15 февруари 2011

§21а и ние, балъците – 1 част

Отново става дума за издаването на новите документи на българите, живеещи в чужбина. Мислех, че по тази тема вече съм изписала достатъчно, но се се оказа, че проблемите и нередностите не свършват само с даването на часове за след 3-4 месеца, а нещата са далеч по-сериозни. Оказа се, че държавните институции се възползват от нашата наивност и доверието ни към тях и съзнателно допускат сериозни закононарушения, оправдавайки се, че е за наше удобство. И ние, балъците, примиренченски вдигаме рамене, разписваме, плащаме и се връщаме към патетичното си живуркане.

От друга страна изниква въпросът има ли смисъл да се противопоставяме на цялата тази тежка държавна бюрократична машина. Преди месец бях сигурна, че има смисъл. Сега вече не съм сигурна в смисълът на цялото това безсмислие. Опитах се да потърся отговори от различни министерства и отговорни институции, но се убедих се, че не мога да променя нищо. Единствения резултат беше, че се почувствах се като някаква си „лелка-сигналистка”, която само се жалва и възмущава от нередности, които „не са от компетентността” на „компетентните органи” и поради тази причина тези същите „органи” в повечето случаи дори не я удостояват с отговор. Да, кавичките станаха много, за съжаление.

Повече от месец се двоумя дали да напиша всичко това, което ще прочетете по-надолу или има ли смисъл да ви натоварвам и с тези проблеми. Реших, че ако всеки от нас мълчи, изморен или чувствайки се безсилен да води битка с поредната неразбиваема всемогъща и всезнаеща администрация, не сме нищо повече от „граждани” в кавички.

В първият работен ден на тази година(03.01) имах час в Генералното консулство за „издаване на нови документи”. С изтекла лична карта, понасяйки вината за съзнателното ми закъснение, плюс сумата за таксата от 72 евро бях приготвила и 20 евро за глоба, въпреки че няколко дни преди това в разговор с мои познати с юридическо образование разбрах, че не подлежа на глоба. Изпратиха ми тези линкове за справка - статия и ЗАКОН ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ЛИЧНИ ДОКУМЕНТИ, в частност §21а от Преходни и Заключителни разпоредби.

§ 21а. (Нов - ДВ, бр. 102 от 2009 г.) Срокът на валидност на личните карти с изтичащ срок на валидност през 2010 г. се удължава с 6 месеца. За срока на удължаването личната карта е валиден идентификационен документ за самоличност само на територията на Република България. По искане на лицето нова лична карта може да се издаде и преди изтичане на удължения 6-месечен срок.

В приемната на консулството, заедно със заявлението за подновяване на документите, на всички граждани с лични карти със срок, изтекъл преди повече от 30 дни, ни бяха връчени още две бланки за попълване с уточнението, че и двете „са за едно и също – за глобата”. Първоначално предположих, че са някакъв вид разписки. На моето запитване защо ни глобяват, след като валидността на документите ни е с удължен срок, ми отговориха, че и „те първо мислели така, но после ... така им било наредено от България”.

Заех се с попълването на заявлението –внимателно и старателно, защото всяка грешка струва 1 евро ( цената на нов формуляр). След това обърнах внимание на бланките „за глобата”. На единия лист пишеше „АКТ ЗА НАРУШЕНИЕ”, на другия – „НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ”. Според указанията на служителя трябваше да попълним съответните графи с трите имена, ЕГН и да се подпишем.

В „АКТ №....” след „Днес,....еди-койси, на еди-каква си длъжност, съставих този акт на осн. чл.81 от ЗБДС против г-жа еди-кояси (тук попълвам аз)”, следва малка табличка- две колонки и два реда. В първата колонка длъжностното лице по-късно ще направи отметка по коя от следните точки(от втората колонка) ще наложи глобата, а именно по:

чл.81 ал.1 т.3 – не подаде заявление за издаване на лична карта в срок до 30 дни, след като е заявил, че тя е повредена, унищожена, изгубена или открадната;
или
чл.81 ал.1 т.5 – лицето не е предоставило документа си за самоличност на органа, който го е издал, в 3-месечен срок след изтичане на неговата валидност или след отпадане на основание за издаването му. (!Подчертаването е мое, по-надолу ще уточня защо.)

