Миналата година на 14 февруари очаквахме гости. Решихме, че ще празнуваме . Дали Трифон Зарезан, дали Св.Валентин , дали просто, че е събота... Ако има повод, причина не ни е нужна.
Идеята дойде спонтанно и се наложиха приготовления в последния момент. На мен ми се падна честта да се оправям в кухнята, а мъжът ми се втурна да напазарува преди да затворят супермаркета.
Гостите започнаха да пристигат един по един, а моят съпруг никакъв го нямаше.Къде ли се дяна? Знаех си, че не мога да му поверя такава отговорна задача! Знаех си! Ще си останем и без хляб, и без вино.
Докато се тюхках, гостите се забавляваха, плетейки венци от лозови пръчки.Най-възрастната ни гостенка ги беше изнамерила от някъде, от някакво испанско лозе. Ценна находка, при условие,че сме обградени само от портокалови дръвчета.
В един прекрасен момент,отваряйки врата с лакът, най-сетне на прага се появи и стопанинът на къщата, т.е. моят изгубен съпруг. Носеше хляб. Носеше и вино. Носеше и ... няколко орхидеи.
Тичайки към магазина, забелязал, че всички мъже, с които се разминавал по пътя, носели цветя. Изпълнил всичко от бележката за пазаруване/учудващо, не пропуснал нищо/ и поел обратно към къщи. И по пътя – пак същата картинка – мъже, букети, мъже, букети... Примамили го мигащите светлинки на единственият все още работещ магазин - цветарският. По време на трите стъпки от вратата до тезгяха набързо преброил наум – 1 жена+2 дъщери+4 гостенки...и решително казал на продавачката: „Седем броя, моля!”.
Докато раздаваше орхидеи и целувки на всички присътващи жени, голямата ми дъщеря тихичко подхвърли: „Тати, ама днес е ден на влюбените”. „Така ли ?! – замисли се за момент съпругът ми – А аз се чудех защо цветарката ме гледа така странно..Седем броя!...” И набързо добави: „Е, нищо де, това ви е авансово...за 8 Март!”
Прихнахме да се смеем. Заради самоиронията, с която разказваше, другите приеха преживяванията му на шега. А аз си знаех – той е напълно искрен. Това е неговият стил, неговият чар – той не се подчинява на норми и етикети, на „задължителни” празници, съпроводени със съответните лъскави подаръци. Непредсказуем е дори в изненадите. По-често приятни, слава богу!
Мда, голяма каша..
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеНа сватбата ми /тоолкова отдавна/ исках да съм с истински бели орхидеи в косите. Открих ги в една оранжерия, но за съжаление цветовете им не се разтвориха до уречения ден, така че използвах изкуствени.Жалко. Спомням си нежните им пъпки...
ОтговорИзтриванеА тези от магазина явно са ГМО:) - еднакви шарки, еднаква форма,затворени в еднакви кутиики с найлоново прозорче...Друго си е да имаш орхидея на прозореца:)