11-M

Трудно ни е да си спомним къде сме били и какво сме правили в определен ден преди няколко години, миналия месец или дори през изминалата седмица, защото този ден е бил просто един от многото обикновени дни в живота ни. Има дати, които всеки от нас помни, защото му се е случило нещо хубаво или нещо лошо, нещо лично. Но има и дати, които всички си спомняме...

Всички си спомняме къде сме били на 11 септември 2001. И аз си спомням 11-S. Бях в България. Седяхме вцепенени по бюрата си в офиса, вторачили погледи в малкия телевизор, несъзнателно търсейки границата между реалността и десетките американски екшъни, които сме изгледали през живота си. Мислехме за приятели и близки, които са някъде там. Но бяхме далече.

Спомням си и къде бях на 11 март 2004. А вие спомняте ли си 11-М?

Аз вече бях в Испания. Не бях в Мадрид. Бях далече, но и близо. Не работех в офис, а в бар. Всичко вървеше на забавен кадър. Никой не говореше. Никой не закусваше. Телевизорът беше огромен. Спомням си кадрите с огромната дупка в тавана на влака. Спомням си сирените, спомням си обувката с токче, спомням си полевите болници, спомням си окървавените лица. Спомням си паниката, спомням си страха,спомням си сълзите в очите на хората. Този ден телефонът ми не спря да звъни- тревожни обаждания от приятели и близки от България. Трябваше да ги успокоявам, а същевременно аз самата изпитвах страх да набера един-единствен телефонен номер. На моя приятелка в Мадрид. Страхувах се, че няма да ми отговори. Слава богу, малко по-късно разбрах, че е добре.

Спомням си и следващите дни.Спомням си лица на политици, лица на държавни мъже. Спомням си разказите за различни хора, за различни съдби. Спомням си моите сълзи и буцата, засядаща в гърлото ми. Но най-ясно си спомням едно телевизионно студио, един диван, една водеща, една преводачка и едни родители, прегърбени под тежестта на своята мъка. Родителите на една млада българка, загинала в атентата.

В атентата на 11 март 2004 г. в Мадрид загинаха 191 души от различни националности, а ранените са 1857. Сред загиналите имаше четирима български граждани.

Спомняме ли си това 7 години по-късно?

Днес гледах 4 новинарски емисии на две български телевизии. Имаше горещи и тревожни новини от различни краища на света, имаше новини за растящи цени и падащи дувари... Но днес, 11 март, определен от ЕП като „Ден на жертвите на тероризма”, не чух и една думичка за 11-М, нито една думичка в памет на жертвите на атентата.

Има дати, които не трябва да забравяме!
.