Дата, подпис (мой) и „Този акт подлежи на обжалване по съдебен ред пред Върховния Административен Съд” .

„НАКАЗАТЕЛНОТО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №....” – пак задължителните подробности....за нарушение на разпоредбите от ЗБДС ...на основание чл.84, ал.2... глоба...(многоточие, не се уточнява сумата).... трите имена, ЕГН (попълвам аз)

Подпис(мой) и „Подлежи на обжалване в 7-дневен срок чрез наказателния орган пред Софийски Районен Съд.”

Доста се замислих как да подпиша акт за нарушение, след като не съм нарушила нито един от посочените членове и точки от ЗБДС и как да подпиша наказателно постановление, в което не е посочена сумата за глоба. Когато дойде моят ред на гишето за подаване на документи, попитах дали ще получа копие от акта и НП, на което ми беше отговорено, че ще получа „всичко – и оригинали и разписки, но при получаването на готовия паспорт”, т.е. – има-няма след 3-4 месеца. Отново имах запитване - как тогава ще мога да обжалвам, след като нямам черно на бяло нито акт, нито постановление, нито № и съм подписала непопълнени бланки. О, да, мога да обжалвам. Пред консула мога да обжалвам. И мога да получа всичко днес, но след 16 часа. Нямах никакво намерение да губя 5 часа по улиците на Валенсия, след като само след час можех да си бъда у дома.

Прибрах се и започнах да ровя в ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ЛИЧНИ ДОКУМЕНТИ. Установих, че чл.81, ал.1,т.5 гласи съвсем различно от посоченото в „акта за нарушение”, а именно: „не подаде заявление в срок до 30 дни за подмяна на личната карта след изтичане на нейната валидност”. Текста от бланката, с „леко” несъответствие, отговаря на чл.81, ал.1, т.6 : „не върне паспорта си или заместващия го документ на органа, който го е издал, в тримесечен срок след изтичане на неговата валидност или след отпадане на основанието за издаването или ползването му.”
Нека юристите ме поправят ако греша, но според мен „документите за самоличност” е по-обширно понятие и включва и личната карта, а в текста от закона става въпрос само за паспорта. Но, както и да е, и в двата случая не съм в нарушение – паспортът ми все още е валиден, а според §21а от ПЗР на ЗБЛД личната ми карта е с удължен срок на валидност 6 месеца. Не са изгубени, повредени, унищожени или откраднати, следователно не нарушавам и чл.81,ал1,т.3.

Наложи се отново да се консултирам с моите познати-юристи.От тях разбрах, че е недопустимо едновременното издаване на акт за установяване на административно нарушение и наказателното постановление. Аз откъде да знам, не съм юрист?!

Платила ли си 92 евро? - Платила съм. Имаш ли разписка?- Нямам. Подписала ли си непопълнени бланки? - Подписала съм. А защо? – Ами защото и за момент не съм допуснала, че държавни служители не спазват законоустановения ред. Ами защото в целия ми съзнателен живот това е първият наказателен акт, който ми съставят /практически - си съставям аз самата/. Ами защото нямам нито навика, нито възможността да ходя по държаните администрации, придружена от адвокат.

Въпросът вече опираше не само до „някакви си” 20 евро глоба, а до това, че има сериозни нарушения на административно-процесуалните правила при издаването на акта и наказателното постановление. И това касае не само мен, а десетки български граждани, които подават заявления за издаване на нови документи за самоличност в консулските служби в Мадрид и Валенсия.

Изпратих възражение по електронната поща до Генералния Консул във Валенсия с копие до посланика на РБългария в посолството ни в Мадрид, в което обосновах моето несъгласие с наложената ми „глоба” и посочих грубите нередности при издаването на акта за нарушение и наказателното постановление. След няколко дни получих и отговор. Давам ви възможност сами да прецените дали е удовлетворителен, като публикувам моето възражение (с малки съкращение поради обемността си) и становището на „компетентните органи”.
Продължава...

.



Няма коментари:

Публикуване на коментар

коментирай