03 март 2010

Преписвачи

Създадох този блог силно неуверена в себе си. В началото, копирайки в Google някое и друго написано от мен изрeчение, проверявах дали някой някъде не е казал нещичко за моите писания.Скоро след това се появиха първите последователи на блога, на които съм много благодарна, защото те ми вдъхнаха увереност. И продължих. Създадох втория си блог , в които първоначално прехвърлих неща, писани по -рано. И третият, който създадохме с група „виртуални”приятели.

Тази вечер попаднах на една публикация в SEO блог на Васил Тошков Инстумент за проверка на уникалност на текст. Започнах на игра да копирам части от мои публикации и ... бях изненадана.

На две места открих коректно копиране на мои публикации, с линк към тях. Стана ми приятно. Нормално е, нали?

Следващо попадение: копирана моя публикациия в чужд блог . Би било коректно да се спомене блога ми и да постави линк към него, но все пак фигурираше моето името и авторката на блога беше написала приятни пожелания към мен.

Неприятните изненади обаче бяха повече. Стана ми смешно,когато открих няколко мои изречения , копирани като описание в профила на младо момиче в сайт за запознанства. Но ми стана и много тъжно, защото същото това момиче използваше доста вулгарно потребителско име. Едва ли си е направило труда преди да копира, да прочете публикацията ми.

В един форум също открих част от моя публикация. Ако участникът се беше постарал да постави линк към цялата публикация, може би щеше да бъде по-полезен в разясненията си.

Определено се ядосах, когато в други два блога открих мои публикации, представени от авторите им като свои. Дали трябваше да се зарадвам на хвалебствените коментари под тях?! Те не бяха предназначени за мен, а за преписвачите.

На страниците на моите блогове описвам личните си настроения, мисли и чувства. Лошо или добре, кадърно или некадърно, но в изписаните текстове аз разкривам себе си. Хващам думите, които се въртят хаотично в главата ми и се опитвам да ги подредя. И доста често не ми се отдава толкова лесно.

Никога не съм преписвала – нито в училище, нито в университета. Притесняваше ме не самото действие, а срамът, който ще изпитам, ако ме хванат. Предпочитах слабата оценка, пред лъжата. Двойка да е, но да е заслужена.

Моите текстове, колкото и несъвършени да са, са си мои. Ако са лошо написани, ще понеса критиката. Ако пък на някого му допадат, аз съм щастлива. Когато използвам чужди думи и мисли, цитирам авторите им, защото оценявам техния труд. Затова ми е неприятно, когато някой преписвач обира овациите вместо истинският автор. Дали би приел и критиките?!

Пространството, в което споделяме нашите емоции, чувства, мисли и настроения, повечето от нас наричат ЛИЧЕН БЛОГ. Но явно трябва да се въведе още една категорията - БЛОГ НА ПРЕПИСВАЧА!

9 коментара:

  1. Все още не съм намерил време да ползвам отличният инструмент. Попадал съм случайно на копирани текстове с автор "накъде в нета" или грешно име, но още не съм се натъквал на директно преписване. Преди време, обаче заради зачестилите случаи с мои познати мислех да правя официален блог-каталог "Плагиатите в България". Ще има доста кандидати.
    Скоро Глокси(Притчите) реши по ефикасен начин проблема с копирането. Просто под всеки пост излизаше и списък на преписвачите. За около месец преписвачите се поправиха:)))

    ОтговорИзтриване
  2. Точно вчера моята приятелка Momenti ми линкна това:http://www.ted.com/talks/lang/bul/james_surowiecki_on_the_turning_point_for_social_media.html, което на пръв поглед може да не се види свързано с публикацията ти, но според мен говори за същото: докато в началото сме свободни и пишем онова, което си искаме, накрая ставаме "заложници" на Нета. Пък дори и като обекти за преписване. Идеята на Владо за списък с преписвачите е мого добра, подкрепям я!

    ОтговорИзтриване
  3. :) Влади, всъщност точно казано би било, че се пооправиха. И ми беше изключително гадно да правя това. За съжаление няма напълно ефективен метод за борба с това явление.
    А най-бруталното копиране, на което станах жертва, даже не беше от блоговете ми, а на мой въпрос, който касае тях, зададен в сайт, чийто потребител съм. Един младеж, го беше копирал във форума си, без всякакво упоменаване, че въпросът е зададен от друг човек, с което дефакто си беше присвоил авторството върху блоговете ми и цялата ми виртуална личност ...
    От личен опит мога да кажа, че борбата с тях, преписвачите, е изключително изтощителна, на моменти така се демотивирам ... Но не трябва да спираме! И може би някои общи инициативи биха били наистина полезни и ефективни :).

    ОтговорИзтриване
  4. Kikimorka, благодаря за линка. Дава повод за размисъл.
    Влади и Gloxy-Floxy, може би наистина трябва да поемем някакво обща инициатива. Заради всички нас. Мислех да коментирам във двата форума и двата сайта, в които открих копираните си текстове, но нямах нерви и желание. Наистина е демотивиращо.Разкривам душата си пред непознати хора, повечето от които чувствам приятели, и след това виджам тази изповед, подписана от друг. Меко казано е неприятно.
    Не мога да разбера самите преписвачи.Какво удоволствие им доставя кражбата на чужди писания? Какво е удоволствието да не си самият себе си? И какво целят дя постигнат – колекция от почитатели, които едва ли ще се почувстват добре, ако разберат, че са били излъгани.

    ОтговорИзтриване
  5. Инициативи да, но там нещата се разводняват, защото всеки отделен случай се разглежда отделно. Отказах се от католога за платиатите, защото най-вероятната реакция ще бъдат заведени дело срещу хората, които са повдигнали въпроса. В няколко големи сайта кражбите се толерират от администрацията, но ако изнеса такава информация, адвокатите им ще ме разкъсат.

    ОтговорИзтриване
  6. "Не мога да разбера самите преписвачи.Какво удоволствие им доставя кражбата на чужди писания?"
    За съжаление ги разбирам преписвачите - когато нямаш душа, нямаш идея, а толкова ти се иска да впечатлиш някого, какво правиш - преписваш! Разбирам ги, нещастните, но не ги оправдавам!
    Ти ме караш да се замисля и да проверя и аз. Подкрепям те в това, че никой няма право да краде чужд труд - и аз изливам душата си - зле или добре, моя е грижата и мое е удоволствието, ако съм успяла!

    ОтговорИзтриване
  7. В Сибир.бг съм откривала свои статии още когато пишех за БГрепортер... копнати там - е, да, беше упоменато и името ми, но от това не се почувствах по-приятно. По-късно в сайта Френдс.бг, където пусках ежедневни постинги, някой линкна г-жа от Сибир.бг, която редовно "колекционираше" постовете ни от Френдс.бг, като този път дори без да сложи имената ни. Само моите там бяха над 11... Потресох се.
    От блога ми също има доста изкопирано в същия сайт... явно в Сибир им е студено, и се "топлят" с чужди текстове :D

    ОтговорИзтриване
  8. Мен ме носят като есета в часовете по литература :(

    ОтговорИзтриване
  9. И мен са ме изкопирали в Сибир.бг - "Усмихни се, утре ще бъде по-лошо" - някаква Мариана, някаква Кати....без да упоменат името ми, все едно е тяхна статия!? И сега какво - да се радвам ли, че са ми харесали творението или да проклинам..

    ОтговорИзтриване

коментирай