„Мъжкарски” разговор

/със съкращения/

- Ха, наздраве!
- Да сме живи и здрави!
- Ей, братче, кога сме най-зле, така да сме!
- Ха, наздраве, мъжки!
/Повтаря се няколко пъти/

След около час:
- Ти мен ни мъ учи как съ вари ракия!
- Абе кво ти разбира главата, ти пил ли си истинска водка бе, момче?!
- Ей, братче, казвам ти, ти ми неверваш! Изпил съм толкова концентрат, братче, една товарна композиция с цистерни, казвам ти...! Вервай ми!
- Абе ти мен ни мъ учи, то ако знайш аз що нища съм видял.
- А ти па ако знаеш аз с кой съм пил, шапката шти падне... С технолога на един „винпром”. Пихме, пихме, пихме... Ти си немаш напредстава, момче, кви тънкости има у тая технология!

След литър концентрат и няколко бири:
- Ей, па ако знайш ... снощи у дискотекъта...една убавица, каам ти...
- Маани са, млъкни!...Е па що си сам сега?!
- Еййй, ти пък, че аз съм свободен човек! Всички жини са мои! Ти знайш ли, при мен няма шест-пет. Жинътa да си знай мястото - печката, пиралнъта, мивкъта...Тъй си е, тъй... Таз кат ни ще, да си ходи ... Следващата, моля! Аз съм пич!
- Айде, бе, мъжки... Къде ги тия жени?
- А-а-а, не тъй, не тъй... Пет пъти пробвах, ни случих... Ама ни съ давам. Аз съм мъж, истински мъж! Чуй сига! Звъня аз на синчето, питам го: „Тати, ко праиш бе, татиното?”, а то: „Ами, тати, помагам на мама, оправям си леглото!”. Лелиии, причерня ми. Че туй женска работа , бе. Че кат срязах таз мойта, бившата : „Не тъй, ма, ко праиш ма, ти акъл имаш ли?! Ша объркаш детето!”.
- Малиии, и тя кво ти каза?
- Е че ко да риче...Аз и разпраям за възпитание, тя ми вряка за неизплатени издръжки. Ей, на туй жените, м**** му, само пари им дай! С идно дите не моат са опраят, ама пари искат!
- И аз това викам, м**** му, пуста демокрация, м**** му! Кво толкова искаме от тех – една салата и една ракия. А па и глас надигат, нехранимайковци сме били!
- А, знайш ли, ща си купувам БМВ. Купе. Резачка, вярвай ми! Ей, мацките, вярвай ми, мои са... Всички са мои! Аз съм мъжкар, бе, тъй да знайш!
- Абе, се си мисля, че по-добре умна жена да си намериш, да не срамуваш от хората...
- Стига, бе, човек, ти чуйш ли съ ко прикайш.Ти луд ли си?! Дошла една учена, шефка ми съ пише... Другите й козируват, учила била много... Аре, бе, тя шъ ми кай ко да прайя! ...Мен жена не мой ме командва, къде толкоз акъл у жините!
- Е, не така де, има умни жени. И те работят като нас, па и къщата въртят. Требва и малко уважение, пич!
- Лелии, братче, ти си бил много задръстьен, бе братче! Жинъта трябвъ да си знай мястото... Ти знайш ли ко е идеалната жинъ – къщата да блести, вичерята – сирвирана, а тя да мълчи... Празни приказки – на пазаря! Ей туй е, мъжки, тъй се действа.........

Този разговор не е измислен. Води се от МЛАДИ български мъже. Тъжно и жалко!