Спрях някъде по средата на дългата улица и изгасих двигателя. Плажът беше пуст. Студеният вятър си играеше на гоненица с вълните и с листата на палмите. Притворих плътно ципа на якето и понечих да извадя фотоапарата...
Но... не направих снимки.Защото не слязох от колата. Седях и гледах ту в огледалото за обратно виждане, ту през запрашеното предно стъкло. Всичко беше толкова подредено, чисто , а улиците бяха... призрачно пусти. Кепенците на магазините –спуснати, хотелите – със затворени портали, пейките – самотни, прозорците - със спуснати щори. А аз – сама. Сама с пронизващия вятър, есенното слънце и дългата крайбрежна алея. Само допреди два месеца тук животът кипеше денонощно - десетки хиляди туристи пъплеха безгрижно, шарени плажни хавлии се вееха от всеки балкон, паркирането беше „мисия невъзможна”... А сега жива душа не се виждаше, сякаш съм насред някаква призрачна пустош. Стана ми срашно и...продължих по пътя си.
После се ядосах сама на себе си. Откъде дойде този глупав пристъп на страх?! Страх, че съм сама на безлюдна улица посред бял ден. Никога до сега не ми се беше случвало.Исках да се насладя на спокойствието, а ми липсваха хората...
Днес отново бях на плажа. И отново минах по първа линия.Спрях.Слязох от колата. Слънцето се криеше зад високите сгради и удължаваше сянката им. Вятърът тихичко подсешаще за своето присъствие, но липсваше студената жилка в полъха му.В далечината се открояваше силуета на огромен кораб. Вълните кротко се разбиваха в брега. По пясъка някой беше оставил следи...
Един човек тичаше за здраве, друг стоеше на алеята и съзерцаваше морето. Почуствах се добре, защото не бях сама. Защото, дори и непознати, аз споделях с тях тишината и спокойствието на декемврийското море...
И този път...направих снимки.
Морето е най-хубаво през зимата :) тишина, спокойствие и романтика... Мога да се разхождам с часове сама по пясъка и да си мечтая :)
ОтговорИзтриванеГлупости. Морето е яко през зимата, но най-яко е през лятото.
ОтговорИзтриване