17 август 2010

Най–хубавият подарък

Като дете винаги страдах от това, че рождения ми е ден е през лятната ваканция. Всички съученици се разпръсваха по бабините къщи и села. Никога не съм имала истински ДЕТСКИ рожден ден - маса, отрупана с малки франзелени кръгчета, намазани с пастет и лютеница, чашки, пълни с лимонада и швепс, музика от моно-грамофон, срамежливи танци и на финала – стандартната торта с шоколадова глазура и маслени розички. И купища подаръци, обвити в амбалажна хартия – от грамофонни плочи до детски книжки, с неизменните надписи – „ЧРД! За еди-кой си от еди-кой си”.

Не ме разбирайте погрешно – торта винаги е имало и подаръци винаги съм получавала, но от родителите и роднините. Книжки, играчки, дрехи, дори пижами. Ама...това детски рожден ден ли е?!

През годините съм празнувала рождения си ден на различни места – в сладкарница, на морето, на дискотека, на ресторант, в службата, в къщи. Празнувала съм с приятели, с колеги, със семейството. Получавала съм какви ли не подаръци – сребърни и златни бижута, копринени блузи, чанти, вази, парфюми, сервизи, дори кафе-машина. Вещи, вещи... Харесвала съм ги, радвала съм се, но ... погледнато реално това са предмети, които с времето съм захвърлила, счупила, загубила и забравила. По-ясни спомени имам от жестовете, реакциите и казаните думи на този ден, отколкото от получените предмети.

Навремето една приятелка, по повод избора на колективен подърък за наш приятел, каза: „Подаръкът е нещо, което той не би си купил сам.” Тя имаше предвид цената, но аз преосмислих тези думи и стигнах до убеждението, че най-хубавият подарък е нещо, което не може да се купи. Осъзнах, че не искам подаръци-вещи, нямам нужда от подаръци-вещи. Осъзнах, че най-хубавите подаръци за моите близки не бяха предметите, които им поднасях опаковани в луксозна хартия, а изненадите, които бях подготвяла и обмисляла с цената на няколко безсънни нощи. По просълзените им очи разбирах, че съм докоснала сърцата им.

Тази година нямах никакво желание да празнувам рождения си ден. Никаква предпразнична еуфория, никакви изненадващи идеи, никакво предчувствие за специален ден. Реших, че е някакъв вид умора след толкова на брой рождени дни.

Не се поддадох и на неумелите и отчаяни опити на децата да изкопчат повече джобни от мен заради някакви спешни непредвидени покупки, т.е „мамодайпаридатикупяподарък”. Не искам да купуват подаръци, по-добре да се почерпят със сладолед, за мое здраве! Останаха много разочаровани от моето решение да не празнувам – точно пък аз, която винаги съм казвала, че рождения ден е най-личният и най-неповторимият празник в живота на всеки човек.

Но ... в късният следобед, броени часове преди заветния празник, настроението ми се обърна на 360 градуса и идеите нахлуха в главата ми. Как така рожден ден без торта! Забърках и изпекох блатовете и се втурнах да купувам свещички за рожден ден. Тъй като миналата година навърших 40, се замислих дали тази година не би трябвало да са 39. Реших, че ще е неестетична шега от моя страна и минути преди затварянето на супермаркета стоях на касата с 4 и 1 в ръка. Към 2 часа след полунощ бях приключила с кремовете и украсата на най-измислената торта, която съм правила през живота си. /Оказа се, че може и да се яде./



Получих и подаръци.
Саморъчно направена картичка, оставена призори върху нощното ми шкафче.



Вторият подарък - съпругът и дъщерите ми около празничната маса, се повтаря всяка година, но нямам нищо, ама нищо против и занапред да е така.

Третият подарък - рисунка, нарисувана с цветни моливи, беше наистина изненадващ, не само защото го получих със седмица закъснение. Идеята е на един 4-годишен мой приятел, а художникът - неговата баба /моя зълва/. Малко се поизложих, като я обърнах наопаки, но творците й не ми се разсърдиха за това, а ми помогнаха да се ориентирам по заглавието на гърба - „Плажен пикник”. В този момент наистина бяхме на пикник. Е, не на плажа, но близо до морето.



Тази година на рождения си ден получих най-хубавите подаръци – подаръци, които не могат да се купят!

.

9 коментара:

  1. Много ме разчувства този разказ.
    Спокойствие...

    ОтговорИзтриване
  2. Честит рожден ден! Забелязал съм и аз,че неорганизираните празници, минават най- приятно.

    ОтговорИзтриване
  3. Честит Рожден Ден, Приятелко! Макар и с малко закъснение. Бъди щастлива с всичко, което имаш! И...Не е важно на колко си години, важното е колко години ти остават. Нека да са 100. Пък за следващите 100 ще му мислим понататък:)))

    ОтговорИзтриване
  4. Хм.. не е лесна нашата, Бени - хем зверове на август, хем някак без празник. Всъщност, празникът е в душата ти, а най-хубавите подаръци са обичта и присъствието на всички, на които държиш :)
    Пожелавам ти да запазиш много дълго това богатство, и всеки ден да бъде празник за теб! :)
    Бъди жива и здрава!
    Целувки! :)

    ОтговорИзтриване
  5. Албена, изпуснах те.., но надявам се ще приемеш благопожеланията ми и на патерица. Бъди жива и здрава, вдъхновена във писането и във всичко, което правиш и много обичана!Радвам се, че си получила подаръци, скъпи заради обичта с която са заредени!

    ОтговорИзтриване
  6. Благодаря, Диана!

    Аз реших, че си в отпуск:)))

    ОтговорИзтриване
  7. Любопитен пост:-)
    Много симпатична картичка - прекрасен подарък:-)

    Албена, честит рожден ден. Не се познаваме, но това непречи. Желая ти здраве и щастлива, плодотворна година:-)

    За подаръците моята традиция е, никога да не отговарям на въпроси какъв подарък искам и никога да не задавам подобни въпроси.

    Горан
    Goran.blog.bg

    ОтговорИзтриване
  8. Благодаря ти, анонимен Горан!

    ОтговорИзтриване

коментирай