Един ден, крачейки унило по своя път, препъвайки се в собствените си неволи, срещаш непознат човек. До вчера и той вървял дълго по своя път, събирал своите радости и мъки, водил своите битки, бил победител и побеждаван. Спъвал се в чакълени камъчета и прескачал скали.
Днес е останал без път, без дом, без хляб. Тъжни очи, сведен поглед. Тежки мисли, обвинения. Не, не обвинява другите. Търси вината единствено в себе си. Връща се в далечното минало и в близкото вчера и търси, рови, размишлява. Къде е сбъркал? Обхващащият го песимизъм изсмуква и последните му сили. Не може да мисли, не иска да се бори. Защо животът го поставя на това изпитание? Отново свежда мрачен поглед и мълчи. Може би мълчаливо се моли, може би мълчаливо се обвинява... А може би просто мълчаливо се отдава на отчаянието.
Търсиш плахо погледа на този човек. Искаш да погледнеш в неговите навлажнени очи, но не успяваш... Те гледат надолу, надолу... Не е възможно човек да загуби толкова лесно пътя си! Дори и да върви с опипване. Винаги има изход . Вятърът ще отвее мъглата, слънцето ще прогони мрака.
Ти имаш дом, имаш хляб, а пътят ти ... Имаш и път, там пред теб... Обвит е в непрогледна мъгла, но се ориентираш по бледата маркировка. Сигурен си, че държиш правилната посока.
Ти имаш хляб, а той е гладен. Отчупваш от залъка си и му го подаваш. Ти не си сит, но и той вече не е гладен. Вдига поглед мълчаливо. Благодарност без думи. Навлажнен поглед. И все още – тъжен.
Ти имаш дом. Твърдата постеля, която му предлагаш , за него е сравнима с пухено легло. Отново срещаш погледа му. Влажен и тъжен. Проговаря. От устата му се проронва едно тихо, искрено... „Благодаря!”
На другият ден... Ти все още имаш дом. Той все още няма. Ти отново имаш само хляб, но залъкът вече не ти се струва сух и безвкусен, защото е разделен с гладния. И той вече не е гладен. Срещаш погледа му. Очите му пак са навлажнени, но изпълнени с мълчалива благодарност. И откриваш в тях едно зараждащо се пламъче . Пламъчето, разпалено от искрицата надежда, че не всичко е загубено...
На другият ден... ти отново имаш път, обвит в мъгла. Отново имаш проблеми, и проблеми и проблеми... Но се чувстваш по-добре. Споделил си своя залък и своя дом с човек, загубил пътя си. А той е вдигнал глава и те гледа право в очите. И виждаш нещо повече от благодарност –виждаш увереност и сили . Вече може да мисли, вече иска да се бори. Виждаш, че безпътният отново е открил пътя си.
Човекът маха с ръка за сбогом и потегля ... Ти оставаш в дома си, борейки се за насъщния, лутайки се в познатия лабиринт от стари проблеми... Но се чувстваш по-щастлив...
Проблеми ли?! Не, нямаш проблеми. Та ти имаш дом, имаш хляб, имаш път!... И един нов непознат приятел, с когото си ги споделил. И той е намерил отново пътя си...
Някога един човек ми каза,че щом има дом и близки хора имам всичко, което ми е необходимо.Наистина и така. Разбираш го най-добре,когато го загубиш.
ОтговорИзтриванеДа, така е. Човек трудно се справя сам. Когато достигне дъното,само една подадена ръка ще му помогне да изплува на повърхността.
ОтговорИзтриванеАко е подадена навреме.