„Какво блееш в облаците?!”

Много съм разсеяна.От малка. Спомням си как учителката в първи клас ми шляпна един зад врата, защото в час по пеене се бях подпряла на брадичката си и зяпах през прозореца. „Какво блееш в облаците?!”- каза тя, след като проследи погледа ми - нагоре, над зелената корона на разцъфналия кестен. Ами на мен пък не ми се пееше, на всичкото отгоре пея фалшиво. Но както и да е, такава съм си и до днес.

Сетих се за случката тази вечер, докато разглеждах стотиците снимки, които съм направила през последните месеци и между другото установих, че и с фотоапарат в ръка пак не съм пропуснала „да заблея в облаците”.

Колкото до израза...може и да е безсмислен, но звучи успокоително. Какво пък, не е ли прекрасно човек от време на време да си „ поблее в облаците”?!

Да „поблее” ...в малките копринени облачета...

...в бухналите облаци... ... в буреносните облаци...
...в огнените облаци на залез слънце...Красиви са, нали?