уникалната форма  тип „геврек” позволява допълнителна икономия чрез увеличаване дупката на „геврека”.





Мартеница за политици  „Бонус +”  
Максимално опростена форма . Червено-бялата връв може да се замени с лента в същите цветове. Дължината /в см или км/ е по избор. Бонус: ножица



Мартеница за приятели 
Червено-бяло цвете за всички приятели. Не унивайте, пролетта е близо!
Здраве и щастие за всички!
.


25 декември 2011

Весела Коледа!

Весела Коледа на всички приятели, познати и непознати!

21 декември 2011

Кафе, захар и думи




От известно време е на мода с кафето да се поднася листче с късметче или върху пликчето със захар да се мъдри нечия умна мисъл. Понякога прочитам написаното, усмихвам се, смачквам хартийката и я изхвърлям. А понякога прочитам написаното, усмихвам се, изсипвам захарта в кафето си, а празното пликче пускам в чантата си.

И като вземете предвид, че пия кафето си с две „захарчета”, представете си колко думи изсипах от дамската си чанта при поредното прочистване. Не съм правила никакъв подбор – някои фрази ми допадат, други – не толкова. Може пък и вие да си харесате нещичко:

Las oportunidades no son producto de la casualidad, mas bien son resultado de trabajo.
Възможностите не са резултат на случайността, по-скоро са резултат от работата.



Flor sin olor, le falta lo mejor.
Цвете без мирис – липсва му най-хубавото.

De la boca de ladrón, todos lo son.
В устата на крадеца всички са такива.

Deuda pagada , otra empezada. Платен дълг, друг започнат.

Hijo de gran ladrón, gran señorón. Син на голям крадец – голям богаташ.

El que busca, encuentra. Който търси, намира.

El que avisa no es traidor. Който предупреждава не е предател.

El que aconseja, no paga. Който съветва, не плаща.

El novio y el pez, frescos han de ser.
Младоженецът и рибата трябва да бъдат свежи.

No pierdas mucho tiempo pensando en el problema. Dedica toda tu energía y sapiencia en buscar soluciones.
Не губи много време мислейки за проблема. Използвай всичката си енергия и мъдрост в търсене на решения.


El sabio no dice nunca todo lo que piensa, pero siempre piensa todo lo que dice. Aristóteles
Мъдрият не казва всичко, което мисли, но винаги мисли това, което казва.

Una vez terminado el juego el rey y el peón vuelven a la misma caja.
След края на играта царят и пешката се прибират в една и съща кутия.


Solidaridad no es dar lo que me sobra, es dar lo que me hace falta.
Солидарност не е да дам това, което мие в повече, а това, от което се нуждая.


А ето и любимите ми фрази:

No he fracasado. He encontrado 10 000 soluciones que no funcionan.
Не съм се провалил. Намерих 10 000 решения, които не функционират.

El único error de Dios fue no haber dotado al hombre de dos vidas: una para ensayar y otra para actuar. Vittorio Gassman
Единствената грешка на Бог е, че не е дарил на човека два живота: един – за репетиция и друг – за представление.

Lo más frustrante de ser viejo es que ya sabes todas las respuestas pero nadie te prеgunta.
Най-разочароващото да си стар е, че вече знаеш всички отговори, но никой не те пита.

No dejamos de jugar porque nos hayamos hecho viejos. Nos hacemos viejos porque hemos dejado de jugar
Не спираме да играем, защото сме остарели. Остарели сме, защото сме престанали да играем.

„Българската“ ми колекция е по-скромна:

Ветропоказателят си мисли, че показва на вятъра накъде да духа... Бъди вятър!

Ако ви духнат под опашката, приемете го за попътен вятър.

Свободата е за интелигентните хора. Простаците я превръщат в свободия. Кирил Керин

Една добра идея трябва да доведе след себе си поне още две.

Досадното на този свят е, че идиотите са уверени в себе си, а умните са изпълнени със съмнения. Бъртранд Ръсел

Стана ли време за кафе? За мен с две „захарчета”, моля!
.

23 ноември 2011

На БДЖ, с любов !

„Град без гара не е град!”- казваше прабаба ми, когато се оплаквахме от денонощния трясък на маневриращи вагони. А нейният град започваше от гарата. Показваше ни избелели снимки на кална улица успоредна на железопътната линия. И първите къщи, и първите дюкяни. Разказвяше ни как прането се покривало със сажди, когато минавал парен локомотив.  Въпреки че никой от рода ни не е бил пряко свързан с железниците, косвено препитанието на фамилията /”семейният бизнес”/ е зависело от развитието на Железницата. „Железничар” за нея беше уважително обръщение.
Сега тази стара  улица не е кална. Сега е главна. И все още започва от гарата. А гарата е железопътен възел. И площадът е зад гарата. Изобщо „гарата”е синоним на „центъра на града”. В този град премина моето детство. В центъра,  „на гарата”. Ученическите ми ваканции са преброими, но непреброими са пътуванията ми към и от този град. През Дефилето. Красивото Искърското дефиле!

Години по-късно, по ирония на съдбата /или не/, животът ме свърза с железничар. Машинист. Дните летяха ту бързо, ту експресно , винаги по разписание и понякога - със 120 км/ч. Запознах се с много хора, за които железничарството беше не просто професия, а отговорност, съдба и... любов. Издържливи, калени мъже, уверени в себе си, способни да преодолеят всяка една трудност. И непрекъснато говорещи за електрически вериги, тотмани, пантографи, затворени и отворени семафори, повески, профили на пътя, за рисковите моменти и отстранените в нормата на 5 минути повреди.  Тогава все още „железничар”звучеше уважително. Някои от тях имаха късмета да се пенсионират,  други не доживяха – загинаха при катастрофа. Трети – напуснаха, а четвърти – все още са железничари.
Днес някои от тези мъже, които някога са ви возили в експресите до морето, ви возят от „Младост” до „Обеля” и обратно. Да работиш в „метрото” е престижно. И платено. Само с любов към професията не се живее. И за чест не се работи.  Днес да си „железничар” е по-скоро унизително.

15 години по-късно Дефилето си е на същото място. И Балкана, и Искъра, и скалите...  Само релсите са стари и уморени, а влаковете преминават със старческа скорост покрай запустели спирки и кантони.

„Град без гара не е град... ” А какво ли е държава без железници?