а) за тихо пристанище ( доволен от богатия улов)
б) да се отдалечиш от брега (неспокойно взирайки се в хоризонта)
2. Предпочиташ:
а) да си обичан (като къдрав пудел с цветно шалче и каишка на врата)
б) да си свободен (като улично куче)
3. Чувстваш се:
а) ослепителен ( като слънчев лъч, отразен във ветропоказател при безветрие )
б) не на място (като глухарче върху скала на брега на морето)
4. Виждаш:
а) светлина в края на тунела
б) насрещно движещ се влак
4.Точно в този момент се питаш какво ли е искал да каже авторът:
а) Не искам да виждам света
б) не искам светът да ме вижда
Резултат: Не брой отговорите си а) и б), защото само след час, след ден или седмица резултатът ще е различен. Ако не ти харесват отговорите а) и б), създай си твои - в), г), д) и ... така нататък, до края на азбуката.
Извод: Животът ни тества всеки ден. Въпросите са много, отговорите – още повече, а резултатите доста често са ... стряскащи. Но ако никога не си отплавал, никога няма да акустираш. Обичта може би те води на каишка, но свободата понякога те прави самотен. Прекаленият блясък води до ослепяване, а цвете на неподходящо място определно впечатлява. Ако си в тунел, скоро ще разбереш какво има в далечината, но за всеки случай потърси аварийната ниша или изход. Не ти е нужен прозорец, за да се убедиш, че светът е прекрасен. А пък и на света не му е нужен прозорец, за да надникне вътре в теб. Затова мечтай, чувствай, искай, задавай си въпроси! И не търси винаги логичните отговори!
хареса ми, много ми хареса даже... това и правя: мечтая, искам, но не очаквам, живея за мига и за последствията след него.
ОтговорИзтриванеМного добре казано и показано. :) Понякога нещата далеч не са такива, каквито изглеждат...
ОтговорИзтриване