Извадки от моето възражение до Генералния Консул във Генералното консулство на РБългария във Валенсия с копие до посланика на РБългария в посолството ни в Мадрид:
„УВАЖАЕМИ Г-Н КОНСУЛ,
Личната ми карта е изтекла на 02.08.2010, а паспортът ми е валиден до 17.08.2011г. След предварително записване по телефона на 03.01.2011 се явих в Консулството на Р.България във Валенсия, за подаване на заявление за подновяване на документите ми за самоличност. Заплатих съответните такси за издаване на лична карта, личен паспорт, заявление(бланка) плюс глоба в размер на 20 евро, за които не получих разписка, фактура, фискален бон или друг документ. Глобата в размер на 20 евро заплатих по изричните указания на служителите в Консулската служба.
Първо, заплатила съм глоба, която не се дължи, тъй като по силата на императивна разпоредба на ЗБЛД ( §21а от ПЗР на ЗБЛД ) срокът на валидност на личните карти с изтичащ срок на валидност през 2010 г. се удължава с 6 месеца.....
......личната ми карта е била издадена на 02.08.2000г. и е със срок на валидност до 02.08.2010г. Нормата на § 21а от ПЗР на ЗБЛД предвижда, че срокът на валидност на личните карти с изтичащ срок на валидност през 2010 г. се удължава с 6 месеца. Т.е. по силата на тази императивна разпоредба на закона срока на валидност на личната ми карта е удължен до 02.02.2011г. и за мен на основание чл.81 ал.1 т.5 от ЗБЛД съществува задължение да подам заявление за подмяната й в срок до 30 дни след изтичане на нейната валидност. Т.е. до 02 .03.2011 год. Към момента на подаване на заявлението за издаване на нова лична карта / 03.01.2011 год./ този срок не е изтекъл.Спазила съм предвидените в закона преклузивни срокове. С оглед на което считам, че не съм извършила вмененото ми във вина административно нарушение. Без значение е обстоятелството, че към настоящия момент живея в Кралство Испания. Разпоредбата на § 21а от ПЗР, изречение 1-во на ЗБЛД се отнася до всички български граждани, независимо дали живеят постоянно или не на територията на Р.България, или в чужбина. Изречение второ на § 21а от ПЗР на ЗБЛД касае друга правна хипотеза и е неотносима за настоящия случай.
На следващо място, недопустимо е да бъдат принуждавани български граждани да подписват непопълнени (празни) бланки за установяване на извършено нарушение и за издаване на наказателно постановление, както и подписване на разписка без в същата да е посочен конкретно размер на наложената глоба. В случая не се касае само за административно нарушение, а вероятно и за осъществяване на състав от Наказателния кодекс / НК/ на Р.България.
.....
Недопустимо е да се издават едновременно акт за извършване на административно нарушение и наказателно постановление, предхождани от заплащане на глоба в размер на 20 евро, за която не се издава съответния документ (разписка, фактура, фискален бон и др.) в момента на плащането.
....
На следващо място в предявените ми за подпис документи, посочени по-горе, липсват мотиви от фактическа страна, от които да се установи какво е основанието за издаване на акта и наказателното постановление. Липсата на мотиви от фактическа страна ме лишава от възможността да упражня субективното си право да обжалвам наказателното постановление по съдебен ред. От друга страна липсата на мотиви в „издадените” акт и наказателно постанавление препятства упражняването на съдебен контрол от страна на компетентния съд и ще доведе до отмяна на наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.От друга страна считам, че в издадените по-горе актове не са посочени съответните правни основания, предвидени в ЗБЛД. В конкретния случай е налице противоречие в описанието на нарушението от фактическа и правна страна.
С оглед на изложеното, считам, че наказателното постановление се явява неправилно и незаконосъобразно, предвид обстоятелството, че ми е наложено наказание, за нарушение, което не съм извършила. Същото, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила следва да бъде отменено. В тази връзка считам, че заплатената от мен глоба в размер на 20 евро е недължимо платена и като такава подлежи на възстановяване.
