„Имигранти”- филмът

На 24 февруари в Театър”Серрано” в Гандия (Област Валенсия, Испания) се състоя премиерата на „Имигранти”/2009г./ – пълнометражен документален филм на режисьора Андрей Алтъпармаков. Присъстваха официални представители на общинската и областната управа, българският консул във Валенсия и режисьорът на филма.

Според брошурата „мястото за дебютното представяне на филма е избрано да бъде тук, защото в Гандия живеят огромен брой българи и градът е пример за съжителство на емигрантите и местните жители. Поводът е Националният празник на България - 3 март и 500-годишнината от рождението на Сан Франциско де Борха /символична за града личност/. Кадрите са заснети във Валенсия, Монкада и други места от валенсианската област. Филмът разказва за живота на няколко български семейства, които живеят в Област Валенсия. Включват се и разкази на валенсианските им приятели, които ги подкрепят и им помагат, разказвайки своите спомени, или тези на роднините си, като имигранти”.

Няма да крия, че се разчувствах. Не успях да скрия и сълзите си. Филмът започва с кадри от градът на моите спомени. Градът , който обичам - София. Продължава с кадри от града, свързан с моето настояще. Градът, който харесвам - Валенсия. Следват разкази на няколко българи. Разкази, искрени и истински... Разкази, които могат да имат стотици хиляди вариации -толкова , колкото са и българските емигранти в Испания. Разкази на пръв поглед различни, а всъщност толкова еднакви - в сълзите, в болката, в носталгията, в мълчанието...

Въпреки това според мен този филм не е най-сполучливото представяне на чувствата на емигрантите. По-скоро е само един документален разказ за решението, за пътуването, за трудното начало. За неизвестността. За надеждата. За подадената ръка и безкористната помощ на непознати испанци, които стават твоето второ семейство в чуждата страна. Разкази, които просълзяват всеки един емигрант. И неговите близки и приятели. Но едва ли биха разчувствали някой, който не напускал за дълго България.

Не мисля, че този филм ще бъде разбран от всеки. Всичко е автентично и реално, но нещичко не му достига. След края на прожекцията останах с усещането, че това е само черновата, щрихите, нахвърляни набързо... „Имигрантите” - филм, който може да бъде разбран само от емигрантите. Едва ли това е била целта на създаването му.
И все пак, когато ви се отдаде възможност, изгледайте филма. Докрай. А ако се нуждаете от разяснения ... относно чувствата и усещанията на един емигрант, питайте! Аз съм насреща.