Времето навън днес най-сетне напомни, че вече е пролет. А на мен ми е едно криво в душата, в думите... И държанието ми е едно такова непоносимо за околните (по-различно от обикновената ми заядливост). Хвърлям се от една идея на друга, без резултат. Губя си времето, бездействам, дори пропускам да отбележа в календара важните срещи или часовете за лекар. Пролетна умора не е, не съм уморена никак. По-скоро е зимна разсеяност, която поради променливите метеорологични условия все още не се усетила, че трябва да си ходи. Вече е пролет!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
коментирай