Уважаеми г-н...., считам че изложеното по-горе касае стотици български граждани, които подават заявления за издаване на нови документи за самоличност в Генералното консулство на Р.България, Валенсия и Посолството на Р.България в Кралство Испания. Моля Ви, да предприемете необходимите мерки във възможно най-кратки срокове да бъде преустановена посочената по-горе незаконосъобразна практика по налагане на глоби и събиране на недължими по закон суми в евро от граждани на Р.България, които не са извършили административни нарушения по ЗБЛД.
...”
Няколко дни по-късно получих първото писмо от консулството:
„ ...
По повдигнатите във възражението от Вас въпроси:
• относно наложената ви глоба в размер на 20 евро - изпратихме вашето възражение до компетентните органи в Р България, МВР /ДБЛД/ и МВнР /Дирекция „Консулски отношения”/ за становище. След като получим техния отговор, своевременно ще Ви уведомим.
• относно начина на съставяне на акта за нарушение и наказателното постановление в консулската служба, при извършено нарушение на ЗБЛД, вероятно имате право, че не е изцяло съобразен със закона. Поради ограничения човешки ресурс, с който разполага консулската служба, времето в което служителката на гише попълва личните данни в системата се оползотворява за това, гражданина на когото се съставя АУАН да попълни имената и единния си граждански номер в бланката на акта /където фигурира члена от ЗБЛД, по който е наложена глобата/ и в наказателното постановление. Акта за нарушение следва да бъде подписан от Завеждащия КС, затова той може да бъде получен от гражданина към 16.00 ч. на същия ден, с оглед възражение от негова страна. Размера на глобата се определя в наказателното постановление, което се подписва от ръководителя на представителството. При пълно спазване на разпоредбите, това значи, че след 7 дена гражданина трябва да се върне в консулската служба за да подпише наказателното постановление и да се запознае черно на бяло с размера на наложената му глоба. По голямата част наши сънародници пътуват от отдалечени населени места и това е изключително неудобно за тях. Тази практика е с цел да бъдат обслужени максимален брой граждани, въпреки скромният личен състав, с който разполагаме. Глобата за подобно нарушение варира според чл.81 на ЗБЛД от 20 до 150 лева. /от 10 до 76 евро/. Със заповед на генералния консул за подобен тип нарушение е определена глоба в размер на 20 евро /за Ваше сведение аналогична глоба, при подобен род нарушения, се заплаща от нашите съграждани и в консулската служба в посолството ни в Мадрид/.
...”
Според мен ограниченият човешки ресурс не може да бъде основателно оправдание за нарушаване на административнопроцесуалнитите правила. Невярно е твърдението, че докато служителката попълва личните данни в системата, гражданинът попълва бланката на акта. Гражданинът попълва едновременно трите бланки –заявлението, акта и постановлевнието, след което се нарежда на гишето, където единият от служителите ги преглежда и приема. След това изчаква да бъде извикан на второто гише, където друг служител/ка нанася данните в системата, прави снимка и снема отпечатъци и процедурата завършва със заплащането на съответната сума за таксите и евентуалната глоба. Разписка не получава.
Неприемливо е и твърдението, че всичко това се прави с оглед удобството на гражданите, които живеят в по-отдалечени места. Едва ли ги улеснява факта, че трябва да изчакат до 16 часа следобяд за да получат определени документи. Не са длъжни да се върнат след 7 дни за да подпишат наказателното постановление. Съвременен и далеч по-разумен начин е то им бъде изпратено по стандартната поща с обратна разписка, а изплащането да бъде извършено по банков път.
Този отговор не ме удовлетворяваше, но все пак изчаках и второто писмо от консулството, съдържащо становището на „компетентните” органи в РБългария:
„ ....
