Балонът се надува... Пук!

Пред мен вървят момиченце и момченце, хванати за ръка. Едното носи червен балон, другото – син. Встрани от мен една майка бута количка, на която са завързани два балона – червен и син, а до нея върви по-голямо детенце, размахващо два лилави балона. На кръстовището две момчета, докато изчакват зеления сигнал „се дуелират” настървено с оранжеви балони. Толкова настървено, че балоните се пукат, а момчетата се превиват от смях.


Предстоят избори. Не само в България. Испанските кандидат-кметове вече пробягват финалната права на предизборни агитации. Остава им седмица и половина до изборния ден. По тази причина политическият живот в града, в който живея, е особено динамичен тези дни.

В определени часове над шума от автомобилния трафик се извисява глас от висоговорител, монтиран върху покрива на автомобил, който ни агитира да гласуваме за ... някой си. Много лош предизборен подход, защото звукът е особено неприятен, а думите – неразбираеми.

Пощенските ни кутии се пълнят с лъскави цветни листовки. Настоящата власт сочи с пръст всички благинки, които е сътворила за нас през мандата си – от паркове и паркинги до детски градини. Кандидат-властта пък размахва заплашително показалец срещу „сегашните” и укорително към нас - за предишния ни грешен избор. Едните обещават трамвайни линии, другите обещават работа за всички. И докато всички те се борят със зъби и нокти за всеки един имигрантски глас, трети пък обещават „ +(повече)сигурност, - (по-малко) имигранти”.

Бъдещите управници дебатират разгорещено и разгръщат предизборните си програми по коктейли, вечери и импровизирани срещи, а по централната улица-алея се кипрят разноцветни шатри с активисти, които разясняват и раздават агитационни материали. И балони - с цветът и логото на съответната партия.

И в цялата тази краткотрайна суетня и измамна суета единствените човешки същества, които искрено се радват на „предизборните” балони, са децата. Те не разпознават абревиатурите на политическите партии, а цветовете делят по друг принцип – момчешки цвят, момичешки цвят.



Искаме-неискаме, където и да се намираме , в преизборните дни ставаме зрители на трагикомични политически представления. Различни са декорите, различни са главните герои, но постановката е една и съща. А основния и любим реквизит на съвременните политици са балоните – червени, сини, зелени, бембени... Раздават ни ги с усмивка. Балони, които се надуват...надуват... надуват с обещания за светло бъдеще. Каква символика! Балоните са евтини, красиви, забавни и ... пълни с въздух. Същевременно балоните са много свободолюбиви – отлитат в мига, в който им отпуснеш конеца.

Единственият недостатък на балоните е, че не могат да се надуват до безкрайност. Но покрай предизборната еуфория политиците забравят този факт и се заплесват в играта.

„Балонът се надува.Надувайте, момчета, да стане на парчета! Пук!”

„Пук!” на всички предизборни обещания. Балоните не се вулканизират. Надуват се нови, ама ... чак на следващите избори. А дотогава ще ни болят краката, защото помните, надявам се, как завършва играта – на „Пук!” всички клякат.
.