Събудих се с неприятната мисъл, че тази сутрин ми предстои досадно висене на опашки. Първо - в една държавна администрация. И то не коя да е, ами испанското „паро” – Бюрото по труда.
Беше пълно с хора, както и очаквах. Притеснени?-Да. Изнервени? -Ами, може би. Сърдити?-Не. Впечатли ме спокойното отношение един към друг. И любезното отношение на служителите /на които през последната година им се струпа доста работа/. Честно казано, възхищавам им се на испанците за усмивките.
За да стоиш на тази опашка означава, че положението ти не е розово – изгубил си работата си. И въпреки това без никакво затруднение се усмихват, поздравяват, помагат си. Няма бутане, няма предреждане, няма скандали. Държавният служител не се държи като чиновник с непоклатим трудов договор до пенсиониране, а като приятел -съветник, които изслушва проблема ти и търси най-доброто решение - чистосърдечно, без следа от служебно лицемерие и надменност. Дали е манталитет? Или възпитание?
Чаках цял час, за да получа едно удостоверение, което се издава точно за 1 минута. И въпреки това не бях изнервена, напротив – излязох от сградата с усмивка. Е, все пак денят ми не започна зле.
Налагаше ми се да навестя и банковия автомат. Неговата машинална любезност е заложена в настройките му, така че не очаквах сътресения, които да ми развалят настроението. Но очакванията ми бяха излъгани – и трите банкомата бяха обявили стачка.Единият ми покзваше „черен” картон/екран/, вторият беше изгубил опцията си за теглене на пари , а третият само гълташе и изплюваше книжката и ми благодареше за доверието в неговата банка. Наредих се пак на опашка , в офиса на банката, заедно с още десетина клиенти, отблъснати от банкоматите. Недоволстваха, разбира се, но без нервни изблици, без обвинения. Усмихнати и любезни един към друг. Дали е манталитет или възпитание?
А моят ден стана по-хубав, защото усмихната банковата служителка, която не ме познава, се обърна към мен по име. Най- малко четири пъти. /Налага се да уточня, че моето име е трудно за запомняне и произнасяне от испанците/.Жестът, че си направи труда да прочете името ми на екрана пред нея и да го произнесе, е най-малкото знак на уважение към мен. Уважение към мен и като човек ,и като клиент на банката,независимо от „постната” ми сметка. Излязох от банката с усмивка.
Вече спокойно можех да си отдъхна за малко. Наблизо се намираше един български бар, в който не бях влизала от доста време. Вижте в каква в обстановка изпих кафето си, далеч от България.
Това окончателно подобри настроението ми. Денят е хубав и добър!
Пожелавам ви и на вас добър ден! И много усмивки.
Албена, радвам се за теб!
ОтговорИзтриванеСтана ми смешно от снимките на българския бар. Не знам защо навсякъде по света, щом нещо се казва български бар, кафе, ресторант непременно има българска/и/ носия, торби, хурки и други национални атрибути от българския бит от началото на миналия век. Та в България никой не ходи така облечен. Тези български заведения ми приличат на етнографски музеи. Може би носталгия завладява българите навън и се радват на българското, показано по този начин и им е мило да влязат в такова заведение.
Не знам.И аз се бях разплакала на една българска народна песен, когато я чух в чужбина.
Все си мисля, че едни хубави картини на стените от чудната природа на България, не биха имали по-лош ефект.
Може би изглежда разлежда различно, в зависимост от точката, в която се намираме. Но ми стана мило - точно заради хурката и народната носия.Безпорно и носталгията играе своята роля.
ОтговорИзтриванеЧудесни преживявания. До голяма степен зависи и от какъв ъгъл гледаме на нещата. Един път може да се ядосаме на нещо, следващия път да подминем същото нещо с усмивка. А за заведенията, мисля че няма лошо да изглеждат по този начин, тъкмо това ги отличава от другите заведения и носят частица от българската култура.
ОтговорИзтриване