Във връзка с Вашето възражение, относно съставения Ви акт за нарушение и издадено наказателно постановление по ЗБЛД в консулската служба на ГК- Валенсия, Ви уведомявам, че съгласно становището на компетентните органи в Р България, МВР /ДБЛД/ и МВнР /Дирекция „Консулски отношения”/, получено на 19 януари т.г.в консулското представителство, дипломатическите и консулските представителства на Р България, в това число и Генералното консулство във Валенсия са компетентни да съставят АУАН и да издават наказателни постановления за установени нарушения по ЗБЛД, като производството се осъществява изцяло от тях.
Относно начина на съставяне на акта за нарушение и наказателното постановление в консулската служба, при извършено нарушение по ЗБЛД, Ви моля да проявите разбиране, изхождайки от това, че тази практика е изцяло с цел улесняване на големия брой наши сънародници, желаещи да подменят личните си документи и предвид, че размера на налаганата глоба за нарушение по чл.81 от ЗБЛД в Генералното консулство във Валенсия е близък до минималния.
....”
Становището на компетентните органи няма никаква връзка със същността на моето възражение. В нито едно изречение от обемното ми възражение не поставям под съмнение правомощията на консулската служба да съставя АУАН и да издава наказателни постановления. Според първото писмо от тях трябваше да очаквам становище относно наложената ми глоба. Такова не получих. А пък молбата за проява на разбиране от моя страна относно нарушенията при съставянето на актовете и наказателните постановления меко казано ме удивлява (т.е. за ваше улеснение ви глобяваме незаконно, но затова пък с малко пари).
Междувременно бях направила запитване и към Дирекция "Български документи за самоличност" МВР, описвайки сроковете на валидност на личната ми карта, уточнявайки, че живея в чужбина, споменавайки въпросния параграф 21а от ПЗР на ЗБЛД и задавайки конкретния въпрос подлежа ли на глоба. Още на следващия ден получих отговор :
« ...
Във връзка с Ваше запитване, Ви уведомяваме следното:
Съгласно чл. 31, ал. 2 от Закона за българските лични документи в случаите когато личната карта е с изтекъл срок, повредена, унищожена, изгубена или открадната, лицето е длъжно в срок до 30 дни да подаде заявление за издаване на нова лична карта.
В случая се нарушава чл.31, ал. 2 от ЗБЛД и лицето се наказва с парична санкция “глоба” в размера на 20.00 лв.”
От своя страна им благодарих за бързия отговор и ги уведомих накратко за наложената ми глоба от 20 евро и начина, по който ми е съставен „акт за нарушение” и „наказателно постановление”. Естествено, отговорът който получих, не ме изненада, защото „не е в правомощията на ДБДС-МВР да вземе отношение по описаните от Вас действия на Генералното консулство на Република България във Валенсия, Испания относно санкционирането Ви.”
Най-впечатляващото в цялата тази словесна каша е, че нито един „компетентен” орган не споменава нищичко относно удължаването с 6 месеца на срока на валидност на всички документи, изтичащи през 2010. Използва се всеки член и алинея от ЗБЛД, по който може да се наложи някакъв вид глоба, а Параграф 21а от ПЗР на ЗБЛД сякаш не съществува – за тях или е невидим, или е табу. Открих го обаче в едно съдебно решение.
Оказва се, че за да се почувстваме граждани (без кавички), а не балъци, трябва да търсим правата си по съдебен ред. Но колко от нас биха го направили? Колко граждани имат възможността, времето или познанието да го направят? Минимален брой. Може би точно на това разчитатат и "компетентните" органи.
На мен, поради географската ми отдалеченост от Софийски Районен Съд и Върховния Административен Съд, не ми остава нищо друго освен да чакам до месец април, когато евентуално (ако не възникне някакъв проблем) ще се наредя в редиците на балъците, получаващи едновременно разписка за платени такси, акт за административно нарушение, наказателно постановление и новите си документи за самоличност. Като за всичко това сме си платили три месеца предварително.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
коментирай