Истерията около безумната акция „Невалидните” /привидно/ поотшумя. Проблемите – съвсем не. През четирите месеца на изчакване се ядосвахме, спорехме, задавахме въпроси без да получаваме отговори, докато си затананикахме „Като ми пееш, Пенке ле, кой ли ми те слуша...”
Е, времето лети и заветната дата дойде. На 7 декември в 8.45 ч. се наредихме на опашката пред вратите на Консулството на РБългария във Валенсия. Ръсеше ситен дъждец. Ситен, ама мокър. Все така ми се случва – пред посолството и времето е сърдито.
Изненадах се от броя на чакащите. Опашката беше далеч по-малка от стълпотворението, което си спомням пред мадридското ни посолство. Имаше-нямаше 10-тина души. Поздравихме се групово с „Добър ден!”, но напрежението витаеше във въздуха. Напрежението и притеснението от неизвестността – дали днес „ще свършим работа”. Имаше хора от Барселона, от Мурсия, т.е.пропътували 300-400 км само в едната посока/=пари +време/.
Втората изнедада беше изключително възпитаното и любезното отношение на двете служителки, които ни поканиха в малката приемна на консулството. С новодошлите вече наброявахме към 20-тина души плюс две бебета. Обстановката стана много задушевна в истинският смисъл на думата, но несравнимо по-добра от висенето под проливен дъжд в двора на мадридската ни мисия. Разликата в обслужването също беше забележителна - търпение, толерантност и взаимно уважение. Но... дотук със суперлативите.
Имаше някакъв опит за въвеждане на определена организация, но съобразена предимно с улесняване работата на служителките, не и на гражданите. Разбира се, приехме техните извинения, че са само две и не смогват. Само след час и половина бяхме „си свършили работата”, което определено е рекорд в сравнение с предишните ни контакти с българското посолство в Мадрид. Не бяхме обидени и нагрубени, а дори излязохме с усмивка. Бяхме на финалната права – остават само още 3 месеца изчакване. Не сме сигурни обаче дали тези дни няма да ни извикат пак – отпечатъците от пръстите на съпруга ми не са „добри” /след четири опита и старателно бърсане на скенера/. Ако „колегите от България” намерят кусури, няма начин – ще се борим пак с това апаратче, въпреки че ръцете му едва ли ще станат по-нежни и ненаранени.
Най-впечатляващо от краткият ни престой в малката приемна на консулството беше честото използване на думата „глоба”. Май нямаше параграф, по който да не ни се вменява любезно, че сме виновни и трябва да изкупим вината си с глоба, закръглена на 20 евро. Евентуална глоба за несъответствие на постоянния адрес /по решение на „колегите” в България/. Задължителна глоба /20 евро/ за лична карта, изтекла преди повече от 30 дни. Задължителна глоба /20 евро/ за паспорт, изтекъл преди 3 месеца. И никакъв отговор на какво основание плащаш тази глоба, след като си поискал дата далеч преди да изтече този срок. Защо „без вина виновни” ни хвърлят в някаква просешка акция по набиране на средства в евро?!
Този въпрос аз лично зададох още през лятото в електронни писма към няколко инстанции и министерства. Единственият отговор дойде от съответния отдел на МВР, в който ми съобщаваха, че те си вършат работата в срок и всичко останало не е от тяхната компетентност. От „компетентните” обаче получих ... пренебрежително мълчание. /”Като ми пееш, Пенке ле, ..../
Аз пък не успях „на място” да взема час за смяна на моите документи - лична карта, изтекла през август /глоба!, в моя случай основателна/ и паспорт, валиден до следващият август , защото трябваше да изчакам да привършат с приемането на заявленията. Тетрадката беше на една ръка разстояние, но... Не ми се чакаше до обяд, затова заложих на телефонното обаждане следобяд. Фатална грешка! Един час неуспешно се опитвах да се свържа. Тези дни пак ще пробвам, дано успея да се вмъкна в графика преди глобата за „изтекъл” паспорт.
Малко информация с пожелания за ясни отпечатъци, точни адреси , „неглобяеми срокове” и за безоблачно придобиване на нови документи:
Записвания за подаване на заявления за нови документи в Консулството на РБългария във Валенсия: от 15 до 17 ч. на тел. 96 369 09 21. В момента записваха за месец март.
Такси: лична карта+паспорт /18-58 год/ - 30+41+1евро/за заявление/=72 евро. За всяко допълнително заявление /ако сгрешите при попълването/ се заплаща 1 евро.
Срокове: обикновена поръчка – 90 дни /евентуално/- т.е. ТРИ МЕСЕЦА след подаване на заявлението ТРЯБВА ДА СЕ СВЪРЖЕТЕ с консулството за да проверите дали документите са готови.
Ако имате нужда от удостоверение, че паспортът ви в момента се подменя, може да ви бъде издадено такова СЛЕДОБЯД/след 16 ч./ срещу 10 евро . Издава се на испански език /естествено/ , но НЯМА ГАРАНЦИЯ, че ще ви послужи –всичко зависи настроението в съответната испанска институция, пред която ще го представите.
Успех!
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
коментирай